Социалистите в икономически изостаналите назад страни.

Тези дни ще станат 70 години откакто Янко Сакъзов започна своя запълнен с труд и борби живот, чиято по-голяма част той посвети на неуморната подготвителна работа за социализма в България.
Служенето на свободата е една тежка работа. Най-мъчно е служенето на социализма в икономически изостанали назад страни, без силна едра индустрия, без многочислен, организиран и школуван индустриален пролетарият, без дълбоко вкоренени демократични институции и навици. Индустриалните работници, още полуселяни, изпълнени още изцяло със селски и дребнобуржоазни идеи, могат трудно да се проникнат от пролетарско •класово съзнание. Като незначително малцинство на тях им липсва съпротивителна сила и самосъзнание. И обикновено на малките организации липсва притегателната сила на големите маси. Затова те са лесно склонни за разцепления, за които често най-добрите сили на социализма се прахосват в разрушителни братски раздори. До такива разцепления се идва още по-лесно там, където за един социалист условията и задачите в една социално изостанала назад страна са много по-сложни, отколкото същите са при една високо развита капиталистическа индустрия. Проблемите на новото време се смесват тук с онези, на по-стари обществени формации, и между трудящите се съсловия и класи, често изпъкват на преден план в живота на държавата повече селяните, занаятчиите и интелектуалните, отколкото наемните работници на едрата индустрия. Задача на социалдемокрацията обаче е да подкрепи всички потиснати и експлоатирани, а не само индустриалните работници. Тяхното значение за марксиста се състои в това, че другите трудящи се съсловия са неспособни да се освободят сами без индустриалното работничество. Те не значат нищо без подготвителната борба на индустриалния пролетарият, но техните нужди и неволи са за социалиста не по-малко важни от тези на индустриалните работници.
Колкото повече преобладават последните в един народ, толкова по-просто се оформят задачите на социалдемокрацията. Те остават, разбира се, при всички условия достатъчно трудни. Но те се усложняват толкова повече, колкото по-слаб е пролетариата и колкото повече преобладават другите трудещи се класи.
Колкото по-сложни са положенията, задачите и борческите средства на социалистическата партия, толкова по-лесно се идва до вътрешни разногласия, които при малките организации водят към разцепление и сектантство.
Социалистите във всяка страна дотогава, докогато не са се домогнали до голяма сила, са принудени да се борят тежко срещу преследванията на властите , срещу подлости на богати противници, срещу неразбиранията и равнодушието на широките маси. Обаче тези трудности стават върховна мъка, когато към тях се прибавя и отбраната против убийствени нападения от съидейници, които служат на същата кауза, само че с по-други средства и методи. Тази страна на партийната борба не може никога да въздейства възвишено, а може да предизвика отвращение и огорчение.
Освен в Русия, едва ли има друга страна в света, където социалистите да са се разцепвали почти непрестанно тъй, както в България, от самото начало на движението там, 1891 г. И никъде нашето движение не е бивало тъй много отслабване от вечните разцепления, както в България.
При такива трудни условия, една партия обикновено много бързо изразходва онези свои сили, които поставят своята личност напълно в нейна служба. Те се изхабяват много бързо, някои се уморяват , оттеглят се. Други се почувстват накрая отблъснати от партийните порядки. Не малцина най-сетне, при такива трудни условия извършват грешки, които убиват даденото им от техните другари доверие.
Нищо не може да въздаде по-голяма почит на Сакъзова и да засвидетелствува по-добре неговата сила и неговата смелост, отколкото факта, че той принадлежи на партията в България още от нейното основаване, винаги е стоял в нейната подготвителна борба, без никога да се отчае и без да изгуби сили; че той в никои положения не извърши такава грешка, която би разклатила доверието на другарите му в него. Той винаги бе техен водач на практика и теория.
Защото той вършеше и едното и другото с еднаква интензивност -както изследването , така и борбата. Той не само приложи марксизма на практика, а и го премисли и обогати с някои оригинални идеи.
Ние другарите от Интернационала, които не владеем български език, можем само не напълно да следим онова , което е извършил Сакъзов. Нам са известни само онези от неговите публикации и речи, които ни станаха достъпни на някой модерен език.Те са достатъчни обаче да вдъхнат респект. Извън това, ние го познаваме от известията на неговите другари и приятели, а те свидетелствуват не само за обема на неговата работа, но и за любовта и доверието на социалистите в неговата родина, които той е спечелил.
Неговата 70 годишнина ще даде най-добрия повод, да бъдат изразени особено живо тази любов и това доверие. По този случай обаче, не бива да липсват и неговите стари съратници от Интернационала. Аз стискам ръката на моя стар приятел Сакъзов и мисля, че не мога да му пожелая нищо по добро от това, да му бъде отредено да преживее закрепването на демокрацията, както и мира сред. социалистическите редове в неговата родина.
С най-добри пожелания-и поздрави.
Карл Кауцки