Начало
За нас
Контакти
Връзки
Българска
социалдемократическа
партия
 
 
   
Ръководство

Председател

Изпълнително бюро

ЦКРК

Национален комитет

Решения

Изпълнително бюро

Национален комитет

Конгреси

Национални конференции

Законодателна дейност

На БСДП в 39 ОНС

На БСДП в 38 ОНС

Предложения за законови промени

Становища и декларации

На партийни органи

На общински организации

Публичен регистър

Конференции и дискусии

Теоретични конференции

Материали за дискусия

Документи и членство

Как да стана член?

Програма на БСДП

Устав


 
Конференции и дискусии / Материали за дискусия

ПО СЛЕДИТЕ НА ИЗГУБЕНИТЕ МИЛИОНИ


В бр.28 на бюлетин “Позиция” започнахме публикуването на доклада на Димитър Луджев, тогава министър на отбраната, до министър-председателя Филип Димитров от 1992 г. Продължаваме отпечатването на обширни пасажи от него, посветени на темата “Задгранични дружества”.

Продължение от бр.28 на Бюлетин “ПОЗИЦИЯ”
Д О К Л А Д
от ДИМИТЪР ЛУДЖЕВ - министър на отбраната

От структурите на някои настоящи външнотърговски организации се създават паралелни частни фирми, към които освен дейността се прехвърлят и най-добрите професионалисти на организацията, заедно с деловите връзки, пазари, клиенти и т.н., както и се възлагат за изпълнение изгодни валутни сделки на самата държавна фирма. Освен това чести са и случаите, когато държавната фирма кредитира или гарантира дейността на частните фирми. Част от държавните фирми участвуват и в създаването на дъщерни фирми със смесено участие /с частни капитали от страната или чужбина/. При това положение ако не се вземат спешни мерки, след време държавното имущество може да бъде неправомерно присвоено от тези смесени фирми •л няма да останат никакви следи, каква част от капиталите им са били държавна собственост.
В момента голяма част от средната стопанска номенклатура провежда съзнателно линия за обезкръвяване на държавните фирми чрез прехвърляне на печеливши дейности и специалисти в частния бизнес, като му осигуряват за сметка на ръководените от тях държавни фирми условия за бързо развитие и просперитет. По този начин, освен че си осигуряват сигурно и печелившо работно място при тяхното евентуално бъдещо отстраняване от ръководство, настоящите ръководители ще оставят след себе си почти фалирали и изпразнени от дейност държавни фирми, които няма да бъдат в състояние и да конкурират създадените от самите тях частни или смесени дружества.
Типичен пример в това отношение са действията на генералния директор на ВТО "Изотимпекс", свързани с постепенно изпразване от съдържание на една външнотърговска организация с дългогодишни традиции, име и авторитет и солидни връзки с деловите среди, чрез прехвърляне на печеливши досега дейности и най-добрите специалисти на предприятието в чисто частни дружества или такива със смесени капитали, в които "Изотимпекс" притежава символично участие. Нещо повече, използвайки името, авторитета, а в някои случаи и държавни парични и валутни средства, той гарантира бизнеса на въпросните частни и смесени дружества, осигуряващи им нормална и печеливша стопанска дейност. Подобна е ситуацията и в ООД-во "Инсист", от което са "нароени" вече 9 дружества. Имаме непотвърдена информация, че подобна линия на поведение спрямо ръководените от тях външнотърговски и стопански дружества провеждат и генералните директори на "Булгаргеомин", "Техноимпортекспорт", "Геокоми, "Агрокомерс", "Инко", "Пимекс", "Булгарлизинг", "Тератон" и др. Това обстоятелство налага контролните органи на Министерството на финансите ла извършат спешна проверка за установяване истинността на получените сигнали за неправомерни действия, свързани с нанасяне на материални и морални щети на държавните интереси. Почти сигурно е, че в бъдеще можем да очакваме списъкът с имена на генерални директори, извършващи подобни груби нарушения в ръководените от тях държавни дружества, постоянно да нараства.
В сега действуващото законодателство почти липсват текстове, предвиждащи сериозни наказателни санкции за стопански ръководители, допуснали а резултат на лошо и некомпетентно ръководство производствени, търговски и финансови загуби или при съзнателно провокиран фалит на държавна фирма у нас или в чужбина, свързан с реализиране на значителни загуби на държавно имущество и средства. Лично аз не си спомням в последните години да се е състоял съдебен процес за подобен род нарушения и някой ръководител да е бил осъден! Единственото наказание, което засега се прилага спрямо такива нарушители, е от административен характер, с глоба, достигаща най-много до три месечни работни заплати, независимо от размера на нанесените валутни, левови и други материални щети на държавата.
Друг характерен момент са многобройните и без ограничения за дни и целесъобразност задгранични командировки на ръководния състав на държавните дружества, които нито се съобразяват, нито спазват Постановление № 40 на Министерския съвет от 1987 г. за такива случаи. Оттук - много от генералните директори сами си подписват заповедите за задгранични командировки, харчат се безконтролно значителни валутни средства без някаква реална полза и резултати за ръководените от тях държавни дружества.
Произтичащите в момента негативни и във вреда на държавните имуществени интереси процеси, умело и съзнателно провеждани от част от средната стопанска ръководна номенклатура, будят основателно безпокойство и тревога.
Определено трябва да се подчертае фактът, че провеждащата се в момента икономическа реформа по своята същност е революционен процес, недопускащ по никакъв начин компромиси спрямо посочените вече нарушения.
С цел пресичане на по-нататъшното ограбване на държавната собственост и използването й за лично облагодетелствуване и интереси е необходимо за такъв род нарушения, които по своята същност представляват квалифицирани стопански престъпления, да се прилагат с цялата строгост и с максимални наказания съответни членове от Наказателния кодекс, а не да продължава практиката те да бъдат таксувани като административни. Ако в настоящия твърде критичен момент се прояви колебание, можем да очакваме в близко бъдеще от сега съществуващите външнотърговски и други държавни дружества да остане единствено само името им и пасиви, които ще утежнят бюджета на държавата. Ла се надяваме, че със започналата вече пререгистрация на държавните фирми в акционерни и дружества с ограничена отговорност и с включване в управителните съвети на държавни служители, в известна степен ще се въздейства поне за ограничаване на започналата без законова уредба приватизация. По-сложен става въпросът с упражняване на държавен контрол върху дейността на дружествата с ограничена отговорност, при които отново остава едноличното ръководство от назначения управляващ директор. Тук от особено значение ще бъде провеждане на линия за най-правилен кадрови подбор на управляващия директор.
Налага се внасяне на известна яснота, предвид случаи на нарушения от престъпен характер, в резултат на т.нар. “дива приватизация” на държавно имущество, а не естествения ход на създаване на частни и смесени фирми от висококвалифицирани външнотърговски работници, което е обективен процес, характерен за пазарната икономика. Не е тайна, че именно пазарът е този безпристрастен съдник, в условията на който ще оцелеят само тези държавни и частни дружества, които ще съумеят да се приспособят към неговите изисквания. По тази причина много от сега съществуващите държавни външнотърговски, а и голям брой частни и смесени дружества може да очакваме в близко време да изпаднат в несъстоятелност и да прекратят съществуването си, без за целта да е необходима намесата на държавата. Този процес е логичен и естествен, който по всяка вероятност значително ще се активизира след съживяване на националното производство, когато производителите ще решат сами, без посредничеството на държавни, частни или смесени дружества да реализират продукцията си у нас или в чужбина. Оттук – не е далеч времето на масови фалити на държавни и частни дружества и особено на такива, работещи на комисионна база, и то с бързо ликвидни стоки.
Засега, макар и временно, има вероятност за известно време да продължат дейността си единствено някои външнотърговски дружества, които са специализирани в продажбата на машини, съоръжения и други трудно продаваеми стоки, за които частните дружества не проявяват особен интерес, тъй като продажбата им изисква сериозни усилия, разгъната задгранична дистрибуторска мрежа, осигуряване на предпродажен гаранционен и текущ сервиз, резервни части и т.н., а печалбите от тази дейност са значително по-ниски от тези, реализирани от продажбите на консумативни стоки.
С приемането на Закона за образуване на еднолични търговски дружества с държавно имущество и по-специално в неговите допълнителни разпоредби (§ 1, т.3) се дава право на Министерския съвет да установява условията за извършване на инвестиции в чужбина, включително за участие в дружества, за придобиване ценни книжа и недвижими имоти, както и за поддържане на парични средства и други имущества в чужбина.
След повече от две години, в известна степен вече се поставя началото на преодоляване на досега съществуващия нормативен вакуум по отношение на задграничното инвестиране. Това налага в най-близко време министерствата, които поеха функциите на закритото Министерство на външноикономическите връзки да изготвят съвместен проект за условията,при спазването на които Министерския съвет да дава съгласие за задгранично инвестиране с оглед да се прекрати по-нататъшното "бягство" на капитали от страната. (Де се създадат и условия за премахване на сега съществуващото парадоксално положение, от една страна, да продължават усилията за получаване на жизнено необходими за икономиката ни заеми от различни западни кредитни институции, а от друга - по различни пътища и канали да се изнасят капитали от български държавни и частни дружества и физически лица и то в страни, от които получаваме държавни валутни заеми!
Анализирайки причините за все още съществуващия хаос и безотговорност в задграничното инвестиране следва още веднъж да се подчертае обстоятелството, че началото на този процес бе поставено с влизането в сила на Указ № 56 на бившия Държавен съвет от 1 януари 1989 година. Логично възниква въпросът защо съставителите на горния нормативен документ, със заложените постановки в него направиха така, че точно задграничното инвестиране на страната да се превърне в практически ненаблюдавана и неконтролирана от държавата дейност? Случаен акт или недоглеждаме на съставителите на указа е премахването на съществуващия разрешителен режим с отменянето на Постановление № 4 на Министерския съвет от 25 февруари 1983 г. и одобрената с него Наредба за създаването и дейността на задграничните дружества с българско участие?
Отговорът е категорично отрицателен. Това не е нито случайност или пропуск при изготвянето на въпросните постановки, защото още тогава е имало много сериозен отпор и аргументи от страна на бившето Министерство на външноикономическите връзки за тяхната нецелесъобразност и предупреждения за евентуалните негативни последици за.тази изключително важна за цялата икономика област, каквото е задграничното инвестиране.
Въпреки това Указ № 56 беше приет, с което беше дадена "зелена" улица за безконтролно, ненаблюдавано, но законноуредено от бившия Държавен съвет свободен износ на капитали в трети страни. Или с този указ се поставя началото на съзнателно организиран и уреден канал не само за легализиране "прането на мръсни пари", но и на пълното информационно затъмнение за броя, дейността, разпределението на печалбите, размера на вложените средства в задграничните дружества с българско участие и т.н., въпроси, на които в момента никой не е в състояние да даде точен и верен отговор.
Явно бързо настъпващите демократични промени в международната политическа обстановка и най-вече у нас са принудили тогавашната партийно-държавна номенклатура да вземе бързи и превантивни мерки за защита на собствените си интереси с приемане на тези нелогични, антиикономически и във вреда на държавните интереси постановки в Указ № 56.
По тази причина на общо основание трябва да бъде потърсена най-строга съдебна отговорност от вдъхновителите и съставителите на раздела за задграничните инвестиции, които носят определена вина за негативните икономически последствия за страната и имат съществен принос за настоящето катастрофално състояние на икономиката.
Както беше вече отбелязано в началото, проверката по дейността на задграничните дружества /които на този етап са известни/ се очертава да бъде един труден и продължителен процес.
Независимо от горното, от отговорите, получени на нашето писмо, от Министерството на външноикономическите връзки, на което беше възложена задача за паралелна информация на база намиращата се а това министерство документация, могат вече да се направят някои предварителни изводи.
По неокончателни данни под различни форми в задграничните Дружества досега български държавни фирми са инвестирали средства в конвертируема валута в размер приблизително на 350 млн. щатски долара.
Липсата на отчетни данни за последните три години - 1989/1991 г., най-вече поради преустановяване на дългогодишната практика за изпращане на ежегодните отчетни доклади и баланси от директорите на задграничните дружества в бившето Министерство на външноикономическите връзки, и Министерството на финансите не дава възможност на този етап да бъде изготвена една реална картина за действителното им финансово състояние.
Независимо от това заслужава да се посочат фалитите на дружество "Хохлойтнер" - Виена, с консумирана загуба за страната от около 18 млн. щатски долара. За случая бе заведено предварително съдебно следствие от Главната прокуратура, но все още нямаме сведения на какъв етап се намира то. Основна вина за покупката на намиращото се в предпазен конкордат дружество при изключително неблагоприятни за страната условия и последващия му фалит носи основно .бившият министър на химическата промишленост Георги Панков и екипа от негови специалисти, правили проучванията, довели до вземане на решение на Министерския съвет, който е бил поставен пред свършен факт, поради поети неотменяеми ангажименти за покупка!
В началото на 1991 г. бе обявена несъстоятелността и на дружество "Рьоперверк" - Германия, което до 1990 г., включително, е реализирало загуби с натрупване за над 82 млн. ДМ, от които българските собственици досега са понесли и платили ефективно 69 млн.ДМ, т.е. това е засега чистата загуба за страната. Служебният ликвидатор освен това е завел и съдебни дела срещу единствения от 1990 г. български собственик на дружеството. Банката за стопански инициативи "Минералбанк" - за около 27 млн.ДМ има реална опасност общата загуба от дейността на това дружество да надхвърли 100 млн.ДМ. Това ще бъде и най-големият фалит на задгранично дружество с българско участие досега. Материалите по този случай бяха изпратени на Министерството на финансите за обработка съгласно ревизионната практика, след което ще бъдат внесени в Главна прокуратура за търсене на отговорност от виновните лица за нанесени материални щети на държавата в особено големи размери.
Друг характерен момент за това дружество е начинът, по който е взето решението за неговата покупка през 1982 година.
В пълно противоречие с тогава действуващото нормативно законодателство, а именно, че всички решения за създаване, покупка или промени в дейността на задграничните дружества са били от компетенцията на Министерския съвет, като за целта е издавано и съответно правителствено решение, в случая е направено грубо закононарушение.
Актът за покупка на дружество "Рьоперверк11 се базира на Решение № 1 от 6 януари 1982 г. на бившата Валутна комисия на Политбюро на ЦК на БКП, парафирана от всички нейни членове, и на първо място от Андрей Луканов, който е бил секретар, след което следват парафите на Гриша Филипов, Огнян Дойнов и други. Решението е одобрено от тогавашния председател на комисията Тодор Живков, с положения от него подпис на първа страница на решението.
Решението на бившата Валутна комисия на Политбюро на ЦК на БКП е абсолютно незаконно, тъй като тя си е присвоила пълномощия да решава въпроси, които са били от компетенцията на Министерския съвет. По горните съображения, независимо че по-късно има вече и решения на Министерския съвет във връзка с дейността на "Рьоперверк”, от печалния край на това дружество със засега акумулирана загуба от 82 млн. ДМ показва освен, че решението е незаконно, то е било и икономическа авантюра за страната. По тази причина мисля, че министърът на финансите спокойно може да допълни иска си към бившия ЦК на БКП, респективно към ВС на БСП с нови засега 82 млн.ДМ. Освен това Министерството на финансите следва да ускори ревизионната обработка на материалите по фалита на "Рьоперверк" и внасянето им в Главна прокуратура за търсене на отговорност от виновните лица, с чиито действия или бездействия са станали причина за нанасяне на огромни валутни загуби за страната. В случая основната вина за горното носят членовете на бившата Валутна комисия на Политбюро на ЦК на БКП, които са взели некомпетентно и във вреда на държавните интереси решение за покупка на "Рьоперверк" - Германия.
Предполагам възраженията на членовете на бившата партийна комисия, че дружеството е било закупено за 1 ДМ, но вероятно ще се спестят фактите за трагичното му финансово състояние и огромните му задължения, които с един замах с акта на покупка бяха прехвърлени от бившите немски собственици върху новите български такива или - още тогава са поставени и основите на неговия фалит.
Обвинения ще се отправят и срещу лошото ръководство от наша страна, т.е. ще се направи всичко възможно да се търси виновният не там, където действително той се намира.
В близко време можем да очакваме фалит и на други български дружества, като "Сомиф" - българо-тунизийско с участие на "Булгаргеомин", от който ще се загубят безвъзвратно досега вложените 621 хил. щатски долара. Въпреки нашето писмо и многобройни разговори с ръководството на тази организация и досега не са ни представили исканите от нас данни за задграничните си дружества. А тук са габонските истории, свързани с дейността на "Просперити Холдинг" - Люксембург, и очертаващите се загуби в размер на над 20 млн.ДМ, свързани с имената на Пламен Кавраков и Иван Илиев; реализираната загуба от над 10 млн. щатски долара от ликвидацията на дружество "Трансджордан" - Йордания. Основателно възниква въпросът за причините, поради които новото ръководство на "Булгаргеомин" не изпълнява изискванията на Министерския съвет, въпреки че не носи отговорност за действията на бившите ръководители, освен, ако има някои нови и неудобни неща, които са пък тяхна заслуга?!
Тревожно е състоянието и на дружество "Технимар Минералимпекс" - Гърция, създадено с редица груби нормативни и финансови нарушения.
Съвсем наскоро получихме писмена информация от ръководството на "Минералимпекс", че пред дружеството има две алтернативи - обявяване на неговата несъстоятелност, или приемане на направена оферта от Германия за покупка изцяло акциите на гръцките и българските акционери в "Технимар Минералимпекс'1. Във втория случай българската страна ще се оттегли със сравнително малка загуба и в основни линии ще възстанови размера на изправените досега инвестиции, докато в първия ще се загубят напълно вложените досега над 7000 хил. щатски долара. За възприемане на по-благоприятния за българската страна вариант сериозна пречка е наложеният през август 1990 г. Мораториум от Великото народно събрание за продажба на държавна собственост. За жалост случаят "Технимар Минералимпекс" - Гърция, възникна в момент, когато предстоеше преустановяване работата на Народното събрание, което единствено можеше да вземе решение за пълна или частична отмяна на мораториума.
От друга страна, притежаваме безспорна информация, че "германският" купувач е самият Пламен Кавраков, който присвои в съдружие с германския си партньор от "Просперити Холдинг" от операции на "Булгаргеомин" с Габон над 20 млн. ДМ, които сега иска да ги използва чрез поставени лица за закупуване на "Технимар Минералимпекс" - Атина.
В тази връзка Министерският съвет възложи на Министерството на вътрешните работи и Главната прокуратура, използвайки членството на Република България в Интерпол, да изискат издирване, арестуване и екстрадиране на г-н Кавраков в България, срещу който има възбудено наказателно дело.
С нарушения бе закупено и дружество "Ортман и Хербст" - Германия, за производство на бутилираща техника с участието на "специалисти" от бившата БИСА, "Биоинвестинженеринг" и други, под ръководството на г-н Петко Данчев. Независимо, че преобладаващата част от дяловото участие е продадено на чужди фирми, негативните последици от покупката и дейността на дружеството за българската страна остават!
Освен, че докладът за покупка на преобладаващо участие от капитала на дружеството е бил внесен без задължителното предварително съгласуване с министерствата на финансите, на външноикономическите връзки и Българската външнотърговска банка, Министерският съвет е бил грубо и съзнателно подведен за "изгодата" от покупката на дяловото участие.
В доклада е било посочено, че фирмата "Ортман и Хербст" е печеливша, обстоятелство с което вносителите се аргументирали пред правителството намерението си да закупят дружествените дялове 2,5 пъти по-висока цена от тяхната номинална стойност, В момента на покупката фирмата не само е имала балансова загуба от над 4 млн.ДМ, но и сериозни организационни и финансови проблеми, които българската страна не можа да реши /дори още повече ги усложни!/ до вземане на решение за последваща продажба на по-голяма част от българските дялове.
С малки изключения в тежко финансово състояние са почти всички дружества на "Балканкар”, а получихме и все още непотвърдена информация, че наскоро са фалирали неговите дружества "Рекорд” - Англия, и "Нордкар Трък" - Дания.
Основна причина за горното е незадоволителното качество на българските кари и непригодността им за западните пазари без предпродажбената им подготовка в материално-техническите бази на задграничните дружества на организацията. За жалост т.н. предпродажбен сервиз е твърде далеч от същността на това понятие. На практика това представлява скъпо струващо продължаване производствения процес на място, в който освен значителен брой работни часове, се влагат и местни възли, части и детайли. В много случай машините се демонтират изцяло и след това отново се монтират и боядисват. Това, освен че значително оскъпява нашите кари, но ги прави практически и неконкурентноспособни. Към тези проблеми трябва да се прибави и все още ниското качество на сервизното оослужване , неритмичното снабдяване с резервни части и срещу тях се противопоставят перфектните в качествено отношение продукти и сервизно обслужване на конкурентните фирми, ясно проличава мрачната перспектива на нашето карно производство на западните пазари. Още повече, че вече губим позиции и на бившия съветски пазар, който години наред беше основен за "Балканкар", но благодарение на обстоятелството, че не предявяваше почти никакви изисквания за качество към българските производители, стана причина да спре с години развитието на този отрасъл, който изведнъж се оказа безнадеждно изостанал от конкуренцията.
Съгласно приетата съвместна програма за ревизии на Министерството на финансите, по настояване на Главна прокуратура и Главно следствено управление всички дружества на "Балканкар" ще бъдат ревизирани. Особено внимание ще се обърне на дейността на дружества "Сибикар Карели Елеватори" - Италия, и "Дантрък" - Дания. Първото, поради значителните му задължения към фонд "Финансиране дейността на задграничните дружества с българско участие" и незаконно капитализиране на част от отпуснатите му кредити, без правителствени решения, вина за което основно носи бившият му директор Емил Керемидчиев /бивш генерален директор на фирма "Слънчев ден"/, а второто - за извършените финансови нарушения при неговото създаване!

Продължение – в следващия брой на “Позиция”

 
Текуща информация

Предстоящи събития

Социалдемократите за

Материали за дискусия

Пресцентър - съобщения

Избори

Избори

Избори 2015 - 2017

Партньорство

БСДС

СДА

Синдикати

Неправителствени организации

История

Историческо наследство

Вестник

Вътрешно-партиен бюлетин "Позиция

Вашето мнение

Ако желаете да изкажете вашето мнение направете го от тук.

Търсене

Тук можете да извършите търсене на материали по зададени от Вас ключови думи.

Предизборен клип на БСДП

Copyright www.bsdp.bg. All right resivet.
Темплейти