Начало
За нас
Контакти
Връзки
Българска
социалдемократическа
партия
 
 
   
Ръководство

Председател

Изпълнително бюро

ЦКРК

Национален комитет

Решения

Изпълнително бюро

Национален комитет

Конгреси

Национални конференции

Законодателна дейност

На БСДП в 39 ОНС

На БСДП в 38 ОНС

Предложения за законови промени

Становища и декларации

На партийни органи

На общински организации

Публичен регистър

Конференции и дискусии

Теоретични конференции

Материали за дискусия

Документи и членство

Как да стана член?

Програма на БСДП

Устав


 
Решения / Национални конференции

ХІV-та НАЦИОНАЛНА КОНФЕРЕНЦИЯ НА БСДП

 

ДОКЛАД НА ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА БСДП

 

УВАЖАЕМИ ДАМИ И ГОСПОДА, СКЪПИ СЪИДЕЙНИЦИ,

Днес трябва да отчетем дейността на партията в един период от ХІІІ-тата Национална конференция, който включва два изборни цикъла – местните и парламентарните избори. Хубаво е в един доклад по този повод да звучат оптимистични нотки, както това бе в началото на 2004 г., но аз смятам, че много по – важен за сериозния анализ е реализмът. Той е факторът, който може да открои рамките на възможностите, като остави настрана моментните емоции.


Подготовката за местните избори започнахме своевременно. Целта, отразена в политическото решение на ХІІІ-тата Национална конференция, бе преимуществено самостоятелно участие и издигане на кандидати в повече от 2/3 от общините в България. Резултатите, които се получиха, предизвикаха доста поводи за размисъл. Това констатира и НК на своето събрание през м. Декември 2003 г. Вместо в 200 общини, БСДП имаше регистрация само в 120, като реално кандидати бяха издигнати в 93. По брой на гласовете, получени за съветници – 31 000, бяхме десета политическа сила, но разликата с водещите политически партии бе от 5 до 10 пъти. В цели области като Софийска област, Кюстендил, Ловеч, Смолян, Кърджали и други, имахме само символично участие. 43- мата съветници, избрани с бюлетината на БСДП, бяха много по- малко от броя на съветниците на други партии с близък и дори по- лош резултат от нашия като гласове. В столицата с 0, 67 % и в други големи областни центрове като Плевен и Русе представянето ни бе пълен провал, който не можеше да не даде своето отражение в последствие. Все пак, трябва да се отразят и успехите на Сливен, Стара Загора, Варна, Хасково и Добрич, ала те не можеха да покрият факта, че в 2/3 от областните центрове БСДП не е представена в общинските съвети. Ако трябва да бъдем реалисти, общият ни резултат от самостоятелното ни участие – 1,2 %, говореше, че не сме готови за самостоятелно явяване на парламентарни избори и че трябва да търсим коалиция, за да попаднем в парламента. Като се прибави и липсата на достатъчен финансов ресурс – това бе очевидно за всички. Въпросът, който стоеше, е: “С кого и накъде?”. Имаше още година, в която бе нужно да изправим очевидните пропуски и изникналите противоречия.


С проведения през м. Януари 2004 г. семинар с кметовете и съветниците от БСДП се опитахме да отстраним една стара грешка – загубата на вече избрани съветници и кметове с бюлетината на партията, които поемат след това по свой път. За съжалени не успяхме. Вечната слабост тези, които получат доверието и подкрепата на партията, за да реализират нейните идеи и да отворят път напред, да изчезнат в свои бизнес посоки, продължи. Лошото в случая бе, че се оголиха точно местата в големите центрове, където можеше да реализираме пробив – Пловдив с Христо Бонев, поел към Ал. Томов, Варна – с Марешки, поел към партията на Данов и т.н. Към този процес се прибави и кампанията, подета по общините, за отнемане клубовете на БСДП. В партията трябваше, едва ли не да се организира цяла адвокатска кантора, за да поеме ударите срещу клубните помещения в Благоевград, Троян, Перник, Пловдив, Ямбол, София и къде ли още не. По нас биеха със заповеди за отнемане на клубни помещения както червени, така и сини кметове. Въпросът, че бяхме представени в парламента, изобщо не ги интересуваше, а неприключили дела във ВАС по темата има и сега. Пътят беше да излезем решително по места и да заявим, че ни има и предлагаме своите идеи на обществото, да ни чуят хората. За съжаление стана точно обратното.
Тук искам да отбележа една от своите слабости в този момент – аз допуснах пирамидата в партията да се обърне. Броят на контролиращите и претендиращите стана неимоверно по – голям от броя на работещите. В стремежа си да съхраня по места организации и хора, насочвах сили в решаването на лични въпроси на отделни хора, на локални проблеми, като смятах, че така ще активирам заинтересованите. Получи се друго – претенциите растяха, а пасивността прерастваше в противопоставяне.
Да, в отчетния период БСДП има множество инициативи приети законопроекти повече от други утвърдени политически партии. Социалните закони като ЗГВРС, измененията в КТ и ТЗ, бяха оценени даже от нашите опоненти. Всичко това, обаче, бе плод на труда на хора, които могат да се изброят на пръстите на едната ръка. По места обикновено тънеше безвремие. Редките случаи на инициативни организации в Сливен, Стара Загора, Хасково, Ямбол, трябва да бъдат приветствани, но те не можеха да прикрият факта, че в големите центрове не кипеше нито от идеи, нито от инициативни специалисти. Какво говори фактът, че столичната организация на БСДП за две години няма нито един политически документ, и , доколкото се отчита – повтаря това , което беше свършено в парламента? Как да приемем факта, че три години се умува по наши сбирки да напуснем и ли не ОДС, за да ни пишат по вестниците, че сме се разделили с партньорите? Тази тема се коментираше дори тогава, когато само ние останахме в ОДС и абревиатурата бе възможен път, по който да дирим стабилни партньори.



Имаме собствен бюлетин, собствена страница в Интернет, но какъв бе интересът към тези средства за информация и дискусия- почти нулев. Все пак, трябва да благодарим на Й. Аврамов – редовен автор, на А. Куманов , който даде материали и идеята за рубриката “Незабравимите наши предшественици”, ала това пак са по – скоро малките изключения в общата липса на интерес. На фона на факта, че далеч по -имотни партии като СДС и ДП закриха своите печатни издания, ние просто бяхме крачка напред, крачка, която за съжаление не можа да ни изправи.
Тук е мястото да призная и друга своя слабост. Заблуждавах се ,че дружеската приятелска атмосфера при посещенията и сбирките по страната ще прераснат в начало на позитивен процес и инициативи. Получи се пак обратното. Броят на кебапчетата раждаше поредното противопоставяне. Идеята “Дайте ми захарче, за да съм с Вас!” стана метод на поведение за някои наши среди. Лошото е, че дори получили шекера, претенциите не стихваха, а завистта растеше. Истината бе, че в тази ситуация ние забравихме да правим политика, оставяйки тази най-глава задача на някакво там неизвестно ръководство, което трябваше да свърши всичко, да го реализира и да рапортува на недоволната група от контролиращи. Там, където този подход не стана правило, постигнаха успехи. Там, където той се утвърди, започна разпад. Как иначе да си обясним изказвания от рода: “Ако събираме членски внос, както урежда уставът, ще затрием организациите. Защо да идвам на събрание, когато си имам важна работа. Решавайте там и ми звъннете”. Как да си обясним факта, че ИБ и НК работеха на ръба на кворума, а неприсъстващите следващия път искаха най – често да се тръгне отначало.
Необходимо е да признаем и още една горчива истина. На множеството частични избори след местните БСДП или не участваше, или се пришиваше по необходимост към други организации. Единственият ни успех в този период е частичният избор в Радомир и зам.кметското място на Влади Зарков. Другаде, даже като цялостните избори в Пирдоп за кмет и съветници, бяха подминати с оправданието: “Там няма никой.”, въпреки че първото ни решение след 44-тия конгрес бе за областните отговорници в ИБ. Тази пасивност подкрепяше атаката от нашите недоброжелатели по тиражните издания: “Нихризов е сам в парламента.”, “БСДП не съществува и няма организации по общините.”. Като прибавим и шестгодишната сага с делата, водени за името на партията, липсата на представителна централа и ограничените финансови средства, търсенето на стабилни партньори за парламентарните избори прерасна в съществен проблем.
През февруари 2004 г. СДС се разцепи, а с това и в коалицията ОДС настъпи разнобой. Ръководството на СДС по това време търсеше самоидентификация и решително се отказа от ПС на ОДС. Срещата ни с БЗНС – НС и Г-жа Мозер бе любезна, но завърши със становището на г-н Китов: “Елате с нас до края на този парламент. За следващите избори ние имаме други партньори и цели”. Пътят бе без изход. Остана вариантът да си стоим на мястото, партнирайки с все още неорганизираната партия на Ив. Костов, която днес се нарича ДСБ. Това, което успяхме да постигнем в този период, е името на БСДП да звучи от парламентарната трибуна и от декларациите, четени от името на ОДС. В този момент имахме и множество социални инициативи като Законът за инспекцията по труда, като предложенията за излишъка в бюджета, но истината е, че те не бяха само наше дело, а по – скоро наше участие в една обща политика. Ако ОДС в размера, който бе предложен от Ив. Костов в края на 2004 г., се бе реализирал, сега нещата при нас, а може би и в страната, щяха да са други. Стана обаче не така – в БЗНС – НС надделя групата на Китов – Чукарски и те поеха към Софиянски. Предложението им бе: “Нихризов – с нас, но без партията и като част от експертите на БЗНС в БНС.” – оферта, очевидно неприемлива, макар някои организации от БСДП последствие на изборите да работиха за тази коалиция. ДП прехвърча при СДС, вземайки безцеремонно марката “ОДС”, която ние просто нямаше как да запазим. С Яни Янев и Любен Дилов те образуваха друг тип формация, която трябваше да заложи на термина “Дясно”. При проведената среща с ръководството на СДС ни бе обяснено, че можем да подкрепим коалицията ОДС, но не избираеми, а изобщо места в листите за БСДП няма. Разбира се, стоеше обещанието, че ще ни компенсират в изпълнителната власт, която очевидно се очертаваше, че няма да е в техни ръце. Ситуацията се усложни, защото от ДСБ обявиха самостоятелно участие и отказаха коалиция, ако тя не е в обхвата с “Народен съюз”. Времето течеше бързо и на проведеното през март 2005 г. ИБ слабостите в БСДП, прикривани до момента, излязоха на преден план.
Още през ноември 2004 г. Емил Кошлуков стартира задачата за ликвидиране на бедните партии. Ако не се бях противопоставил в парламента на стратегията на Новото време и Бойко Радоев, при висящите съдебни спорове и кратките срокове за пререгистрация БСДП щеше да е вече история. Тогава предупредих, че трябва да започне събирането на подписи и стягане на редиците по организации. Не пристигна нито един подпис, но дойде поръчение от Пловдив да се преборя с критериите. Преборих се с част от дискриминационните изисквания, но с комерсиализацията на изборите не успях. Бях един сред 240 и не можех да сторя невъзможното. Изискването за паричен депозит от 20 000 лева и 5 000 подписа за участие в изборите остана, а всички, които чакаха да спечелят от скъп изборен процес, ръкопляскаха и викаха: “Ура!”.
В навечерието на парламентарните избори ИБ все пак реши, да се събират подписки за най-лошия вариант – самостоятелно участие. Не постъпиха нито подписи, нито средствата, за които на всички бе ясно, че ще излетят през комина. Днес, със задна дата чувам, че и подписи имало, и пари били приготвени, само дето истината май е по- друга. Вече 4 месеца събираме подписки и те още нямат 5 000, а какво щеше да стане за краткия срок от седмица през май и кой щеше да ни чака?
Пред БСДП имаше и друга алтернатива – “Коалиция на розата” с Ал. Томов, Кр. Петков и Г. Тахир. Сега сторонниците на тази идея не обелват дума, защото с 1,2 % тя просто фалира, но на заседанието през март 2003 г. тезата бе друга. Твърдеше се ,че, преминавайки 1 % с “Коалиция на розата”, Нихризов няма да е в парламента, но БСДП ще запази клубовете си и ще има държавна субсидия. Твърдението за клубовете и субсидията бяха абсолютно неверни, защото коалициите, недостигнали 4 %, не получават нищо, но за това най- добре може да разкаже Г. Тахир, комуто вземат централата и се готви да прави конгрес в нашата зала. Това, което щеше да ни остане от “Коалиция на розата”, щяха да бъдат единствено дълговете към Ал. Томов, за които той навярно днес щеше да води дела с обезпечение върху нашата собственост. Горното го оставям за размисъл на всички онези, които ме обвиняваха по онова време и предлагаха да заложа етажа, за да получим пари и да участваме в тази формация. Ще им преповторя думите си: “Аз може да не стана депутат, но в тази клопка не влизам, защото помня още случая ДАР”. На онези пък, които смятаха, че, прибавяйки нашия процент на местните избори – 1,2 %, към “Коалиция на розата”, тя щеше да е в парламента, ще предложа сумата, която имат участниците на местните и парламентарните избори в проценти поотделно и заедно: БСД +ОБТ + НДПС = “Коалиция на розата” = 2,5 % + 1,1 % + 1,3 % = 1,2 %. Горното още веднъж идва да покаже, че в политиката проценти не се събират.
Реализмът ме кара да посоча, че бе подхвърлен и още един вариант – да продадем абревиатурата си на някаква бизнес група. Колко части от процента получиха тези бизнес- политически творения като ФАГО, ГОДО и прочее, всеки може да провери в ЦИК. Сметките на лансиращите тази идея навярно са включвали и нещо друго, но за него може само да се гадае.
Днес, макар и след резултатите, съм готов да дискутирам в създадената ситуация имаше ли друг възможен вариант за участие на БСДП на парламентарните избори, който да бъде, ако не по – печеливш, то поне по – малко губещ. Вариант, който в оня момент да предлага шансове ( част от тях- неизгубени и сега)и да не е препятстван от изискването за средства – финансови и кадрови.
С ДСБ подписахме споразумение за участие в изборите в техните листи, което не е регистрирано в ЦИК. Това е и моя болка и Ваша болка. Другото, което оставаше като алтернатива, е неучастието или вариантът Петър Агов. За тези, които сега подхвърлят: “А Георги Анастасов?”, ще посоча, че мястото в БСП отдавна е заето и, когато през 1998 г. ние тръгнахме за 43- тия конгрес, сами избрахме своята посока. Борихме се и продължаваме да се борим вече седма година в тежки условия, но, все пак, БСДП е жива и има с какво да се похвали и гордее. Други по – мощни и по – имотни, като Евролевицата, например, пропаднаха по пътя. Алтернатива за БСДП обаче има и аз ще говоря за нея на бъдещия наш най- висш форум - конгреса. Защото, макар и в трудно време, ние имаме, благодарение усилията на наши членове като Тренев, Зарков и Йосифов, на които искам да благодаря, база, на която можем да се опрем. Имаме вече международни контакти следствие работата на Г-н Чешмеджиев, които носят реална бъдеща перспектива.
Тук искам да вметна едно изречение за всички, които ни упрекваха за липса на идейна чистота. Спомняте ли си Фридрих Рол и неговата широкопола капела? Той ни анатемосваше и твърдеше, че християндемократи и социалдемократи са две противоположности, които никога няма да си подадат ръка. Днес неговият патрон Оскар Лафонтен е при бившите германски комунисти, а Меркел е премиер на коалиция между ХДС - ХСС и ГСДП. Защо ГСДП не неправи коалиция със “Зелени” и комунисти?
В този порядък имаше доста обвинения, че, поемайки принудително път с ДСБ, членовете на БСДП са били по – скоро частни лица. Фактите говорят обаче противното. Дори не особено дружелюбни издания посочиха нашето име като партньор на ДСБ. Що се отнася до идеите на социалдемокрацията, именно хората от Сливен могат да посочат, че бях критикуван от т. нар. “местни партньори”, че твърде много говоря за БСДП, а не за ДСБ. Това обаче е минало и , за да сме реалисти, трябва да се признае, че ДСБ не изпълни ангажиментите си към БСДП и че до ден днешен е длъжник, морален длъжник за нашия труд. В духа на реализма е нужно да признаем, че и не всички наши организации участваха в кампанията, а в пресата и по плакати подкрепяха други партии и коалиции от БНС до НДСВ.
Сътрудничеството, което се постигна по места с ДСБ, може да се развие, но това не зависи само от нас. П о- важна е другата цел, която може би до месеци ще бъде актуална –включването ни в процес на изграждане на бъдещо ново партньорство и обединение на силите от демократичния спектър. Само слепите днес не виждат как управлението на БСП, ДПС и НДСВ доказва, че между обещанията и делата зейва пропаст, а цените летят помпайки инфлация. С вкарването на всички сателити в БСП – такъв процес започна с отмирането на формацията на Томов, остава поле за действие, което БСДП трябва да развие, ако, разбира се, заложи на съзиданието, а не на вътрешните борби. Защото ние също ходим по ръба на стръмната бездна вече 15 години, а апетитите да ни сринат в нея никога сне са стихвали. Да припомним, че останахме едни от последните мохикани от партиите социални идеалисти в страните от Източна Европа, които бившите комунисти не са затрили окончателно. За кой ли път, употребявайки в този доклад израза “За съжаление”, ще кажа ,че поетата след парламентарните избори посока бе далеч от градивността. От обявените 13 частични избори на ИБ бе съобщено ,че ще участваме само в 4. В партията започна кампания на противоборство с методи, които уж твърдяхме, че отричаме, и, ако не отбележа в доклада нищо по въпроса, ще означава преднамерено да се направя на глух и сляп. В личен план, като ръководител на партията, аз, навярно като всеки човек, допускам грешки и слабости, някои отчитайки ги, други – не. В последната половин година обаче започнах да научавам доста нови неща за себе си, подхвърлени на различни места в България. Продал съм централата на БСДП на жена си; строя хотел в Приморско (по последни слухове – два вече напълно завършени хотела на първа линия) на място, дадено ми почти без пари от кмета; имам бизнесцентър пред ТУ – София, магазини в Лозенец и турски ресторант, акции в “Стомана- Перник” и апартамент на стойност от 280 000до 320 000 лева – всичко това с откраднати от БСДП пари, но карам евтина кола, за да не бия очи. Навярно “доброжелателите” ми са забравили, че като публична личност ежегодно се отчитам по закон заедно с цялото си семейство пред Сметната палата. Такъв отчет се прави и за БСДП. Готов съм винаги, на който и да е форум, да застана очи в очи с всеки, който е с възможности да предложи по – добри алтернативни решения за партията, готов съм да ги подкрепя и да работя за тях, но най- омразното е, да се бориш със слухове, изречени със съжалителното: “Ах, как пропаднахме и аз колко му вярвах, пък той...”. Доблестта изисква да излезеш и да дадеш своята алтернатива със свършеното от теб и идеите, които предлагащ, а не, обхванат от избирателна склероза, да срутваш това, което с труд е постигнато. А истината е , че след изграждането на тази сграда има заведена искова молба от трима души – Т. Дечев като зам. Председател, Ал. Банев и Ив. Гърнев, на стойност 53 923 лева. Искът е не срещу Йордан Нихризов, а срещу БСДП и фирмата – строител, с което се иска да се обяви сградата за незаконна, т.е., да се събори. Т. Дечев депозира молбата си за оставка като Зам. Председател, нотариално заверена на 24.10.2003 г., а г-н Ив. Гърнев е бил протоколчик на ИБ, взело решенията за възлагане строителството на сградата. В продължение на два месеца на две ИБ групата, оправомощена да контролира строителството – Йосифов, Тренев, Зарков, представяше документи по процеса на строителството, включително актове и чертежи на проекта, и те бяха одобрени от ИБ. Тъй като по въпроса сигурно ще възникнат дискусии, аз не желая да натрапвам свой коментар на случилото се.
Докато се занимавахме с вътрешно противопоставяне и със слухове с далечната цел - 45 – тия конгрес, на заден план останаха изборните кампании. За Девня, Русе и Разград няма да правя анализ, защото там бе декларирано, че ще подкрепяме кандидатури – независими и на други партии. Ще се спра по – скоро на кампанията в София. Избран бе от ръководството на БСДП в столицата пътят на коалиция зад г-н Минко Герджиков заедно със СДС, ССД, БЗНС – НС, БЗНС и ВМРО. Няма да коментирам, дали това бе най- добрият избор и най- добрата оферта за партията, за да не бъда пристрастен. Резултатът обаче е налице – нито ние спомогнахме с нещо на Герджиков, нито той ни припозна за поддръжници. На практика стана ясно, че вече не можем да претендираме дори за резултата от 0,67 %, получен на предните избори, а и стъпки за бъдещо партньорство не сторихме. Вместо вследствие анализа на резултатите за се излезе с декларация – призив за обединение на демократичните сили, ръководството в София остана дори без становище за втория тур. Просто оставихме поредната кампания към забравата.
В заключение на доклада искам да посоча няколко проблема, които са от първостепенно значение за нашето бъдеще. На първо място, това е разбирането, че сме партия, за да правим политика, да предлагаме на обществото цели и идеи. В тази посока стои пред всички задачата да изградим кадри и специалисти, достойни да представят БСДП. Вътрешното противопоставяне е най- големият тумор в тази насока. И не на последно място – да сверим часовниците с времето, в което живеем и да насочим енергията си за съзидание, а не за рушене. България и нашето общество имат нужда от силна социална партия. Пътят ни оттук – нататък зависи от нас, от нашия разум и от нашите решения.

 

06.11.2005 г., Председател БСДП:
София /Йордан Нихризов/

 
Текуща информация

Предстоящи събития

Социалдемократите за

Материали за дискусия

Пресцентър - съобщения

Избори

Избори

Избори 2015 - 2017

Партньорство

БСДС

СДА

Синдикати

Неправителствени организации

История

Историческо наследство

Вестник

Вътрешно-партиен бюлетин "Позиция

Вашето мнение

Ако желаете да изкажете вашето мнение направете го от тук.

Търсене

Тук можете да извършите търсене на материали по зададени от Вас ключови думи.

Предизборен клип на БСДП

Copyright www.bsdp.bg. All right resivet.
Темплейти