ГОЛЕМИЯТ ЦИРК ПРОДЪЛЖАВА

Шест месеца след като с бабуването на президента Първанов се оформи триъгълната коалиция 3-5-8 ( ДПС,НДСВ,БСП) в България започнаха да се случват странни неща. Забързани уж да покрият критериите по пътя към Европа управляващите инициираха промени в конституцията, които възмутиха евронаблюдателите. Начена едно люто клатене под мотото на стария съветски виц :”Сир вы не туда попали!
Първо лидерът на издуващото бузи движение “Атака” стана част от скандален пътен инцидент на магистрала “Тракия” Незнайно защо под усмихнатия поглед на министъра на вътрешните работи Народното събрание влезе в ролята на дознател. То заклейми в декларация поведението на някакви участници в инцидента, гдето се оказа, че не били там и индиректно принуди главния прокурор да иска депутатски имунитети за хулигански прояви на народни избраници. После Европейската комисия ни показа жълт картон за пълноправното еврочленство и ни принуди да приемаме екшън програма, на сроковете , в която всеки стахановец би завидил. Сетне министър Петков изведнъж се разнежи пред някаква журналистка, която дълги години изпитвала терзания дали е явочник на Държавна сигурност или са ползвали дома и без нейно знание от предаването “Любовни квартири”. В гонитба на рейтинг софийския кмет реши да се впише в ролята на специалист по всичко и започна да раздава компетентни мнения с достоверност от последна величина, но прехвърли миризливите проблеми на столичния боклук на други инстанции. И докато тъй наречените “десни” все го мереха и не можеха да уточнят формата гръмна “Савойската драма”. Симеон Сакскобургготски с царствено величие прозря провинциализма в схващанията на атакуващите го от вси страни и си нае адвокат, а бившият главен прокурор начена игра на жмичка с външния министър Калфин и се обяви за собственик на “Плод и зеленчук”.
Събитията се редяха едно след друго и всяко следващо се стремеше да надскочи скандалния ефект на предното. Таман някакъв политически експерт “мъдро” отсече във вестник “Сега”, че не трябва да се ровим в миналото, защото информацията в папките на ДС ставала само за четене на плажа и на сцената избуя образът на “Гоце” .Не разбира се революционера, на когото комунистите продадоха костите през 1946 г., а другият, който бе отбелязан в картотеката на оперативния работник. Какафонията стана пълна и президентът Първанов повтори тезата на експерта от вестник “Сега” - да загърбим миналото и да се обърнем с лице към далаверите на прехода в последните 16 години.



Тук остава все пак да си припомним народната поговорка, че крушката си има опашка и колкото и някои да искат да оплетат проблема във вековния спор :”Кое е първично – кокошката или яйцето?” - то даже той може да намери решение, ако наистина бъде търсено. За съжаление вече три петилетки след многото шум идва потвърждението на друга народна мъдрост:”Кучетата си лаят, кервана си върви.” Та, за да опресним паметта на тези, които бързат да закарат миналото на топлите пясъци, нека припомним двете теми завещани с решения от предния парламент за изпълнение от сегашните управляващи - съдбата на задграничните дружества и раздадените щедро милиони от България като заеми и помощи на “братски” страни.
Едва ли днес някой от тях ще иска и да чуе проблема, понеже фактите ще повлекат пак към засекретените архиви, а отдолу може отново да изплува мазното петролно петно, което “червените еколози” щателно забулиха в тъма. Животът показва все пак, че колкото и да се опитваме да се правим на “новатори” изглежда ще се наложи да изядем и солта и боя и да си платим, защото истината трябва да бъде прочетена рано или късно и то в целия и обем.
В поредица от броеве на бюлетина “Позиция” в рубриката “По следите на изгубените милиони” помествахме доклада на Димитър Луджев – тогава зам.министър председател за изнесените зад граница средства. Част от тях днес се връщат като частни инвестиции, за да осигурят сянката на огромните хотелски комплекси на новите бизнесмени. Сега ще продължим рубриката на това, което някои искат да се забрави с цитати от архивни документи и кратък коментар.

РАЗПОРЕЖДАНЕ №193 на Бюрото на Министерския съвет от 21.август 1973 г.:
“Утвърждава следните договори между правителството на Народна република България и правителството на Демократична република Виетнам, подписани на 3.VІІІ.1973г. в София:

1. Спогодба за отпускане на Демократична република Виетнам дългосрочен кредит за 1974 г.
2. Споразумение за опрощаване от правителството на Народна република България на кредитите, използувани от правителството на ДРВ през периода 1966 – 1973 г.”

Следват подписи на председател и зам. Председател на Министерският съвет

СПОРАЗУМЕНИЕ
между Правителството на Народна република България и Правителството на социалистическа република Виетнам за отлагани погашениеята от Правителството на Народна република България на част от използваните от Правителството на Социалистическа република Виетнам кредити през периода 1973- 1985 г.:
“ Правителството на Народна република България и Правителството на Социалистическа република Виетнам, като вземат под внимание приятелските отношения, съществуващи между двете страни и тяхното желание да продължат да разширяват и задълбочават тези отношения, и ръководейки се от принципа на социалистическия интернационализъм, и от принципите на дружба, и взаимопомощ, и с оглед да се подпомогне виетнамския народ при по-бързото изграждане на материално-техническата база на социализма, на основа молбата на Правителството на Социалистическа република Виетнам се договориха за следното:
ЧЛЕН 1
Правителството на Народна република България отлага погасяването на част от използуваните от Правителството на Социалистическа република Виетнам до 31 декември 1985 г., кредити съгласно спогодбите от 5.8.1973г., 14.9.1974г., 28.6.1975г., 7.7.1978г., 18.10.1978г. и Споразумението от 5.8.1973г., падежите на които настъпват през периода 1986-1990г. в размер на 29,0млн.пр.рубли.
Горната сума ще бъде погасена през периода 1991-1995 г. на равни части, като първата погасителна вноска ще има падеж 31януари 1991г.
Съставено в София на 3 юни 1987 г. в два оригинални екземпляра на български, виетнамски и руски език”, следват подписи

КОМЕНТАР: Всички вече са наясно защо хората скандираха:”Да живее социалистическата дружба!” Няма капиталистическа дружба, няма и да има, и все ще повтарят, че сиренето е с пари. Ако при капитализма имаше такива отношения сега нямаше да искат от България отпуснатите и по онова време кредити, барабар с лихвите и нямаше Милен Велчев какво да трансформира от долари в евро, за да предизвика поредния скандал. Затова е лош капитализма, защото хем настройва хората един срещу друг в конкурентна борба, хем ги кара да правят сметката на себе си и на тези, гдето ги управляват. Ако си беше социализъм, сега щяхме да разсрочваме до 2020 г.и да си свиркаме и да си хапваме, ако има какво.

КРЕДИТНА СПОГОДБА
Между правителството на Народна република България и правителството на Народна република Кампучия за периода 1982-1985 г.
ЧЛЕН 1
Правителството на Народна република България предоставя на правителството на Народна република Кампучия дългосрочен безлихвен правителствен кредит до 7 млн.рубли......”
.......................................................................................................................................................
ЧЛЕН 7
Погасяването на кредита ще бъде извършено от Народна република Кампучия за периода 1986-2000 г. на 15 равни годишни вноски през третото тримесечие на всяка година”

КОМЕНТАР: Правилно решение! След като си дал на братски Виетнам ще дадеш и на съседна Кампучия. Въпросът с лихвите не стои при социализма, защото там няма печалбари. Лихвите са само за капиталистите, които по това време ни отпускат заеми, но те както е известно са мръсни изедници. Аналогичен на проблема с лихвите при социализма е и този с инфлацията. Такава няма, така че и през 2050 г. рублата ще си е рубла, макар да чини по-малко и от копейка.

РЕШЕНИЕ №161 на Бюрото на Министерския съвет от 15 октомври 1984 г.
“Отлага плащанията на падежите, настъпващи през 1984 и 1985 г. по предоставените от Народна република България на НДР Йемен, включително и полагащите се лихви. Тези плащания да се извършат на 5 равни годишни вноски, като се започне от 1986 година”

КОМЕНТАР: Отлагането естествено продължило докато на 31.12.1993г. се установило, че Йемен ни дължи в щатски долари 34,1 млн. главница и 14,9 млн. лихви. Спретнали тогава една груба сметка и се разбрало, че от раздадени кредити без определен падеж България има да получава 2015,6 млн. щатски долара . Поставили един гриф поверително на сведението и заумували. Резултатът, че след мъчителни преговори и трансформации Йемен платил толкова, колкото са само лихвите, а на нас оставало да кажем:”И за това мерси!” На късата памет народна тежи забвението за вземаните по същото време 1983-1989 г. кредити от западни банки, които като попове и днес плащаме.

РАЗПОРЕЖДАНЕ № 210 НА Бюрото на Министерския съвет от 4 октомври 1974 г
“1.Дава съгласие да бъде отпусната безвъзмездна помощ на Република Бангладеш в размер на 700 хил долара”

КОМЕНТАР: Да се сеща някой, че три години преди да замине безвъзмездната помощ Бангладеш си наричаше Източен Пакистан и бе част от държава - огромен приятел на страшните империалисти. Явно на дневен ред е било вливането на социалистическо съзнание, но нещата не ще да са потръгнали, защо и сега Бангладеш е една от най-бедните страни, и пак има наводнения пък ние помощи не им пращаме

РАЗПОРЕЖДАНЕ № 364 на Бюрото на Министерски съвет от 4 октомври 1975 г.
“Допълва разпореждане №223 на Бюрото на Министерския съвет от 28.05.1975г. за предоставяне на безвъзмездна помощ и кредит на Демократична република Сомалия..”

КОМЕНТАР: Да са ни живи и здрави сомалийските братя. Не е известно дали построиха социализма и изобщо как са с демокрацията, тъй като войсковите части на САЩ правиха там преди години показно за дебаркиране пред телевизионните камери на CNN. Важното за нас е, че през далечната 1975 г. са взели само като кредит 5 млн. щатски долара и са ни оставили през 1993г. безперспективен борч за 4,9 млн долара главница и 1,7 млн долара лихви.

РЕШЕНИЕ №64 на Министерски съвет от 8 април 1975г-
“Допълва алинея втора в точка 2 на решение№ 295 от 3 август 1974 г. със следния текст:”...като отделно от нея размени с конгоанската страна поверителни писма, с които НР България поема плащането на разходите за транспорта и застраховката на доставките по кредита до конгоанско пристанище, а НР Конго се задължава най-късно до 3 месеца да възстанови тези разходи с конгоански стоки, представляващи интерес за нашата страна.”

КОМЕНТАР: Тези са били толкова зле, че дори не могат да си получат помощта, та трябвало да им я доставяме на место при тях. Интересно е защо текстът на решението е засекретен. Това изглежда е поради факта, че подобни “кредитни спогодби са били подписани с Гвинея, НДР Йемен и други” и можели да се “използват като прецедент за натиск от други страни”. В превод горното означава, че нашите стоки и услуги са “били толкова търсени” от тъй наречените “братски страни”, та е било нужно да им отпускаме допълнителни преференции с поемане на транспорта за наша сметка. Връщането на стоковия кредит разноцветните ни приятели, обикновено не вземали на сериозно, защото включвал и стоки със специално предназначение, които съответната власт бързо изгърмявала.

СПОГОДБА
между правителството на Народна република България и Революционното правителство на Република Куба за отпускане на дългосрочен безлихвен кредит за доставка на промишлени стоки за народно потребление
Член І
Правителството на Народна република България предоставя на Революционното правителство на Република Куба дългосрочен безлихвен кредит на обща стойност 250 хиляди клирингови долари.
Член ІІ
Кредита да бъде използван през 1974 година за доставка на стоки за народно потребление в Република Куба.
.................................................................................................................................................
Член V
Плащането на кредита предвиден в член І ще се извърши през годините от 1980 до 1989 включително на десет равни вноски.”

КОМЕНТАР: Хвалят се днес някакви банки с гратисни периоди по кредитите по година, година и половина.Това се казва братски гратисен период - от социализма, та до настъпването на комунизма, както определи товарищ Никита Сергеевич. А, че Хрушчов е бил прав за годината 1980, в която ще победи комунистическия строй говори следващото двустранно споразумение с братска и перманентно революционна Куба.
СПОРАЗУМЕНИЕ
Между правителството на Народна република България и правителството на Република Куба за отлагане от Правителството на Народна република България подлежащите плащания за периода 1986 1990 г. г.по инвестиционните кредити
Член 1
Правителството на Народна република България отлага погасяването на използваните от Правителството на Република Куба инвестиционни кредити по спогодбите от 4 февруари 1975 г., 4 ноември 1977 г. и от 25 януари 1981 г., падежите на които настъпват през периода 1986-1990 г. г.
Погасяването на частта от кредитите от горецитираните спогодби, падежите на които настъпват през периода 1986-1990 г. г. ще започне от 1.януари 1991г. и ще се извърши в срок от 10 /десет/ години на равни шестмесечни вноски.”

КОМЕНТАР: Ето истински пример за революционен подход в отношенията. Какво са вековете за победилия комунизъм. Кой ще да е смятал, че през далечната 2000 г. хората вече ще са забравили кога точно падна Берлинската стена. Тя обаче се срина в посока, неочаквана за нашите комунистически величия, или за поне част от тях. Вследствие на това на въпроса: “Колко е дълга на Куба?“, отговорът е: “днес никой не знай, днес никой не знай...”

РЕШЕНИЕ № 88 на Бюрото на Министерски съвет от 30 април 1986 г.
“1. Към дадените безвъзмездно през 1985 г. 20 хил. тона нефт на Република Никарагуа се предоставя още 20 хил-т. Нефт през 1986 г. на обща стойност 9261 хил. вал. Лв., включително транспорта.
2.Увеличава с 10 млн. щ. Долара кредита за доставка на комплектни обекти и с 5 млн- щ. Долара кредита за единични машини, предоставени на Република Никарагуа с подписаните спогодби на 27 януари 1981г., за да се довършат започнатите от нашата страна обекти и за доставка на нови обекти и единични машини с цел затваряне на производствения цикъл.
3.п.редоставя на Република Никарагуа кредит в размер на 10 млн.щ.долара за доставка на специално имущество при условията на Спогодбата за доставка на комплектни обекти, подписани на 27 януари 1981година.”

КОМЕНТАР: Тук случаят също има революционен характер и затова помощта към коменданте Ортега тече като петрол от пробит резервоар. Нищо, че по същото време в България има икономически затруднение и народът се радва на първата енергийна дискотека на др.Тодориев - два часа светло, три тъмно, важното е пролетарския интернационализъм да е наред. Социалистическият купон тече, а хората мируват и слушкат.

РЕШЕНИЕ № 51 на Министерски съвет от 30 март 1989 г.
“1.Отпуска безвъзмездна помощ на Република Никарагуа в размер на 2 млн. годишно за 1989 и 1990 г., включително транспортните разходи, съгласно приложения списък”

КОМЕНТАР: Благородността личи по това, колко си щедър.От онова време бе и вицът от серията “Златна решетка”: ”Попитали Брежнев защо на прага на комунизма е затънал до коленете в калта, а той гордо отговорил:”Не е вярно вашето твърдение, господа упадъчни капиталисти. Аз съм стъпил здраво на раменете на Тодор Живков.” От същия период е и онят героичен призив: “Да се снишаваме, да се снишаваме и да чакаме да премине бурята”, който бе последван от характерното правешко “Ха,ха ,ха”, отправено към наследниците във властта. А те, наследниците, начело с Андрей Луканов година след Решение №51 на Министерския съвет обявиха фалита на България, по-известен като мораториум на плащанията по външния дълг.
Тук нашата приказка с извадки от договори за раздаване на безперспективни кредити би трябвало да приключи. Достигнахме до славния преход, през който идваше ред да връщаме разпиляното, барабар с лихвите. Но тъй като изяденото е само от едната глава на ламята – “Партията - държава БКП”, от нейните държавни органи, редно е да видим какво е правила друга – “ЦК и Политбюро”.

ПОВЕРИТЕЛНО!
МИНИСТЕРСТВО НА ВЪНШНИТЕ РАБОТИ
ОТДЕЛ “Седми” №5П-267 София 30.8.1982г.
“До Секритариата на
ЦК на БКП
Другари,



През последните месеци военно-политическата обстановка в Народна република Мозамбик чувствително се влоши. Всички постъпващи информации потвърждават активизирането и разширяването на дейността на контрареволюционни части, обхваща нарастващ брой провинции, при явната подкрепа на чуждата реакция и преди всичко на ЮАР.
Партийното и държавно ръководство на НР Мозамбик полага усилия да овладее и измени създаденото напрегнато положение, но засега не се отбелязват особени положителни промени. Несъмнено, правителството не е в състояние със собствени сили да разреши този проблем.
Политбюро на ЦК на Партията ФРЕЛИМО се обърна към нашата страна с молба за оказване на безвъзмездна материална помощ в този тежък за страната момент. Представен е подробен списък на необходимото им имущество, предимно стрелково оръжие, муниции, медикаменти и др.
По информация на българското посолство в Мапуто СССР е отпуснал помощ във военно имущество и хранителни стоки.Такава помощ до сега е оказвала и нашата страна.
..................................................................................................................................
Във връзка с гореизложеното, предлагам Секретариатът на ЦК на БКП да вземе следното



Решение

1. Дава съгласие да се предостави безвъзмездна помощ от военно имущество на НР Мозамбик в размер до 750 хил.лв., включително транспорта, съгласно Приложение № 1
2. Имуществото да се предостави от наличността на Министерството на вътрешните работи и държавния резерв.
3. 3.Държавния комитет за планиране и Министерството на финансите с плана за 1983 и 1984 г. да възстановят имуществото на Министерството на вътрешните работи.
4. Министерството на транспорта да окаже необходимото съдействие за експедиране на товара. Разходите за транспорта от българско пристанище до Мапуто да се покрият от статия “Транспортни операции” на валутния план на страната.
5. Възлага на Министерството на външната търговия – ДТП”Кинтекс” да организира предоставянето на имуществото на НР Мозамбик.

....................................................................................................................................................
С другарски поздрав
Петър Младенов”

КОМЕНТАР:След като големият брат от Москва е помогнал на другарите от ФРЕЛИМО идва и нашия ред.В списъка има 7,62 милиметрови пушки “СВТ-Токарьов”, карабини, автомати “Шпагин” противотанкови гранатомети и гранати и др.Разбира се Партията нарежда, министерствата предоставят, а кой плаща не е обяснено. Каква врътка само, ум да ти зайде. Вземаме на заем пари от капиталистите за да работи икономиката ни и ги влагаме в оръжие, с което ги трепят. Ура другари дерзайте, победата ще е ваша !

РЕШЕНИЕ “Б” №32 НА СЕКРИТАРИАТА НА ЦК НА БКП ОТ 22 ІХ.1982 Г.
Дава съгласие Народна република България да окаже безвъзмездна помощ във вид на оръжие, боеприпаси и материали на Министерството на вътрешните работи на Република Никарагуа в размер на 263 800 лева, съгласно Приложение 1
Министерството на външната търговия – ДТП “КИНТЕКС”, да организира опаковката и транспортирането на имуществото до Република Никарагуа, заедно с имуществото, отпуснато съгласно решение “Б” №29 на Секретариата на ЦК на БКП от 8.VІІ.1982 г.”

КОМЕНТАР: Има българска поговорка:“То един да е , с мед да го намажеш!”,а те се наредили на опашка революционер до революционера. По интересен тук е списъка на Приложение 1. В него първа позиция се заема от 1000 бр. автомат “Калашников”, втора от 500 хил.патрона за тях, а третата позиция е вестникарска хартия 50 тона. Най-вероятната причина за това навярно е дефицитът на тоалетна хартия през тези години в България.

РЕШЕНИЕ “Б” № 6 на СЕКРЕТАРИАТА НА ЦК НА БКП ОТ 26.І.1983 ГОДИНА
“Дава съгласие да се окаже финансова помощ на следните комунистически и работнически партии:

1. Партия на социалистическия авангард на Алжир 15 000 /петнадесет хиляди/ щатски долара и 15000 /петнадесет хиляди алжирски динара.
2. Туниската комунистическа партия – 5000 /пет хиляди/ туниски динара
3. Хондураската комунистическа партия – 10000 /десет хиляди/ щатски долара
4. Салвадорската комунистическа партия – 10000 /десет хиляди/ щатски долара
5. Партия на независимостта и труда на Сенегал – 10000 /десет хиляди/ щатски долара”.

КОМЕНТАР:Ще попитат някои защо се оказва тази помощ. Тук веднага ще цитираме докладната записка на отдел “Външна политика и международни връзки” на ЦК на БКП: ”Международното комунистическо движение е подложено на силен идеологически натиск от страна на най-реакционните империалистически сили с цел ограничаване на неговото влияние и по възможност окончателно ликвидиране на някои отряди.” А от древни времена е известно, че откакто финикийците са открили паричните знаци, те могат да охлабят всеки натиск.

РАЗПИСКА
Взето е съгласието на другаря Тодор Живков.
Долуподписаният Азис Ибрахим, член на ЦК на Партията на социалистическия авангард на Алжир, получих от ЦК на БКП 15000 /петнадесет хиляди/ щатски долара помощ за ППС.
27 април 1983 г.

КОМЕНТАР: Една разписка и всичко е наред. Облекчен е както колективния, така и индивидуалния натиск Ние сме народна страна и щом Тато знае всичко е наред.

РЕШЕНИЕ “Б” №8 НА СЕКРИТАРИАТА НА ЦК НА БКП ОТ 26.І.1983 Г.
Дава съгласие да се оказва помощ на комунистически, социалистически, революционно – демократични партии и националноосвободителни движения от развиващи се страни, като им се предоставят ежегодно до 60 /шестдесет/ самолетни билета по линиите на БГА “Балкан”

КОМЕНТАР: Симеон Сакскобургготски не е прав да обвинява българите в провинциализъм. Я виж от кога сме ползвали самолетите за приятелски услуги. Сега взели да се чудят от къде се появили дълговете на БГА “Балкан”. То другарското извозване си е било практика, от която трудно можеш да се отървеш.
Финалните думи навярно трябва да бъдат: ”Коментарът беше излишен, нищо в главата и маниера на тези хора не се е променило и няма да се промени, затова днес те търсят забравата”.

ПОЗИЦИЯ