Начало
За нас
Контакти
Връзки
Българска
социалдемократическа
партия
 
 
   
Ръководство

Председател

Изпълнително бюро

ЦКРК

Национален комитет

Решения

Изпълнително бюро

Национален комитет

Конгреси

Национални конференции

Законодателна дейност

На БСДП в 39 ОНС

На БСДП в 38 ОНС

Предложения за законови промени

Становища и декларации

На партийни органи

На общински организации

Публичен регистър

Конференции и дискусии

Теоретични конференции

Материали за дискусия

Документи и членство

Как да стана член?

Програма на БСДП

Устав

В Община Пловдив БЪЛГАРСКАТА СОЦИАЛДЕМОКРАТИЧЕСКА ПАРТИЯ И РАДИКАЛДЕМОКРАТИЧЕСКАТА ПАРТИЯ заедно с № 37 в интегралната бюлетина


За традиционната българска социалдемокрация гласувайте с №37





 
История / Историческо наследство

НЕЗАБРАВИМИТЕ НАШИ ПРЕДШЕСТВЕНИЦИ

Преди 146 години в гр.Шумен се ражда един велик българин. Неговите виждания за развитието на социалната идея будят уважение сред най-видните социалдемократи от началото на 20-ти век. Със своите възгледи той се проявява не само като последователен патриот, но в теоретичните постановки изпреварва с десетилетия социалдемокрацията от Западна Европа. В България е политик съпътстван с почитта на съвременниците си и крайно противопоставяне на опонентите, повечето довчерашни другари. Дълги години комунистическите проповедници използваха името му като контрапункт на обсипвания с възхвали негов съратник и противник Димитър Благоев. Времето обаче доказа правотата на тезите, застъпвани от този велик наш сънародник и даже десетилетните му отрицатели се опитаха да го припознаят, забравяйки в бързината да изчистят калта, хвърляна през тоталитаризма върху творчеството му. Шестдесет и пет години след неговата кончина името му остава в нашата история не само като политик, поставил началото на социалното законодателство в България, а и като човек прозрял истината за приоритетите в едно общество.”В социалдемокрацията целта и движението са свързани в едно, те не трябва да се делят едно от друго, но когато целта и движението дойдат в противоречие едно с друго, тогава последното трябва да отстъпи, с други думи: социалното развитие стои по-високо от интересите на пролетариата и социалдемокрацията не може да защитава пролетарските интереси, които пречат на социалното развитие.”/”Земеделска политика и социалдемокрация” издадена София 1900г. стр.38/ За тези съждения Благоев престана да го нарича “другар”, комунистите го презряха, но той остана великият хуманист, социалдемократа



ЯНКО САКЪЗОВ
Роден е на 24 септември 1860 г. в средно еснафско-търговско семейство. Баща му бил кърджия по новопазарските български села, а после заседнал търговец в гр. Меджидия и гр.Кюстенджа в Добруджа. Янко Сакъзов започва да се учи да пише на пясъчни чинове и да срича думите изписани на родния си език.
През 1873 г. бащата завежда семейството във Варна Там Сакъзов изпитва революционното влияние на учителите Волов и Янчев. От този период е патриотичната и революционна закваска с четенето на забранени книги и пеенето на революционни песни. Три години по-късно семейството отваря дюкян в Кюстенжа и там дочаква руските освободители. Сакъзов става дребен чиновник в новото управление.През есента на 1878 г. заминава за Русия в гр.Николаев, а в последствие записва Духовната семинария в гр.Одеса, в същия клас, където учи дошлият от Цариград Димитър Благоев. Попада под влиянието на Трайко Китанчев, по препоръка, на когото започва да чете творчеството на Белински, Добролюбов и Писарев.
В политиката пряко Сакъзов се включва за пръв път в изборите за Велико народно събрание и против пълномощията на княз Батемберг. От 1881 г. е в Германия, където записва естествени науки, философия и история в Йена, Лайпциг и Тюбинген. Запознава се с труда на Енгелс “Селската война в Германия” и с “Комунистическия манифест”, който както сам посочва не му прави тогава впечатление поради липса на историческа и класово-политическа основа, както години по-късно.
През есента на 1883 г. заминава за Лондон, където следва биология и се запознава със социалната философия на Спенсър и Хенри Жорж /знаменитата тогава книга “Прогрес и бедност”/. Пролетта на 1884г. го заварва в Париж. Там се запознава с литературната и художествена критика при Иполит Тен и изучава Луи Блан и Прудон.



Завръща се в Шумен в лятото на 1884 г. и става учител в началното училище по естествена наука и история. Като учител чете реферати в учителското дружество и изнася сказки в читалището. През лятото на 1885 г. познатият от Одеса Трайко Китанчев среща отново Сакъзов и завърналия се от Петербург Благоев. Последният вече издава под псевдонима Желязков списанието “Съвременний показател”, на което Сакъзов обещава да сътрудничи.
Съединението на България е последвано от Сръбско-българската война. В нея Сакъзов участва като доброволец. Той се обявява срещу преврата детронирал Батемберг и от името на либералното шуменско гражданство говори пред генерал Каулбарс срещу тази руска намеса . Същата 1886 г. Сакъзов издейства учителско място в Шумен за Благоев и заедно с него уреждат реферати в учителското дружество. При тях Благоев се проявява като краен русофил, а междувременно за опити с животни по експериментална анатомия Сакъзов бива уволнен.
В периода 1887-1890 г. Сакъзов е помощник прокурор при приятеля си Хр. Тодоров, но с преместването на последният отново у уволнен. През тези три години той осъществява контакти с прогресивно мислещи млади хора от Габрово Севлиево, Търново, Сливен, и Котел . Запознава се с Никола Габровски, превежда и издава социална литература.
От 1891 г. Сакъзов започва изданието на списание “Ден”. Влиза във връзка с Мутафов и Конов от Севлиево и Бозвелиев от Казанлък. Води активна кореспонденция с Пол Лафарг и Карл Кауцки. Въпросът: “Съюз или партия?”- излиза на дневен ред. Социалдемократическите групи от Шумен, Севлиево, Габрово, София, Казанлък и др. са за създаването на съюз. През 1892г. в гр.Пловдив се свиква социалдемократическа конференция. Там се оформят двете течения. В Шумен идват от Женева Слави Балабанов и Кръстю Раковски и заедно със Сакъзов подготвят декларацията на БСДС. През 1893 г. е купена нова печатница, а свиканата през лятото конференция в Шумен решава седалището да се премести в София, а органа на Българския социалдемократически съюз да се нарича “Другар”. Редактори и ръководители стават Сакъзов Мутафов и Дабев.
През 1893 г. в София се урежда първата работническа социалдемократическа вечеринка. Реч на нея държи Сакъзов. При първия опозиционен общински съвет в Шумен Я. Сакъзов участва на изборите. Първата работническа петиция до Народното събрание е съставена също от него.
Опитите на Дабев и Мутафов за споразумение успяват и през февруари 1894 г. се сключва съглашение между” партисти” и “съюзисти” След падането на Стамболов Сакъзов е освободен от полицейски надзор и се среща с Габровски, подготвяйки проект за устав и програма на новата обединена партия по немски образец. Обединителният конгрес е през юли 1894 г. и избира Я Сакъзов и Г. Георгиев за редактори на общия вестник “Социалист” През септември същата година се кандидатира за народен представител в Нови пазар. Сакъзов и Габровски стават първите социалдемократически депутати в Народното събрание. От тук насетне животът на Сакъзов и историята на партията на социалдемократите се превръщат в едно и също нещо.
Я. Сакъзов се проявява като блестящ теоретик..През 1896г. той прави първия цялостен опит да обясни българското политическо развитие от Възраждането до появата у нас на социалистическите идеи. Най задълбочените му трудове са свързани с издаването на списание “Общо дело”- 1900 г.
Периодът 1901-1903 г. за Сакъзов е период на непрекъснати разпри и борби, както в така и вън от партията. През 1902г. е избран заедно с Благоев и Вл. Димитров за депутат от Ямболско. В Народното събрание защитава дребната семейна собственост на земеделеца. Развива активна международна дейност в защита на българите от Македония. Пише поздравително писмо до Жан Жорес за неговото застъпничество в тази област. Следва разцеплението от юли 1903г. Органът на широките социалисти става вестник “Единство”, в последствие “Работническа борба” и се оглавява от Сакъзов. Той посещава отново европейските центрове и записва БРСДП /ш.с./ и синдикалния съюз в съответните интернационали. През есента на 1903г. е пак на избори в Ямбол, които са окървавени, а самият той попада за 16 дни в сливенския затвор.
През 1905 г. Сакъзов написва книгата “Царизъм и демокрация”. Следват борби с демократите на Малинов и спорове с “тесните социалисти” /Кр.Раковски/. После идва битка против изменението на чл.17 от Конституцията, свързан с пълномощията на монарха и избори за ВНС. През 1911 г. на демонстрация против Фердинанд в Търново Сакъзов държи пет часова реч, а през 1912 г. е избран за депутат за пръв път от София и става редактор, заедно с Хар. Христов на ежедневника в.”Народ”.
Катастрофата след Междусъюзническата война докарва на проведените избори в парламента 19 депутати социалдемократи. Сакъзов тежко преживява трагедията на Македония и отказът на сърбите за компромис. На няколкото срещи с македонските революционери те настояват за включване в световната война на страната на Австрия и Германия. Сакъзов пледира за неутралитет на България.
През лятото на 1918 г. Сакъзов отказва на Фердинанд да влезе в кабинета в условията на продължаващата война. Става министър на търговията, промишлеността и труда след абдикацията на Кобургът. Като министър в правителството на Т.Теодоров /28 ноември 1918 - 06 октомври 1919 г./ въвежда 8 часовия работен ден в нашето трудово законодателство. На конгресът на Социнтерна в Берн/ 1919г./ прави опити да смекчи съдбата на България.
След като Стамболийски осуетява общо управление на земеделци и социалдемократи, Сакъзов става последователен критик на безизходната земеделска политика. Опитът на депутат във всички народни събрания от ХV до ХІХ /1911-1923г./ го прави противник на желанието за недемократично овладяване на цялата власт в държавата. Приема преврата на 9 юни 1923 г. с условието за нормализиране на положението и демократично управление, но в началото на 1924 г. скъсва отношенията със Сговора.
В периода 1923-1934г. е депутат в три народни събрания /ХХІ до ХХІІІ/. Противопоставя се на преврата от 19.05.1934 г.преминавайки в опозиция и постепенно се оттегля от активна политическа дейност.
Умира в гр.София на 02.02.1941 г.
Янко Сакъзов завещава богато творческо наследство. Малцина навярно знаят, че патриархът на социалдемократическите идеи у нас е и автор на първата история на България, написана от българин след Освобождението. За този свои труд излязъл в годините на Първата световна война, Сакъзов изказва в предговора благодарности към Константин Иречек, завещал ни първата цялостна история на българите, руските професори Погодин и Успенский и на професор Златарски за неговите лекции,четени във Виена.
В ”Позиция” ще ви представим финалните част от труда на Сакъзов “Българите във своята история”, както и мнението на Карл Кауцки за Сакъзов поместено в юбилейния сборник във връзка с неговата 70-та годишнина.

 
Текуща информация

Предстоящи събития

Социалдемократите за

Материали за дискусия

Пресцентър - съобщения

Избори

Избори

Избори 2015 - 2017

Партньорство

БСДС

СДА

Синдикати

Неправителствени организации

История

Историческо наследство

Вестник

Вътрешно-партиен бюлетин "Позиция

Вашето мнение

Ако желаете да изкажете вашето мнение направете го от тук.

Търсене

Тук можете да извършите търсене на материали по зададени от Вас ключови думи.

Встъпително обръщение на Теодор Данаилов Дечев, кандидат за кмет на София – Столична община от името на Българската социалдемократическа партия (БСДП)



НИЕ (кандидатите)! ВИЕ (избирателите)! ЗАЕДНО (за Стара Загора)!


Защо на Местните избори '2023 в община Раднево да изберем Местна Коалиция „Българска социалдемократическа партия (Земеделски Народен съюз)“ и № 68?"
Copyright www.bsdp.bg. All right resivet.
Темплейти