Начало
За нас
Контакти
Връзки
Българска
социалдемократическа
партия
 
 
   
Ръководство

Председател

Изпълнително бюро

ЦКРК

Национален комитет

Решения

Изпълнително бюро

Национален комитет

Конгреси

Национални конференции

Законодателна дейност

На БСДП в 39 ОНС

На БСДП в 38 ОНС

Предложения за законови промени

Становища и декларации

На партийни органи

На общински организации

Публичен регистър

Конференции и дискусии

Теоретични конференции

Материали за дискусия

Документи и членство

Как да стана член?

Програма на БСДП

Устав


 
Конференции и дискусии / Материали за дискусия

ПО СЛЕДИТЕ НА ИЗГУБЕНИТЕ МИЛИОНИ


В рубриката “По следите на изгубените милиони” продължаваме от бр.28, бр.29 и бр.30 на “Позиция” публикуването на доклада на Димитър Луджев за задграничните дружества, създадени от комунистическия режим. Срокът за доклад на предвидената в решението на Народното събрание комисия – 17.03.2005 г. приближава. Вече е налице интерес и от страна на финансовото министерство. Остава да видим резултата за това дали една строго забулвана сфера в българския преход веднъж завинаги ще стане ясна за широката публика.

Продължение от бр.30 на Бюлетин “ПОЗИЦИЯ”

Д О К Л А Д
от ДИМИТЪР ЛУДЖЕВ - министър на отбраната

Независимо намесата на Министерския съвет пред държавните фирми да поемат разходите на ревизионните екипи, поради липса на средства в държавния бюджет на тази цел, необяснимо защо провеждането на ревизиите продължава да се забавя. Този факт ще отдалечи още повече момента на разглеждане в правителството на една реална информация за действителното състояние на задграничното инвестиране под формата на участие в задграничните дружества с цел вземане на най-правилни решения за нейното бъдещо управление или продажба.
Освен започналите вече ревизии на задгранични дружества, предстои да се извърши проверка за установяване състоянието и оценена фактическата полза и изгода за страната от досегашната задгранична работа на редица инженерингови фирми, като "Техноекспортстрой", "Агрокомплект", "Булгаргео-мин", "Геоком" и други, по линията на които също са инвестирани значителни валутни средства в някои арабски и развиващи се страни.
В Министерския съвет бе получена интересна информация за състоянието на концесионната дейност и възможностите за възстановяване на средствата, инвестирани от нашата страна за търсене и проучване на нефтени и газови находища в Либия.
Случаят с извършените инвестиции в Либия е твърде характерен и показателен за начина, по който з близкото минало са вземани правителствени решения за значителни по размер валутни задгранични инвестиции, без предварително и по безспорен начин да е доказана тяхната бъдеща ефективност и възвращаемост .
Според нас за горното трябва да бъде информирана широката общественост у нас, защото това не е било изолирано явление и още веднъж показва един от основните причини, довели до сегашния огромен външен дълг на страната.
Решение № 245 от 25.12.1979 г. на Министерския съвет, подписано от тогавашния министър-председател Станко Тодоров се взема на база доклад от проф. инж. Стамен Стаменов - министър на металургията и минералните ресурси /сега покойник/.
Прави впечатление, че незабавно след обръщението към Ст.Тодоров, докладът започва с текста, че /цитираме/:
"В съответствие с решението на работната група при Валутната комисия на Политбюро на ЦК на БКП, прието с Протокол № 13 от 1.10.1979 г., Министерството на металургията и минералните ресурси, респективно ДСО"Булгаргеомин", проведе преговори с либийската страна за сключване на споразумение за съвместно проучване и добив на нефт в перспективни площи в Либия... ".
Или практически въпросът за инвестиране в Либия предварително е бил вече решен от бившата Валутна комисия на Политбюро на ЦК на БКП и Министерският съвет е бил поставен пред свършен факт и не му е оставало нищо друго освен да узакони с Постановление № 245 от 25.12.1979 г. решението на партийната комисия!
Явно и безспорно решенията на бившата Валутна комисия на Политбюро на ЦК на БКП са били задължителни за Правителството, което при тогавашните условия е било поставено в унизителното положение на сляпо оръдие в ръцете на висшето партийно ръководство за нормативно оформяне на неговите решения!
Този факт се потвърждава още веднъж на стр. 4 от доклада на проф. Стаменов. След посочване на основателните бележки и съмнения от ефективността на бъдещите инвестиции в Либия, направени при предварителното съгласуване на доклада със заинтересованите министерства и ведомства, включително и пълното му отхвърляне от Министерството на финансите с мотива, че условията са крайно неизгодни и не гарантират интересите на страната, незабавно следва твърде показателната контрааргументация, а именно: /цитираме:/
... "Въпросът вече е решен с т. 2 от Протокол № 13 от 1.10.1979 г. на Работната група при Валутната комисия на Политбюро на ЦК на БКП, което отразяваме в проекта за решение!"...
Или с една дума и да се възразява няма абсолютно никаква полза, защото "Партията" вече е решила вместо държавното ръководство да се инвестират милиони долари в един с твърде съмнителна стойност проект в Либия, въпреки че за тази авантюра ще бъдат изразходвани държавни, а не партийни средства!
Ако накратко характеризираме подписаното споразумение то повече от явно е крайно икономически неизгодно за българската страна.
Така например ДСО "Булгаргеомин" /и по-точно създаденото по-късно специално за целта дружество "Геоком11/ е следвало самостоятелно, за своя сметка и риск, да извършва търсене и проучване на нефтени и газови находища в Либия.
За горната цел досега са направени разходи за около 200 млн. щ. долара!
Посочено е, че в случай на промишлени открития, двете страни са задължени да финансират поравно разработването и експлоатацията на находищата, но при подялбата на нефта обаче се предвижда тя да се извършва при съотношение 85 на сто за либийската и 15 на сто за българската страна!
През периода 1986-1990 г. се отбелязват положителни резултати, тъй като са разкрити 24 нефтени, газо-нефтени и газови находища, но към съвместна експлоатация не се пристъпва поради явно неизгодните за нашата страна условия в подписаното през 1979 г. споразумение /Е ПА-1/ и цените на нефта на международните пазари.
Правени са опити за промяна в условията на споразумението, които винаги са отклонявани от либийската страна. Провеждани са и разговори с големи западни фирми от бранша за преотстъпване на нашите права по споразумението срещу възстановяване на направените разходи, но също без успех.
Все пак, особено след войната в Персийския залив, интересът на някои западни фирми за евентуално откупуване на нашите права се е засилил, но последните поставят също като условие споразумението да бъде променено като делът на българската страна при подялбата на нефта да бъде завишен от 15 на 30 на сто.
Съществува дълбоко съмнение, че Либийската национална нефтена корпорация ще се съгласи да промени приетото процентно съотношение на подялба в спогодбата от 1979 г., особено в настоящия момент на подобряване на отношенията между Република България и Израел.
Независимо от това, ръководството на Комитета па геология и минералните ресурси продължава усилията си за намиране на оптимално решение за защита икономическите интереси на страната.
В противен случай съществува реална опасност да загубим безвъзвратно досега направените разходи в размер на около 200 млн. щ. долара или продажба с огромна отстъпка на някоя западна нефтена компания нашите права за експлоатация на разкритите находища. Трети изход няма, тъй като за отпочване на строителството по експлоатацията на находищата ще ни са необходими нови 400 млн. долара, което при сегашното състояние на икономиката ни и твърде несигурните отношения с либийската страна е трудно, ако не невъзможно да бъдат осигурена
Същевременно Министерският съвет трябва да възложи на Министерството на финансите да извърши незабавна финансова ревизия на цялата налична документация, предхождаща сключването на въпросното и във вреда на икономическите интереси на страната споразумение. Настояваме да се потърси пълна имуществена отговорност от лицата, станали причина за нанасяне на материални щети на държавата з особено големи размери.
Ревизионният екип да провери основно и дейността не специално създадената за работа в Либия ДФ "Геоком", за работата на която има сериозни сигнали за корупция, получаване I/ даване на подкупи, присвоявания и т.н.
От изнесеното до тук става ясно, че в голяма степен решаване на задачите, поставени с образуването на Правителствената комисия на основание Заповед Р-56 от 21 март 1991 г. на Министерския съвет, зависеше най-вече от активността на участвуващите в нея министерства и ведомства.
Разбира се, извършено е не малко, но според мен действителната работа тепърва предстои особено по въпросите,свързани със задграничните дружества.
Не 9 тайна, че задграничните дружества с българско участие /като изключим тези на физически лица, регистрират от бивши номенклатурни кадри/ са собственост на държавни фирми, които са получили права да се разпореждат с държавната собственост.
Започна вече демонополизацията и не е далеч времето, когато в много от държавните фирми ще навлезе частен капитал.
Няма да е изненада, че много от сега функциониращите държавни фирми няма да могат да се адаптират в пазарните условия и ще .прекратят съществуването си.
Демонополизацията, навлизането на частния капитал и фалитите на държавни фирми, които имат изградени задгранични дружества, поставят на дневен ред решаването на много сериозни проблеми за запазване държавните икономически интереси зад граница. Пред нас стои следната дилема - или да оставим нещата да се развиват от само себе си, т.е. държавата да не се намесва в тези процеси и по този начин да се премине към приватизация на държавна задгранична собственост, или тя да се намеси пряко и съзнателно да регулира, контролира и направлява този процес с цел да не допусне загубване на значителни валутни и материални задгранични активитети.
По мое мнение по-приемлив е вторият вариант.
На първо място, Министерският съвет незабавно трябва да уведоми държавните фирми с правителствен акт, че могат да оценяват задграничната си собственост, но тя временно трябва да се заведе извънбалансово в учредителния баланс на новата форма на държавните фирми -. акционерно дружество или такова с ограничена отговорност. Реалното прехвърляне на задграничната собственост към активите на акционерните дружества - тези с ограничена отговорност, може да се извършва само след провеждане на финансова ревизия и последващо разрешение от Министерския съвет.
Съобразно резултатите от ревизията Министерският съвет ще реши да продаде изцяло задграничното дружество по пазарна стойност на досегашните български дружества - нейни собственици, или ще запази част или изцяло държавно участие, осъществено чрез специално създадено за целта държавно холдингово дружество.
Това изискване може да бъде заложено и в условията за извършване на инвестиции в чужбина, в изпълнение постановките на § 1, т. З от допълнителните разпоредби на Закона за образуване на еднолични търговски дружества с държавно имущество.
Тук е мястото да се отбележи един твърде съществен факт. При разглеждане на проекта на Закона за приватизация
беше пропуснат въпросът за задграничната собственост на държавните фирми. Това означаваше, че при тяхната бъдеща приватизация новите собственици ще получат безвъзмездно значителна задгранична собственост. Обърнато бе внимание на един от изготвителите на проектозакона, г-н Мичковски, за този съществен пропуск. Обещано бе той да бъде взет предвид при окончателната редакция на закона.
Освен това е крайно необходимо на този етап от нашето развитие да бъде незабавно въведен ако не разрешителен, то поне регистрационен режим на създаваните нови държавни или частни задгранични дружества и други задгранични инвестиции. Тази функция на бившето Министерство на външноикономическите връзки може да се възложи на Министерството на индустрията и търговията или на Министерството на финансите. В последното има вече създадено подходящо направление.
Разбира се, този облекчен режим трябва да има временен характер и да действува в преходния период към пазарна икономика и най-вече до установяване в близкото бъдеще на здрав банков контрол и наблюдение на задграничния инвестиционен процес.
Макар и с повече от двегодишно прекъсване, сега ще стане отново възможно ла се пресече неконтролируемото изтичане на валутни средства, а оттук и на национален доход в чужбина чрез каналите на задграничните дружества.
По този начин ще бъде премахнато и съществуващото з момента парадоксално положение на разрешителен режим при някои случаи на чуждестранни инвестиции в страната и липсата на почти всякакъв държавен контрол по отношение на задграничното инвестиране.
Считам за целесъобразно да взема отношение и по един друг въпрос, който има пряко отношение по някои констатации з моя доклад.
Известно е, че напоследък започнаха публикации в пресата на доклада на подкомисията към Икономическата комисия на Народното събрание за резултатите от разследване на причините за икономическата криза и за установяване на персоналната отговорност и вина през периода на тоталитарния режим.
Лично аз внимателно се запознах с двата доклада на подкомисията и възложих същото на мои експерти, участвували в съставянето на настоящия доклад и познаващи много добре дейността на задграничните дружества с българско участие.
Независимо, че в оперативен порядък съвсем наскоро и нашите бележки по докладите бяха предадени лично на председателя на Икономическата комисия на Народното събрание г-н Асен Мичковски, считам за необходимо за последните да информирам и членовете на Министерския съвет.
Предварително искам да направя уговорката, че дълбоко вярвам и се надявам, че изготвителите притежават необходимите документи и сериозна аргументация, с които по безспорен начин да докажат истинността на направените от тях констатации. Това е изключително важно условие при установяване на персоналната отговорност и вина на бивши държавни и партийни ръководители. В противен случай съществува реална опасност тази част от изводите, които са недостатъчно или невярно отразени з докладите, да бъдат лесно оборени от засегнатите лица и по този начин да не се постигнат поставените цели за търсене на отговорност от тях.
Такива пропуски и невярно поднасяне на факти в докладите има, особено в частта за задграничните дружества с българско участие. Явно комисията се е предоверила и безкритично е приела констатациите в ревизионния акт на Министерството на финансите, съставен на основа проведената преди известно време финансова ревизия на бившето Министерство на външноикономическите връзки, без да вземе предвид направените възражения по него от засегнатите лица.
Лично аз считам, че докладът "олеква" с включването в него почти изцяло на съдържанието на въпросния ревизионен акт при положение, че има друга процедура и органи, които трябва по същество да се произнесат по констатациите в него. По тази причина може да се остане с впечатление, че се е целяло да се изготви колкото се може по-обширен доклад, но се е получило така, че за сметка на количеството е загубило качеството
Искам да отбележа и факта, че неофициално копие от изготвената от мен информация беше изпратено' доста отдавна на г-н Мичковски за сведение и ползване. Предполагах, че подкомисията ще я ползва при изготвяне на доклада за виновниците за националната икономическа катастрофа. Разбира се, право на изготвителя е да преценява какви материали да включва в разработката си, но за моя голяма изненада, въпреки сериозните констатации в информацията, те почти не са намерили място в доклада на подкомисията. Нещо повече - в случаи, където се разглеждат едни и същи въпроси, в доклада на подкомисията има известни неточности. Така например постановлението за създаване на нефтената компания е подписано от Станко Тодоров още през 1979 г., а не както във въпросното писмо е посочено - Гриша Филипов. Корекциите по Постановление № 120 на Министерския съвет /строго поверително/, отнасящо се до проекта "Нева" на ДЗУ - Стара Загора, са направени лично от Андрей Луканов, а не както е отбелязано в доклада - от Георги Пирински! Това са дребни, но изключително важни подробности в името на точността при изложението на фактите!
Лично аз мисля, че много от констатациите в нашата информация можеха да намерят място в доклада на подкомисията, от което той само щеше да спечели. В тази връзка бих посочил
въпросите, свързани с дейността на Българската външнотърговска банка по изпълнение на решението за закупуване на ценни книжа със средства от стратегическия валутен резерв на страната до размер на 200 млн. щ. долара с посредничеството /и то при по-неблагоприятни условия/ с фирма от групировката на "Робърт Максуел", валутните депозити и т.н. Тук е мястото да отбележа факта, че още в средата на миналата година поискахме Министерството на финансите да извърши незабавна финансова ревизия на Българската външнотърговска банка, посочихме и име на подходящ ревизор, но по непонятни за нас причини това не бе направено. А именно тази банка е носител на валутния дълг на страната, през нея са извършвани всички операции, свързани с
поверителни правителствени и партийни решения, сделки със съмнителни фирми /среброто/ като "Икомев” и т.н. Тоест, с ревизията щеше да се удари право в целта, вместо както нашата, а
и комисията на Народното събрание да работи в периферията на проблемите!
В началото беше отбелязано, че имаме сериозни възражения по констатации в ревизионния акт и най-вече по някои изводи за създаването и дейността на задграничните дружества с българско участие, които съставителите на доклада са ползвали изцяло и напълно безкритично.
Те се отнасят най-вече до необходимостта за много точното персонифициране на вината, както и неверните интерпретации на въпроси, свързани с т.н. Фонд "Финансиране дейността на задграничните дружества с българско участие".
Най-малко е несериозен, а още по-малко е верен изводът в доклада, че за всички неудачи на задграничното инвестиране и най-вече по линията на дружествата, единствен и основен виновник е г-н Андрей Луканов.
Изхождайки от действителното състояние на нещата, г-н -Луканов лесно и безпроблемно ще отхвърли по-голямата част от отправените му обвинения. По мое лично мнение в този случай съставителите на обвинителните аргументи, факти и доказателства са проявили необяснимо подценяване на възможностите на г-н Луканов успешно да се защити и дори да обърне фактите в своя полза. Вярвам, че никой няма интерес от едно такова не--приятно развитие на нещата, при което биха се появили съмнения и по другите безспорни доказателства в доклада за неговата лична вина.
В тази връзка са необходими някои налагащи се пояснения на действуващото до 1 януари 1989 г. Постановление № 4 на Министерския съвет от 25 февруари 1983 г., регламентиращо създаването и дейността на задграничните дружества с българско участие и прекратено с влизане в сила на Указ № 56 от 1 януари 1989 година.
Съгласно горепосоченото постановление на Министерския съвет и одобрената с него Наредба за създаването и дейността на задграничните дружества с българско участие, е съществувал разрешителен режим при създаването на нови или при налагащи се съществени промени в дейността, статута и други проблеми на задграничните дружества, упражняван от Министерския съвет или друг негов оторизиран орган /като КИНТС на МС, Бюрото на МС/.
Разрешенията Министерският съвет е взимал на_база внесен доклад със съответна аргументация. Именно тук е мястото да се отбележи един твърде съществен факт, с който, явно от неразбиране, често пъти се спекулира и той е в основата за неверни изводи при определяне на вината.
Въпросните доклади винаги са били съвместни, т.е. основен вносител на материала е бил министърът на отрасловото министерство или ведомство, в чиято система се е намирала външнотърговската или стопанската организация, предлагаща създаване на ново или решаване на проблеми на съществуващо вече задгранично дружество, на което тя е или ще бъде собственик или съдружник.
Министерството на външната търговия /или неговите многократни превъплъщения - Министерството на търговията, на външноикономическите връзки/, респ. министърът на това министерство, е бил съвносител на доклада. Задължение на Министерството на външната търговия е било преди да даде ход на доклада да го съгласува с Министерството на финансите, Българската външнотърговска банка и Държавния комитет за планиране /впоследствие Министерството на икономиката и планирането/. След отразяване на евентуално направените бележки от посочените министерства и ведомства, докладът в окончателен вид е бил представян за подпис първо на министъра - основен вносител, и след подписването му и от министъра на външната търговия е изпращан за решение в Министерския съвет.
Изхождайки от горната и нормативно установена организация става ясно, че всички необходими предварителни проучвания, разчети и обосновки, с които са се аргументирали целесъобразността и икономическата изгода на съответната стопанска или външнотърговска организация от влагането на определени валутни средства в негово задгранично дружество, са изготвяни изцяло от специалисти на организацията и на отрасловото министерство. По тази причина не министърът на външната търговия, а министърът на отрасловото министерство и неговият екип от специалисти носят основната отговорност за евентуалната неефективна бъдеща дейност и реализирани загуби на задграничното дружество за което те са изготвяли "аргументираното" предложение и "реалните разчети”, станали причина за положително решение на Министерския съвет.
От изнесеното дотук става пределно ясно, че вината и отговорността за негативната дейност, резултати и фалити на някои от задграничните дружества, а оттук - нанесените значителни валутни загуби за страната, трябва да се понесат от тези, които с изготвянето на неверни и нереални разчети и обосновки са станали причина за последващи неправилни и във вреда на българските икономически интереси решения на Министерския съвет. Или се налага изводът, че кръгът на виновниците за негативните резултати в тази област от икономиката трябва значително да бъде разширен, а не да бъде стеснен и съсредоточен, както са и изводите на комисията, единствено върху бившите министри на външната търговия - Христо Христов и Андрей Луканов. Възприемането на такъв подход ще бъде едно коректно и в интерес на истината действие на съставителите на доклада.
Така например за фалита на дружеството "Хохлойтнер" -Виена, и реализираната загуба в размер на 239 млн. австрийски шилинга /около 18 млн. щ. долара по тогавашния курс на австрийския шилинг към щ. долар/отговорност трябва да носи бившият министър на химическата промишленост Георги Панков и екипа от негови специалисти; за фалита на "Рьоперверк" - Германия /от 1 януари 1991 г. дружеството се намира вече в служебна ликвидация!/ и очертаващата се загуба от около 100 млн. ДМ, колективна и лична отговорност трябва да се търси от членовете на бившата валутна комисия на Политбюро на ЦК на БКП и на първо място от Огнян Дойнов - главен инициатор на покупката, и от секретаря на комисията г-н А. Луканов; за покупката на преобладаващата част от капитала на дружеството "Ортман и Хербст" -Германия, при изключително неблагоприятни условия /дружеството е било в момента на покупката в тежко финансово състояние и с балансова загуба от около 4 млн. ДМ, но независимо от това българските дялове се закупуват 2,5 пъти по-скъпо от номиналната им стойност/ вина имат Петко Данчев и Христо Христов. За този случай е характерно, че докладът за покупка е внесен от двамата в Министерския съвет без да бъде предварително съгласуван не само с Министерството на финансите, Българската външнотърговска банка, но и с отдел "Задгранични дружества" в самото Министерство на външната търговия! Примерите могат да бъдат продължени, но явно вината трябва да бъде установявана за всеки конкретен случай и да се търси персонална отговорност от бивши ръководители на министерства, ведомства и стопански организации, чиито имена могат лесно да бъдат установени.
Материалът и изводите на комисията щяха да бъдат попълни и точни, ако изготвителите бяха изискали от архивата на бившето Министерство на външноикономическите връзки или от тази на Министерския съвет ежегодно внасяните доклади за резултатите от дейността на задграничните дружества с българско участие. В тях е извършван задълбочен анализ на резултатите и проблемите на дружествата и са правени редица предложения за тяхното решаване. Такива доклади е имало до 1987 г. включително, като този за 1988 г. не е бил внесен по нареждане на Андрей Луканов.
Съвсем накратко е необходимо да се спре вниманието и на изводите за т.н. Фонд "Финансиране дейността на задграничните дружества с българско участие", които също могат да бъдат атакувани.
На първо място не е вярна констатацията на стр. 96 от доклада, че средствата от фонда са разрешавани без съгласуване с Министерството на финансите, а само от Бюрото на Министерския съвет, КИНТС на МС и Министерството на външната търговия. Самият извод е напълно безсмислен, тъй като нито Бюрото на Министерския съвет, нито КИНТС на МС е вземал решения без да има съгласието от Министерството на финансите и Българската външнотърговска банка. Цялата работа е в това, че тези въпроси са съгласувани тогава с други служби в Министерството на финансите, а не с ревизионните такива. Това е било въпрос на организация и липса на съгласуване в самото Министерство на финансите. Нещо повече - представители /не ревизори, разбира се/ от това министерство не само са присъствали винаги на ежегодни балансови комисии за разглеждане резултатите от дейността на задграничните дружества, но са участвували и при вземане на решения за печалбите - за тяхното разпределение или капитализиране. Така че, най-малко е некоректно сега Министерството на финансите да прави изводи, които са твърде далеч от истината!
На стр. 106 проличават още веднъж противоречията по въпроса за начина за съгласуване и разрешаване на заеми от фонд. Така във втория абзац е написано, че "МВТ след съгласуване с Министерството на финансите и БВТБ е разрешавало на съответните външнотърговски организации временни заеми от фонда по срокове, лихви и други условия, определени за всеки конкретен случай.". В последния абзац обаче се отбелязва, че "Средствата от този фонд са разрешавани без съгласуване с Министерския съвет, КИНТС и /забележете/ с Министерството на външната търговия?! /т.е., да съгласува със самото себе си/
Ревизията отива по-нататък в своите разсъждения, като прави твърде странната оценка за фиктивност на гаранциите, давани пред БВТБ от различните кредитополучатели. Това е много сериозно обвинение срещу банката, но в което има известна доза истина. Не сключените договори и гаранции са били фиктивни, а действията на банката за защита интересите на фонда, предоставен й за разпореждане, съгласно нейната практика за такива случаи, са били неефективни. За това не са били необходими специални договори, а банката е следвало да си върши добросъвестно работата, за която си е начислявала освен комисионни, но е използвала и средствата по фонда за свои нужди.
Не е истина, че Министерството на външната търговия не е реагирало и не искало принудително събиране на вземанията си при просрочени кредити, но оправданието на банката винаги е било, че най-напред българските организации е следвало да си изпълнят годишните планове за валутни приходи. В крайна сметка излиза така, че е бил виновен "Негово величество планът за валутните приходи” за просрочените плащания към фонда. Това отново не е цялата истина, тъй като подходът на БВТБ в различните случаи е бил различен. Така например на стр. 108 е даден пример с отпуснат заем за покриване на загуби на дружеството "Сибикар Карели Елеватори” до 1985 г., разрешен с писмо № 14.00-241 от 26 март 1986 г. на МВТ. И тук ревизията е подвела съставителите на доклада, които безрезервно са включили в доклада тази констатация. Въпросният заем действително е отпуснат за тази цел и най-вече да се предотврати фалитът на дружеството. В писмото /от което е цитирана само първата част/ се дават указания на БВТБ заемът да се оформи съгласно банковите изисквания и да задължи кредитополучателя "Балканкар" да възстанови главницата от 650 хил. щ. долара плюс 7 на сто годишна лихва на 31 декември същата година. От своя страна и със същата цел БВТБ отпуска от свои средства на "Балканкар" още 650 хил. щ. долара, платими също на 31 декември 1986 година. Или общият размер на необходимите средства, отпуснати заемообразно от два източника на "Балканкар" за покриване на загуби на дружеството "Сибикар Карели Елеватори" и недопускане на неговия фалит е 1300 хил. щ. долара.
Въпреки изричните указания на Министерството на външната търговия Българската външнотърговска банка да вземе всички необходими мерки за гарантиране връщането на сумата, на падежа 31 декември 1986 г. БВТБ отново минава в просрочие дължимата от "Балканкар" сума на фонда от 650 хил. щ. долара, но своята част от 650 хил. щ. долара си прибира. За банката явно не е важал принципът най-напред "Балканкар" да изпълни плана си за валутните постъпления, аргументи, многократно изтъквани пред ръководството на Министерството на външноикономическите връзки за просрочените плащания на кредитополучателите на заеми от фонда!
Никъде обаче не е направен и упрек за действията на БВТБ, които са били в пълно противоречие с банковата практика и етика.

Продължение – в следващия брой на “Позиция”

 
Текуща информация

Предстоящи събития

Социалдемократите за

Материали за дискусия

Пресцентър - съобщения

Избори

Избори

Избори 2015 - 2017

Партньорство

БСДС

СДА

Синдикати

Неправителствени организации

История

Историческо наследство

Вестник

Вътрешно-партиен бюлетин "Позиция

Вашето мнение

Ако желаете да изкажете вашето мнение направете го от тук.

Търсене

Тук можете да извършите търсене на материали по зададени от Вас ключови думи.

Предизборен клип на БСДП

Copyright www.bsdp.bg. All right resivet.
Темплейти