Начало
За нас
Контакти
Връзки
Българска
социалдемократическа
партия
 
 
   
Ръководство

Председател

Изпълнително бюро

ЦКРК

Национален комитет

Решения

Изпълнително бюро

Национален комитет

Конгреси

Национални конференции

Законодателна дейност

На БСДП в 39 ОНС

На БСДП в 38 ОНС

Предложения за законови промени

Становища и декларации

На партийни органи

На общински организации

Публичен регистър

Конференции и дискусии

Теоретични конференции

Материали за дискусия

Документи и членство

Как да стана член?

Програма на БСДП

Устав

В Община Пловдив БЪЛГАРСКАТА СОЦИАЛДЕМОКРАТИЧЕСКА ПАРТИЯ И РАДИКАЛДЕМОКРАТИЧЕСКАТА ПАРТИЯ заедно с № 37 в интегралната бюлетина


За традиционната българска социалдемокрация гласувайте с №37





 
Текуща информация / Социалдемократите за

На 27.11.2004 г. в гр.София бе възстановена младежката организация на Българската социалдемократическа партия. За председател на организацията бе избрана Миглена Петрова Детинска. В бюлетин “Позиция” ще представим г-ца Детинска с кратка биографична справка и нейния материал, посветен на правото за безопасни и здравословни условия на труд.
Миглена Петрова Детинска е родена на 08.07.1972 г. През 1994 г. завършва ПМИ към МА-гр.София със специалност “медицинска сестра”, а през 2004 г. се дипломира с бакалавърска степен по специалността “социална педагогика” в СУ “Св.Климент Охридски”. В момента следва в ТУ-София, магистърска степен по “публична администрация”.
В момента работи в областта на оценката на безопасните и здравословни условия на труд.

Право на безопасни и здравословни условия на труд

Миглена Детинска

“От особено значение е да продължи осъществяването на националната стратегия за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд.” (Програма на БСДП, част ІІІ, т.6.1.)

Изправени на прага на ХХІ – ви век, изпращайки в историята безкрайно противоречивия ХХ – ти век, социалдемократите реформисти имат нужните сетива, за да почувстват и осмислят, че социалдемокрацията е изправена пред колосални глобални предизвикателства и съвсем не лесни за решаване вътрешни проблеми в националните държави.Естествено те са взаимно – обвързани, доколкото в съвременната реалност няма социални явления, които да съществуват абсолютно сами за себе си.Социалдемокрацията се нуждае от политически и социални иновации,
Планирането на дългосрочна стратегия за повишаването нивото на безопасност на труда в българските предприятия е ключов фактор за подобряването на тяхната ефективност и конкурентно способност.Фирмите трябва да предвидят допълнителни разходи за преоборудване, въвеждане на безопасни и здравословни условия на труд, знаци за безопасност, осгуряване на медицинско обслужване, обучение по здраве и безопасност и др.Инвестициите в тази област ще спомогнат за намаление на други разходи – за болнични листове, лечение на травми от аварии и др.
Законодателството на България в областта на безопасността на труда е хармонизирано с европейското.Правата и задълженията на държавата, работодателите и работещите за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд.
Приетият през 1997 г. Закон за здравословни и безопасни условия на труд вече е задължителен от 1 януари 2004 г.Той се отнася за всички работещи по трудови правоотношения, за държавни служители и само наети лица.Законът постановява всички юридически и физически лица, които самостоятелно наемат работници по трудово правоотношение, както и само наетите да декларират в съответната областна инспекция по труда местонахождението на предприятието, вида и характера на производствената дейност, броя на работниците, условията на труд, рисковите фактори и взетите мерки, които гарантират недопускането на аварии и злополуки.
Законът за здравословни и безопасни условия на труд задължава всички работодатели да осигурят обслужване на своите работници и служители от служби по трудова медицина.
Фирмената политика по осъществяване на ЗБУТ е неразделна част от цялостната бизнес политика на фирмата.Тя се обсъжда, утвърждава и отчита от функционалните ръководители на всички нива и се развива и поддържа от най – висшето ръководство – Управителния съвет, изпълнителния директор и неговите заместници.
Мерките, които фирмата е задължена да предприеме за осигуряване на ЗБУТ за всички работници и служители в предприятието, са изброени в чл.4 на ЗБУТ, а именно:

• ПРЕДОТВРАТЯВАНЕ на риска за живота и здравето;

• ОЦЕНКА на риска, който не може да бъде предотвратен;

• Борба с риска при ИЗТОЧНИКА на възникването му;

• Приспособяване на условията на труд към ИНДИВИДА с цел намаляване и премахване на вредното им влияние върху неговото здраве;

• ВЪВЕЖДАНЕ на техническия прогрес в технологичните процеси, машини и съоръжения;

• ЗАМЯНА на опасните производства,работното оборудване, инструменти, вещества, суровини и материали с безопасни или по – малко опасни;

• Прилагане на единна обща политика на ПРЕВАНТИВНОСТ обхващаща технологията, работните места и организацията на работа, условията на труд и социалните взаимоотношения;

• Използване на КОЛЕКТИВНИТЕ средства за защита с предимство пред ЛИЧНИТЕ ПРЕДПАЗНИ СРЕДСТВА;

• Предоставяне на работещите лица на необходимата ИНФОРМАЦИЯ във връзка с осигуряването на ЗБУТ;

• ОБОЗНАЧАВАНЕ на съществуващите опасности и източниците на вредни за здравето и безопасността фактори;

• МИНИМАЛНИТЕ изисквания на ЗБУТ са разгледани обстойно в НАРЕДБА №7/07.08.1999 год. ( коментарът е според спецификата на производството ).

ОСНОВНИЯТ СУБЕКТ ПРОВЕЖДАЩ ФИРМЕНАТА ПОЛИТИКА ПО ОСИГУРЯВАНЕ НА БЕЗОПАСНИ УСЛОВИЯ НА ТРУД Е РАБОТОДАТЕЛЯТ!

Задълженията на РАБОТОДАТЕЛЯ също са предмет на коментар от ЗЗБУТ и в общи линии се свеждат до следните основни положения:

• Да осигурява здраве и безопасност във всички аспекти на работа;

• Да провежда фирмена политика за ПРЕВАНТИВНОСТ;

• Да извършва оценка и управление на риска;

• Да осигурява участие на работниците и техните представители в оценката;

• Да информира работниците и техните представители за съществуващите рискове;

• Да осигури обучение по здраве и безопасност;

ИЗИСКВАНИЯ ЗА КАЧЕСТВОТО НА ДЕЙНОСТТА ПО ТРУДОВА МЕДИЦИНА / СТМ /:

1.Качеството на услугите, предоставяни от службите по трудова медицина, представлява съвкупност от характеристики на извършените дейности в съответствие с потребностите и удовлетвореността на потребителя от тяхното ниво на изпълнение.
2.Системата за качество е наличността на организационна структура, отговорности, процедури, процеси и ресурси за управлението на качеството.
3.Системата за управление на качеството обхваща всички процеси, необходим за ефективната служба – от маркетинга да предоставянето на услуги, както и за анализа на тези услуги.
4.Изборът на отделните елементи на системата за управление на качеството и обхвата, в който те ще бъдат прилагани зависи от : пазар за обслужване, възможности за службата, вида и естеството на предлаганите услуги, нуждите на потребителите.
5.Работодателят е отговорен за осигуряване прилагането на системата за управление на качеството в работата на СТМ.
6.Създаването и поддържането на системата за управление на качеството / СУК / на СТМ зависи от общият подход за управление на качеството на организацията, който цели да се осигури добро познаване на нуждите на потребителя и удовлетворението им.
7.Основните елементи на СУК – отговорност на мениджмънта, структурата на система за качество, кадрови и материален ресурс, са насочени към задоволяване на нуждите на потребителя с съответствие с професионалните стандарти и етика.
8.Постигането на качество изисква прилагането на принципите за осигуряване на качество на всички нива на организацията, постоянна оценка и подобряване на съществуващата системата за управление на качеството въз основа на обратна връзка с потребителя.
9.Качеството на услугите, предоставяни от СТМ, може да бъде оценявано по количествени показатели от специализиран оторизиран орган, или чрез съпоставяне – от потребителя.
10.На оценка подлежат: средствата, възможностите, броят и видът на персонала, нивото на квалификацията му, качеството на материалите, времето за предоставяне на исканата услуга, надеждността, отговорността, уменията за ефективна комуникация и работа в екип и др.
11.Между СТМ и потребителите трябва да съществува постоянна взаимна информираност и ефективна комуникация, включваща: описание и обхват на услугите, време и срок за изпълнението им, цена, възможност за възникване на проблеми при изпълнението на дейностите, съответствие между обема на предлаганите и реално необходимите услуги.
12.Начините за управление на качеството на дейностите на СТМ включват планиране, осигуряване и подобряване на качеството.
13.Успешното прилагане на управлението на качеството предоставя възможности за по- добро изпълнение на дейността и задоволяване нуждите на потребителя, подобрена ефективност и снижаване стойността на предлаганите услуги.
14.За успешното прилагане на управлението на качеството съществено допринася мотивирането на човешкия фактор, развитието и усъвършенстването на професионалните умения на персонала с оглед подобряване качеството на дейността и удовлетворяване очакванията на потребителя.


ПРАВНИ ПОСЛЕДИЦИ ОТ ПРИЗНАТА ПРОФЕСИОНАЛНО ЗААБОЛЯВАНЕ И ТРУДОВА ЗЛОПОЛУКА ПО ДЕЙСТВАЩОТО В СТРАНАТА ЗАКОНОДАТЕЛСТВО.

По действащото законодателство – Кодекса за задължителното обществено осигуряване при общо заболяване, трудова злополука, професионална болест, майчинство безработица, старост и смърт, както и задължителното пенсионно осигуряване – Глава V на КЗОО регламентира осигуряването при трудова злополука и професионална болест:
Трудова злополука
Чл.55/1/ Трудова злополука е всяко внезапно увреждане на здравето станало през време и във връзка или по повод извършената работа, както и при всяка работа, извършена в интерес на предприятието, когато е причинило неработоспособност или смърт.
/2/ Трудова е и злополуката станала с осигурен по чл.4 ал.1 и 2 по време на обичайният път при отиване или при връщане от работното място до:
1.основното място за живеене или до друго допълнително място за живеене с постоянен характер;
2.мястото, където осигуреният обикновено се храни през работния ден;
3.мястото за получаване на възнаграждения;
/3/ Не е налице трудова злополука, когато пострадалият умишлено е увредил здравето си.

Професионална болест
Чл.56/1/ Професионална болест е заболяване, което е настъпило изключително или предимно под въздействието на вредните фактори на работната среда или на трудовия процес върху организма и е включено в Списъка на професионалните болести, издаден от Министерския съвет по предложение на Министъра на здравеопазването.
/2/ За професионална болест може да се признае и заболяване, не включено в Списъка на професионалните болести, когато се установи, че то е причинено основно и пряко от обичайната трудова дейност на осигурения и е причинило трайна нетрудоспособност или смърт на осигурения.
/3/ Към професионалната болест се отнасят нейното усложнение и късните и последици.
Установяването, разследването, регистрирането и отчитането на трудовите злополуки е регламентирано в Наредба приета с ПМС №263 от 30.12.1999 г.Редът за съобщаване, регистриране, потвърждаване, обжалване и отчитане на професионалните болести е отразен в Наредба приета с ПМС №79 от 29.03.2001 г.
Кодексът на труда регламентира задълженията на работодателя за осигуряване на ЗБУТ и отговорността му (чл.200 от КТ ) при настъпване на трудова злополука и професионално заболяване.Законовата уредба на ЗБУТ се отнася до всички работници и служители ( чл.276, ал.1 и 2 от КТ ), глава 13 от КТ урежда общите правила за безопасност и хигиена на труда.Действат и под законовите нормативни актове, като Наредба за комплексно оценяване на условията на труд, Наредба №3 за задължителните предварителни и периодични медицински прегледи и др.Съществуват и конституционни правила за безопасност и хигиена на труда ( чл.16 и чл.48, ал.5 ), които прогласяват закрилата на труда, като важен елемент от Конституционното право на труд на гражданите.Освен общите правила за ЗБУТ, законодателят регламентира и специални правила за отделните отрасли и дейности, както и за отделните категории работници и служители.В тях е залегнало диференцираното регулиране на трудовите отношения.В зависимост от критерия, въведен за диференциране на специалните правила относно ЗБУТ могат да бъдат:
Отраслови ( чл.276, ал.3 от КТ ) и вредности в отделните отрасли или производства ( Правилник за прилагане на Закона за използване на атомната енергия за мирни цели; Наредба №1 за организиране на контролно – пропускателни пунктове за атвостопаства; Наредба за безопасността и хигиената на труда при работа с индикатор №3 и индикаторни горива и др. )
Субективни правила ( Глава 15 от КТ ), това са законови правила регламентиращи ЗБУТ на отделни категории работници и служители ( Глава 15 от КТ; Наредба за работата на лица не навършили 15 години; Наредба за трудоустрояването и др. )
Неспазването на законовите отраслови, субективни и общи правила за безопасност и хигиена на труда от работодателя заангажира неговата отговорност, която се определя, като гаранционно – обезпечителна ( чл.200 от КТ );Международна уредба – основава са на основното право на ЗБУТ прогласено, като основна човешка ценност в чл., буква В от Международния пакт за икономически, социални и културни права.
ЗБУТ са регламентирани в множество конвенции на Международната организация на труда ( МОТ ) – Конвенция №120 от 1964 г. относно хигиената в търговията и канторите, Конвенция №127 от 1967 г. относно максимално допустимите тежести за пренасяне от един работник;Конвенция №13 от 1921 г. за употребата на оловния карбонат в бояджийството;Конвенция №62 от 1937 г. относно предписанията по безопасността в строителството;Конвенция №115 от 1960 г. относно защитата от радиация и т.нат.
Действащият Кодекс на труда осигурява на увредените работници и служители от професионално заболявания или трудова злополука гаранция да бъдат трудоустроявани на подходяща за здравното си състояние работа ( чл.314 – чл.317 от КТ ).Формите на трудоустрояване са :
Преместване на друга работа с изменение на трудовата му функция, като се връща на предишната си работа;
Облекчаване на условията на труд без да се променя трудовата му функция.КТ ( чл.314 ) създава гаранции за осъществяване на правото на трудоустрояване.Установява се един привилегирован режим на трудоустроените лица и освидетелстваните в група инвалидност;
Забрана за нощен труд ( чл.140, ал.4, т.4 от КТ );
Забрана за извънреден труд ( чл.147, ал.1, т.4 от КТ );
Удължен редовен платен годишен отпуск ( чл.319 от КТ );
Изплащане на разликата в трудовото възнаграждение ( чл.320, ал.2 от КТ );
Специфични основания за прекратяване на трудовото правоотношение ( чл.333, ал.1 и 3 от КТ ).

Международна законова уредба:
Конвенция №30 от 1969 г. на МОТ относно медицинските грижи и обезщетения при болест;Конвенция №159 от 1983 г. относно професионалната адаптация и заетостта на индивидите; Конвенция № 161 от 1985 г. относно здравните служби по месторабота и др.
Юридическият факт – професионално заболяване поражда и гражданско – правни последици за увредения.Заболяването квалифицирано, като професионално трябва да е причинено от виновни действия или бездействия довели до вредния резултат - професионално заболяване.Правното основание за обезщетяване на увредения е уредено в Института по непозволено увреждане ( чл.45 и сл. От Закона за задълженията и договорите ) отговорността за изплащане на причинени вреди – имуществени и не имуществени на увредения произтича от законното задължение да не се вреди другиму.Всеки и длъжен да поправи вредите, които виновния е причинил другиму.За да възникнат задължения за обезщетяване на причинените вреди е необходимо наличието на юридически факти, които определят състава на гражданското правонарушение; вреда, противоправност, причинна връзка и вина.Всички те обединени по силата на правната норма в едно цяло са предпоставка за възлагане на отговорността.При присъждането на обезщетения от съда се диференцира и отговорността – солидарна, съпричинителство или при доказани факти работодателя може да бъде и освободен от отговорност.
Увреденият от професионално заболяване или претърпяна трудова злополука има правен интерес да търси имуществени или не имуществени вреди от работодателя, които със своите действия или бездействия същият е причинил.Той има правно основание да търси:
Обезщетения на временна нетрудоспособност;
Имуществени вреди или трайна нетрудоспособност;
Разходи, направени във връзка с усилен(а храна, лекарства, специална диета, балнеолечение и др.
Не имуществени вреди – за претърпени болки и страдания свързани с професионалното заболяване и трудова злополука;
Иск за “ексцес” – когато професионалното заболяване е довело до усложнения или до влошаване здравословното състояние на увредения.
Международна уредба – застраховането за трудова злополука и професионално заболяване е европейски патент и възниква в края на миналия век.Първото застраховане на трудова злополука и професионално заболяване е в 1884 г. в Германия с основни принципи, които важат и днес.Освобождава се работодателя ат отговорност за настъпилите трудови злополуки и професионално заболяване и тази отговорност се прехвърля върху осигурителят.Работодателят внася вноски срещу трудова злополука и професионално заболяване, като осигурителят по – късно изплаща следващите си обезщетения.Изключение прави САЩ, където увредените работници и служители могат да съдят своя работодател за високи обезщетения.Осигурителят поема задължението към увредения за лечението му, медицинската и трудовата рехабилитация.В нито една страна на ЕС увредения няма участие в медицинските услуги, той ги получава безплатно.Базата за изчисляване заплатата на увредения през годината на настъпилата трудова злополука или професионално заболяване има многообразие в различните страни на законово регулиране – 50% Холандия, Финландия, Люксембург, 80% заплаща Германия по време на нетрудоспособност от брутната заплата до възстановяване или до пенсия от осигурителя.Днес централна и източна Европа се стремят да изградят единни системи за осигуряване на трудова злополука и професионално заболяване.
В Република България контролът по спазване на изискванията за безопасен и здравословен труд се осъществява от Министерството на труда и социалната политика и изпълнителната агенция “ Главна инспекция по труда”.
От особено значение е да продължи осъществяването на националната стратегия за осигуряване на безопасни и здравословни условия на труд.Постигнатия законодателен напредък изисква без забавяне да се продължи с втория етап на реформата на нормативната база по осигуряването на здравословни и безопасни условия на труд, а именно да се обновят и осъвременят най- обемистата част от нормативните актове – Правилниците по безопасност на труда.Определен брой правилници ( около петнадесет )мотат да бъдат отменени, без да бъдат заменени с други.Всяка отмяна на морално остарял правилник обаче трябва да става или сред разработването на нов нормативен акт, който да го замести или в резултат на анализ доказващ пълната липса на необходимост от него.
Държавата не може да дезертира от задълженията си по осъществяването на втория етап по реформата.Възлагането на “ обществени поръчки “на колективи на пазарен и полупазарен принцип, за изработването на правилници за безопасност е порочно и вече отхвърлено от практиката.Осъвременяването на правилниците по безопасност би трябвало да се координира от Министерството на труда и социалната политика.
В Националния план за развитие на Република България за периода 2000 – 20006 г. би трябвало да бъдат записани приоритетите при осъвременяването на правилниците по безопасност на труда, както и да бъде прецизирано разпределението на задълженията между съответните министерства и ведомства за актуализация на нормативната база, респективно за изготвянето на нови нормативни актове.
В цялостния процес на работа трябва в достатъчна степен да бъдат привлечени представители на академичните среди и на социалните партньори – работодателски организации и синдикати.
Финансирането на цялостния процес на осъвременяване на правилниците за безопасност на труда трябва да става с активното участие на Фонд “Условия на труд “.

 
Текуща информация

Предстоящи събития

Социалдемократите за

Материали за дискусия

Пресцентър - съобщения

Избори

Избори

Избори 2015 - 2017

Партньорство

БСДС

СДА

Синдикати

Неправителствени организации

История

Историческо наследство

Вестник

Вътрешно-партиен бюлетин "Позиция

Вашето мнение

Ако желаете да изкажете вашето мнение направете го от тук.

Търсене

Тук можете да извършите търсене на материали по зададени от Вас ключови думи.

Встъпително обръщение на Теодор Данаилов Дечев, кандидат за кмет на София – Столична община от името на Българската социалдемократическа партия (БСДП)



НИЕ (кандидатите)! ВИЕ (избирателите)! ЗАЕДНО (за Стара Загора)!


Защо на Местните избори '2023 в община Раднево да изберем Местна Коалиция „Българска социалдемократическа партия (Земеделски Народен съюз)“ и № 68?"
Copyright www.bsdp.bg. All right resivet.
Темплейти