Начало
За нас
Контакти
Връзки
Българска
социалдемократическа
партия
 
 
   
Ръководство

Председател

Изпълнително бюро

ЦКРК

Национален комитет

Решения

Изпълнително бюро

Национален комитет

Конгреси

Национални конференции

Законодателна дейност

На БСДП в 39 ОНС

На БСДП в 38 ОНС

Предложения за законови промени

Становища и декларации

На партийни органи

На общински организации

Публичен регистър

Конференции и дискусии

Теоретични конференции

Материали за дискусия

Документи и членство

Как да стана член?

Програма на БСДП

Устав


 
История / Историческо наследство

НЕЗАБРАВИМИТЕ НАШИ ПРЕДШЕСТВЕНИЦИ

Този път в бюлетина “Позиция” ще представим един виден социалдемократ, чието име, за разлика от много негови съидейници, не беше покрито през годините на тоталитаризма с праха на времето. Напротив, той заемаше достойно място в “Енциклопедия България”, а негови политически спомени са издадени от издателството на “Отечествения фронт” още през 1988 г. Разликата е в избирателността при подбора на фактите и събитията от неговия житейски път. Там дейността му или удобно свършва на 12.07.1945 г., или за позициите му се винят неговите съратници Кръстю Пастухов и Коста Лулчев. Ние ще се опитаме да ви представим “изпуснатото” посредством яркото журналистическо перо на първия директор на вестник “Свободен народ”.

ГРИГОР ЧЕШМЕДЖИЕВ

Роден е на 04.03.1879 г. в гр.Пещера. Първоначалното си образование завършва в родния си град, а гимназиалното в гр.Пловдив. През 1898 и 1899 г. е учител в Пещера, където развива активна обществена дейност и е един от основателите на социалдемократическата организация там. Правното си образование започва през 1900 г. в Софийския университет, където се дипломира 3 години по-късно.
Като ученик в Пловдив, а в последствие като учител и студент Чешмеджиев прави първите си литературни стъпки. Публикува стихотворения в списание “Мисъл”, сътрудничи и на други издания. Постепенно се изгражда като професионален журналист с голям редакторски опит. Участва активно в издаването на множество вестници и списания: “Съзнание” (1899 г. и 1916-1918 г.), “Общо дело” (1901-1905 г.), “Ново общество” (1906-1909 г.), “Млад работник” (1906-1908 г.), “Социалдемократ” (1920-1922 г.), “Епоха” (1922-1924 г.), “Нова камбана” (1918-1919 г. и 1925-1935 г.). Част от статиите са подписани с многобройните му псевдоними: Григор Лютиков, Вия Долороза, Фалк, Спартак, А.Невенин, Атлас, Стенка Разин и др.
Григор Чешмеджиев участва в Балканската (1912 г.), Междусъюзническата (1913 г.) и Първата световна война (1914-1918 г.) като достига офицерски чин и е награден с орден за храброст. През 1940 г. преживяното той сбира и издава в книгата “Военни спомени”. Самият Чешмеджиев е един от основателите на съюза на българските писатели (1913 г.) и от тогава е член на неговото ръководство. Най-значимите му произведения са събрани в 7 тома в годините 1939-1941 г. там са включени: трилогията “Синове на Балкана” (1926 г.), “В навечерието на хаоса” (1927 г.), “Към лобното място” (1928 г.), “Илю болшевикът” (1931 г.), “Едно детство” и “Гимназистът” (1934 г.), като и драмите, посветени на Априлското въстание и Освободителната война – “Великата пролет” и “Руския гроб”.
От 1919 г. до края на живото си Григор Чешмеджиев е избиран в състава на ЦК на БРСДП (о). Народен представител е във всички народни събрания от ХVІІІ-то до ХХІІІ-то в периода 1919 – 1934 г. Комунистическите биографии с характерния си подход разделят политическата дейност на Чешмеджиев на три периода. Първият, до края на 1933 г., когато той работи активно с други видни социалдемократи като Янко Сакъзов, Кръстю Пастухов, Коста Лулчев. През 1924 г. публикува статията “Ликвидация на комунизма”, в която изразява своето твърдо убеждение, че единственият път за защита на обществените интереси е “пътят на легалните борби”. В последствие продължава да развива своите еволюционистки възгледи, строго отричайки терора и “безумията на земеделските и комунистически водачи” в брошурата си “Сноп лъчи в тъмнината на заговора” (ноември 1925 г.). Противопоставя се на идеите на комунистическите и някои земеделски ръководители за единен фронт и революционна борба под контрола на Москва. Това му становище върви паралелно с отрицанието на надигащия се личен режим на цар Борис ІІІ. През 1933 г. той категорично си опълчва срещу изгонването на депутатите на Работническата партия, защото е убеден, че ако те бъдат принудени да станат нелегални, ще се нанесат “двойно повече пакости на страната”.
Червените биографи не могат да осъзнаят неговите демократични тези и обявяват това му поведение за двойнственост, последвана от “идейно израстване”. То, израстването, при всички случаи се сварзва с действията на Чешмеджиев против режима, установен с преврата от 19.05.1934 г., които комунистическите изследователи класифицират като “единофронтовска омраза и ненавист към фашизма”.
Григор Чешмеджиев е кандидат на Народния фронт за депутат, а през август 1943 г. се включва от името на БРСДП в Националния комитет на Отечествения фронт. Като юрист става защитник по процесите срещи “БЗНС – “Пладне” – 1941 г., срещу парашутистите и подводничарите – 1942 г., срещу ЦК на БРП – 1942 г. и др. След 09.09.1944 г. е министър на социалната политика в правителството на Кимон Георгиев. На 01.02.1945 г. Чешмеджиев е определен от ЦК на БРСДП за директор на партийния орган – вестник “Народ”. Той не възразява на отстраняването от ръководството на партията на Кръстю Пастухов, Иван Пастухов и д-р Георги Петков през януари 1945 г., но скоро разбира, че това е само началото на процеса на ликвидиране на БРСДП от силните на деня – комунистите.
Всичко за него става ясно след опита да бъде свален по поръчка Гл.секретар на БРСДП Коста Лулчев, с когото са близки другари. На 12.07.1945 г. настъпва и краят на илюзиите – Григор Чешмеджиев е отзован от министерския пост и другите обществени институти, където е представлявал БРСДП.
Сетните месеци от живота на Чешмеджиев комунистическите историографи определят като “време на боледуване, на неправилно информиране и подвеждане от някои десни елементи в българската социалдемокрация”. Дали това е така, ще можете да разберете от поместената в този брой последна негова статия – “За свободата”. С нея верният съратник на Лулчев открива новия демократичен орган на БРСДП (о) – вестник “Свободен народ”. Смъртта, обаче, застига Чешмеджиев още същия ден – 16.09.1945 г. Остава паметта за неговото крупно и дейно, просветителско и литературно дело, което дори враговете му не смеят да пренебрегнат.

 
Текуща информация

Предстоящи събития

Социалдемократите за

Материали за дискусия

Пресцентър - съобщения

Избори

Избори

Избори 2015 - 2017

Партньорство

БСДС

СДА

Синдикати

Неправителствени организации

История

Историческо наследство

Вестник

Вътрешно-партиен бюлетин "Позиция

Вашето мнение

Ако желаете да изкажете вашето мнение направете го от тук.

Търсене

Тук можете да извършите търсене на материали по зададени от Вас ключови думи.

Предизборен клип на БСДП

Copyright www.bsdp.bg. All right resivet.
Темплейти