Начало
За нас
Контакти
Връзки
Българска
социалдемократическа
партия
 
 
   
Ръководство

Председател

Изпълнително бюро

ЦКРК

Национален комитет

Решения

Изпълнително бюро

Национален комитет

Конгреси

Национални конференции

Законодателна дейност

На БСДП в 39 ОНС

На БСДП в 38 ОНС

Предложения за законови промени

Становища и декларации

На партийни органи

На общински организации

Публичен регистър

Конференции и дискусии

Теоретични конференции

Материали за дискусия

Документи и членство

Как да стана член?

Програма на БСДП

Устав


 
Конференции и дискусии / Материали за дискусия

ПО СЛЕДИТЕ НА ИЗГУБЕНИТЕ МИЛИОНИ
КОЙ ЩЕ ЗАПИТА ДНЕС КОМАНДАНТЕ ОРТЕГА ?

Изразът:”След тези избори България вече не е същата.” Звучи тривиално, защото е употребяван многократно по различни поводи. С пълна сила той може да бъде отнесен и в сегашно време, и то не само поради това, че президентските избори измениха политическите баланси в страната или поради това, че до пълноправното ни членство в ЕС остават броени дни. По скоро той може да се употреби, тъй като се оказа, че хората, които искаха да подменят ценностите се сдобиха със значителен и може би решаващ за години напред успех. Въпросът за осветляването на тъмните петна от комунистическото минало стана неактуален. Сътрудниците и доносниците от бившите тайни служби могат вече да се гордеят със своята кариера и въпреки, че евроатлантическите структури декларират нежелание да ги интегрират, те упорито се натрапват като резултат на демократичния изборен процес. Дали изявеното нежелание на западните партньори няма да се окаже само поза, която лесно се преодолява с икономически средства ще покаже бъдещето. Факт е обаче, че бившите комунистически фамилии прехвърлиха ловко отговорността за трудностите при раздържавяването на собствеността и преустройството на икономиката на пазарни релси на демократичните сили. Изнесените средства започнаха да се завръщат в България като чуждестранни инвестиции, съпроводени от хвалби и аплодисменти, а синовете и внуците заеха възлови позиции в икономиката без да им се налага, както някога, да навличат неудобната идеологическа роба. Новите червени “десни” заложиха на забравата за произхода на първия милион, на позатихналите, ала тлеещи етнически противоречия, но не забравиха да опреснят старите връзки на изток, помощта на които страната отдавна поставена в позата на енергиен заложник. Пътят с еврокостюм към Тихоокеанския олигархичен модел днес е съпроводен с манипулативни медийни кампании и развиване и утвърждаване на чалга ценностна система в обществото. За предстоящото той реди въпросите, а за миналото останаха спомените.
Това, което ще остане на гъба на обикновения българин в бъдеще ще са финансовите трудности, резултат от бившите “братски” операции. Търсеният ефект с подмяна на ценностите, в условията на тотално медийно господство, навярно ще роди нови политически субекти, но комунистическото наследство ще си тежи с натрупания външен дълг, чийто размер не намаля, а нарасна след “бляскавите” операции на “жълтите” финансисти, начело с Милен Велчев. Дали някой в тройната коалиция ще се сети за раздадените от България преди две десетилетия кредити на братски страни и партии, от които не е върнат нито цент, нито стотинка, никой не знае. Затова ще напомним текста на едно решение на бившето Народно събрание, взето в предпоследния му работен ден – 19.05.2005 г. То задължава днешните управляващи и звучи така:

РЕШЕНИЕ ПО ДОКЛАДА НА ВРЕМЕННАТА АНКЕТНА КОМИСИЯ ЗА ПРОВЕРКА НА МЕЖДУПРАВИТЕЛСТВЕНИТЕ СПОРАЗУМЕНИЯ ЗА КРЕДИТИ, ПРЕДОСТАВЯНИ НА ДРУГИ ДЪРЖАВИ - ПРОИЗХОДА НА КРЕДИТИТЕ, ЦЕЛИТЕ НА ПРЕДОСТАВЯНЕ И ВРЕМЕТО, КОГАТО ТОВА Е ОСЪЩЕСТВЕНО; ДЪРЖАВИТЕ КРЕДИТОПОЛУЧАТЕЛИ; ДЕЙСТВИЯТА НА ПРАВИТЕЛСТВАТА ОТ 1990 Г. НАСАМ ПО СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ПРОИЗТИЧАЩИ ОТ ТЕЗИ СПОРАЗУМЕНИЯ
Обн. ДВ. бр.45 от 31 Май 2005г.
Народното събрание, след като изслуша и обсъди доклада на Временната анкетна комисия за проверка на междуправителствените споразумения за кредити, предоставяни на други държави - произхода на кредитите, целите на предоставяне и времето, когато това е осъществено; държавите кредитополучатели; действията на правителствата от 1990 г. насам по събиране на вземанията на Република България, произтичащи от тези споразумения, и на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България

РЕШИ:

1. Оценява като вредни действията на ЦК на БКП и правителствата на Република България в периода 1968 - 1989 г., свързани с раздаване на партийни и държавни кредити и помощи в подкрепа на военни режими и чужди комунистически и социалистически партии. Кредитите са предоставяни на високорискови страни с изключително ограничен капацитет на връщане на задълженията и още при предоставянето им са били в значителна степен несъбираеми. Тези действия са допринесли за формиране и увеличаване на външния дълг и са довели българския народ до тежка икономическа и социална криза.
2. Оценява положените усилия от правителства след 1989 г.: на Любен Беров, Стефан Софиянски, Иван Костов и Симеон Сакскобургготски, по управление на дълга към България и запазването на българските интереси.
3. Счита за недостатъчна активността и координацията в действията по управление на дълга към България.
4. Препоръчва на 40-ото Народно събрание:
4.1. да разработи и приеме Стратегия за управление на дълга към България, като част от стратегията за управление на външния дълг, която да послужи като средство за активизиране на правителствата за събирането му;
4.2. да възложи и упълномощи Министерския съвет:
4.2.1. да организира чрез специализиран орган и/или ангажира международен финансов агент за управление и събиране на дълга към България;
4.2.2. ежегодно да докладва на Народното събрание за предприетите действия.
Решението е прието от ХХХIХ Народно събрание на 19 май 2005 г. и е подпечатано с официалния печат на Народното събрание.
Решението навярно ще си остане завинаги между страниците на Държавен вестник, покрито от новите проблеми и новите концепции, ала с риска да бъдем обвинени в ретроградност след разказа за Иракския дълг в “Позиция” ще извадим заритата в праха на времето съдба на друг голям длъжник към България – Република Никарагуа.
Дългът на Никарагуа към нашата страна започва да се натрупва през осемдесетте години на миналия век, когато Сандинисткият фронт за национално освобождение ( СФНО ) взема властта в Латиноноамериканската страна. Режимът на диктаторът Сомоса е смъкнат, а новият лидер Даниел Ортега търси опора в Съветския блок. И помощта потича като река, както по държавна, така и по партийна линия. Резултатът от щедрата подкрепа е сумиран в доклада на министъра на търговията и външноикономическото сътрудничество в правителството на Стефан Софиянски – г-жа Даниела Бобева от месец май 1997 г.:
“Задълженията на Република Никарагуа към България по отделните правителствени и фирмени кредити, както и салдото по клиринга възлизат на общо 230 млн. щатски долара, като дълговете на отпуснатите фирмени кредити са на Булгаргеомин – 9,7 млн. щ. долара и на Булгартабак - 1,8 млн. щ. долара.”
Какво стои зад тези цифри можем да открием в докладната записка от 17.11.1985 г. на Георги Атанасов – член на Политбюро на ЦК на БКП и Председател на Министерския съвет:
“Другари, по време на 42 заседание на Сесията на СИВ в Букурещ – Румъния, др. Хенри Руис – Член на Националното ръководство но СФНО и министър на външноикономическите връзки на Република Никарагуа, а по-късно посланикът на тази страна по поръчение на своето правителство поставиха за решаване някой неотложни за тяхната икономика и страна въпроси и връчиха искания за безвъзмездна помощ и допълнителни кредити.
Република Никарагуа живее в обстановка на големи икономически затруднения и в условията на ескалираща агресия от страна на контрареволюционните банди на сомосистите, инспирирана и финансирана от САЩ.
Независимо от тази тежка обстановка икономическите отношения между нашите страни през последните години се развиха на основата на договореностите между генералния секретар на ЦК на БКП Тодор Живков и Президента на Република Никарагуа Даниел Ортега за оптимално и взаимноизгодно съчетаване на търговия, кредити и помощи. Очевидно е, че като дългосрочна перспектива тази линия е единствено правилна и трябва да се провежда и занапред.
Като се има предвид обаче очерталото се съгласие на Московската среща на генералните секретари на комунистическите партии на страните – членки на СИВ и на Постоянния консултативен комитет на Министрите на отбраната към Варшавския договор за необходимостта да се окаже съществена помощ на Никарагуа в този решаваш за Сандинистката революция момент, целесъобразно е на този етап да се приложи за един краткосрочен период, примерно за следващите 2 години, такъв вариант на отношения с Никарагуа, който да отговаря на настоящата обстановка.
По молба на никарагуанската страна правителството на Република България вече отсрочи плащанията по настъпилите падежи през 1983-1985 г. за погасяване през 1986-1990 г.
Стокообменът ни с Никарагуа се реализира при предварително договорен дебаланс, при който ежегодно се предвижда повишение на нашия износ с около 25-30 на сто. Този дебаланс в края на всяка година увеличава кредитната задлъжнялост на Никарагуа към нас. Целесъобразно е през следващите 2 години стокообменът да се развива, като се съобразяваме с реалните възможности на двете страни, без да се стига до намаляване на вноса от тази страна.
...............................................................................................................
Всичко това налага повдигнатите от никарагуанска страна искания за нова помощ да се разгледат в контекста на една цялостна оценка за реалната икономическа и политическа обстановка в и около Никарагуа като се държи сметка и за възможностите на нашата страна.”
Следва предложение за Решение:



“1. Дава съгласие през 1987 и 1988 г. по изключение транспортните разходи до Никарагуа на български стоки по редовния стокообмен да се заплащат със средства от предоставените кредити като се превозват с български кораби.
2.Не възразява да се предостави допълнителен кредит от 20 млн. щ. Долара за доставка на специално имущество през 1987 и 1988 г. при досегашните условия.
3.Дава съгласие да се отпусне за 1987 и 1988 г. безвъзмездна помощ в размер на 5 млн. щ. Долара годишно, включително транспортните разноски, състояща се от медикаменти, платове, обувки, дребна железария, интендантско имущество и 5 хил. Тона пшеница.
4.Дава съгласие да се отложат до 31 декември 1988 г. настъпилите плащания по предоставените на Република Никарагуа кредити.
5.Не възразява да се приложи 30 на сто преференциална премия върху договорираните цени за сусама, колофона и бананите.”
Всичко в докладната записка е изготвено в цитирания доброжелателен дух на отстъпки и преференции, макар все пак на места да се срещат елементи на реализъм:
“Трябва да се има предвид, че във връзка с прилагането на преференции възникват определени противоречия между интересите на стопанските организации и интересите на държавата.
Някой стопански организации не са заинтересовани да внасят тези стоки от Никарагуа, тъй като могат да ги купуват по-евтино, разбира се срещу конвертируема валута от други страни.”
Казано на друг език горното означава, че стопанските организации у нас са имали интерес да си вържат разходите с приходите, а държавата ни по това време е имала интерес да развива и подпомага Сандинистката революция. За гражданите на България, с отнето мнение по въпроса, обаче бананите, за които мислехме, че растат само през зимата са излизали златни. ”Златни, но в крак с държавния интерес!” – би репликирал някой шегаджия, защото в документа е записано, че “договорения внос от Никарагуа за всяка година се оформя като държавна поръчка за внос”. Реализмът в края на краищата остава на заден план и всички предложения за преференции са оформени в Решение “Б” №1 от 6.І.1987 г. на Политбюро на ЦК на БКП.
Доставките за Никарагуа са включвали позиции от различни стоки и изграждане на комплектни обекти, а между тях и т.н. специална продукция, обикновено като безвъзмездна помощ. Ще цитираме Решение “Б” №32 на секретариата на ЦК на БКП от 22.ІХ.1982 г.:
“Дава съгласие Народна република България да окаже безвъзмездна помощ във вид на оръжие, боеприпаси и материали на Министерството на вътрешните работи на Република Никарагуа в размер на 263500 лева съгласно приложение №1”
В безвъзмездната помощ не е забравен и самия Сандинистки фронт. На искането за пишещи машини, циклостили, високоговорители, коли и мотоциклети с двойно предаване с Решение “Б” №10 от 7.ІV.1981 г. на секретариата на ЦК като безвъзмездна помощ на стойност 25 000 лв. се удовлетворени първите три позиции. Днес във времето на компютрите доставката може да звучи смешно, но тогава в социалистическа България всяка пишеща машина се водеше под номер на отчет, за да не реши някой да излее на нея скверни слова срещу тъмното настояще при гарантираното “светло бъдеще”. Месец по-късно с Решение “Б” от 8 V.1981 г. на Политбюро на ЦК на БКП за Република Никарагуа като безвъзмездна помощ заминават и “осем хиляди тона пшеница от новата реколта”.
Личните контакти между първите ръководители на двете страни са носели допълнителни бонуси. След срещата на Тодор Живков и Даниел Ортега следва Решение “Б” №29 на Политбюро на ЦК на БКП от 23.VІІ.1984 г., с което безвъзмездната помощ се разширява, а плащанията по кредитите се разсрочват:
“Във връзка с разговорите на др.Тодор Живков с координатора на ръководния съвет на Правителството на Национално възстановяване на Никарагуа и член на националното ръководство на СФНО Даниел Ортега
Реши:



1.Да се представи безвъзмездна помощ в размер 12 млн. валутни лева по приложение 1 и 2.
2.Да се отсрочат плащания по главницата и лихвите на кредитната спогодба от 27.І.1981 г. за доставка на комплектни обекти и единични машини, дължими за периода 1983 – 1985 г. като изплащането на съответната сума започне от 1.І.1986 г.”
Безвъзмездните доставки на нефт и друго специално оборудване също са подлежали на извънредни увеличения (Решение “Б” №3 на Политбюро на ЦК на БКП от 1 април 1988 г.). В архива стои бележка с дата 21.ІІІ.1988 г. и подписа на Милко Балев, даваща зелена светлина за вземане на въпросното решение: ”Допълнителната помощ за Никарагуа е съгласувана с др. Т.Живков. Количеството нефт е увеличено лично от др.Т. Живков при срещата му с Баярдо Арсе.” Тук за приятелите на клуб “Къса памет” ще припомним, че през споменатия период на 80-те години България периодично попадаше в енергийни кризи, а продажбата на петролни продукти за лична употреба се лимитираше с разнообразни мерки.
Все пак водещият момент в цялата политика е била солидарността за защита на социализма със съветско лице и др.Даниел Ортега изпраща на 19.май 1988 г. послание на др. Тодор Живков, което се налага да цитираме изцяло:



“Уважаеми другарю Живков,
Приемете братски поздрави от Националното ръководство на Сандинисткия фронт за национално освобождение, от правителството и народа на Никарагуа.
Обръщам се към вас, за да ви съобщя следното:
1. .За 1988 г. Народна република България предостави специален кредит от десет милиона щатски долара за въоръжените сили на Република Никарагуа Този кредит, както и предишните години трябваше да бъде използван за доставка на тилово и свързочно имущество, жизнено важно за запазване на равнището на военните усилия, наложени ни от империалистическата агресия.
2. През февруари т .г. ни бе съобщено, че българските предприятия – производители , поради вътрешни валутни проблеми, не могат да изпълнят поръчките за тилово имущество за Никарагуа /униформи, обувки, раници, бельо, хавлиени кърпи/, нещо, което не беше ставало в предишни години.
В следствие на това решение не можем да гарантираме осигуряването на нашите войски с горепосоченото имущество. Количествата доставяни от България, винаги са били крайно необходими за осигуряване на снабдяването, което с усилия и напрежение се осъществява от нашето народно стопанство.
3. Като се има предвид важността на въпроса, той бе включен в дневния ред на разговорите, които проведе през март т .г. в България със съответните български власти команданте на революцията Баярдо Арсе. Вследствие на разговорите му бе заявено, че въпросът за предоставяне на валута на предприятията – производители ще бъде решен в кратък срок.
4. На 3 май т .г нашият посланик в България др. Рохер Заскес ни предаде, че по решение на Министерския съвет на Народна република България на предприятията – производители се отпускат само 50% от средствата, необходими за производството на исканото от нас тилово имущество.
Вярваме, че ще ни разберете другарю Живков, че това ни поставя в много трудно положение при осигуряването на нашата действаща армия с количествата от това имущество, запланувани за 1988 г. Поради това уверени във Вашата ценна помощ, молим Ви да се разреши на българските предприятия, произвеждащи тилово имущество, да доставят на Никарагуа стоте процента от исканите количества от него / униформи, обувки, бельо, раници, кепета, хавлиени кърпи/ така, както бе обещано на команданте Баярдо Арсе при неотдавнашното му посещение.
Като Ви уверявам в нашата дружба и във верността ни към бъдещото общо дело – защита на мира и социализма – изпращам Ви братски поздрави.
Даниел Ортега Сааведра



За един достоен мир! Свободна родина или смърт! “
Прошението, което по своя финал и драматичност напомня на “Кървавото писмо” идва в тежък не само за Никарагуа, но и за България момент. Ако някой не може да схване, валутните трудности, за които иде реч са предвестника на задаващият се фалит, вследствие заемите взимани от Западни банки и тяхното разпиляване, включително и за братски помощи .Фалитът обяви правителството на Андрей Луканов през месец април 1990 г., а въпросът за дълговете остана увиснал в небитието. Затова нека се върнем към страниците на доклада на министър Бобева, с който тръгна пътешествието по тази пътека на изтеклите милиони. В него е записано:”Никарагуанската страна е започнала преговори с всички свои кредитори, като основна стратегия на никарагуанското правителство е частично опрощаване на дълга или неговото разсрочване. През 1995 г. са проведени преговори с редица страни от Централна и Източна Европа, с които не са урегулирани финансовите отношения на Никарагуа. Тази част от дълга представлява 35% от общите задължения на Никарагуа. Позицията на правителството към тази група, считана за неприоритетна при провеждането на разговорите по дълга е 95% опрощаване и разсрочване на останалата част при изгодни условия за Никарагуа. От проведените разговори Никарагуа е постигнала с Германия 80% опрощаване на дълга. Дългът към бившия СССР, изцяло прехвърлен към Руската Федерация на обща стойност 3444,4 млн. щ. долара се редуцира с 90%, а останалата сума от 344 млн. щ. долара ще се изплаща в продължение на 15 години.” Положението е било такова преди 10 години. Единственото изменение в този период е свързано с натрупаните лихви върху сумата на дълга.
В заключение трябва да отбележим, че наскоро информационните агенции съобщиха за изборната победа на Даниел Ортега. Дали команданте Ортега ще се сети днес за щедрата помощ в трудни за него моменти или ще отстоява националните цели и приоритети в новата си политика никой не знае. По интересно е дали въз основа на решението на Народното събрание от 19.V.2005 г. някой от наследниците на неговите отколешни другари, сега строители н а нашето ново общество ще има куража да го запита за старите борчове от времето, когато защитата на мира и социализма бе братската ни задача.

 
Текуща информация

Предстоящи събития

Социалдемократите за

Материали за дискусия

Пресцентър - съобщения

Избори

Избори

Избори 2015 - 2017

Партньорство

БСДС

СДА

Синдикати

Неправителствени организации

История

Историческо наследство

Вестник

Вътрешно-партиен бюлетин "Позиция

Вашето мнение

Ако желаете да изкажете вашето мнение направете го от тук.

Търсене

Тук можете да извършите търсене на материали по зададени от Вас ключови думи.

Предизборен клип на БСДП

Copyright www.bsdp.bg. All right resivet.
Темплейти