Начало
За нас
Контакти
Връзки
Българска
социалдемократическа
партия
 
 
   
Ръководство

Председател

Изпълнително бюро

ЦКРК

Национален комитет

Решения

Изпълнително бюро

Национален комитет

Конгреси

Национални конференции

Законодателна дейност

На БСДП в 39 ОНС

На БСДП в 38 ОНС

Предложения за законови промени

Становища и декларации

На партийни органи

На общински организации

Публичен регистър

Конференции и дискусии

Теоретични конференции

Материали за дискусия

Документи и членство

Как да стана член?

Програма на БСДП

Устав


 
Становища и декларации / На партийни органи

ОЦЕНКА НА ЕДНОГОДИШНОТО УПРАВЛЕНИЕ НА ПРАВИТЕЛСТВОТО НА СИМЕОН САКСКОБУРГГОТСКИ И АЛТЕРНАТИВНИТЕ ЗАКОНОДАТЕЛНИ ИНИЦИАТИВИ НА БСДП В ТОЗИ ПЕРИОД

Национално движение "Симеон ІІ" (НДСВ) спечели убедително парламентарните избори на 17.06.2001 г., предлагайки на избирателите програма - смес от крайно десни икономически решения и ултраляв популизъм. Основните й опорни тези бяха:
- нулева толерантност към корупцията;
- бързо и несимволично повишение на доходите (пенсии и заплати);
- подкрепа на дребния и среден бизнес с безлихвени и нисколихвени кредити;
- бърза и прозрачна приватизация;
- осигуряване на стабилни чуждестранни инвестиции;
- намаляване на безработицата вследствие разкриване на нови работни места вследствие на благоприятния икономически климат за бизнеса;
- ръст на брутния вътрешен продукт от 5 до 10 пункта годишно;
- ускоряване процесът на евроинтеграцията;
- повишаване на жизнения стандарт на населението и решаване на наболелите въпроси в икономиката и обществото в рамките на 800 дни.
Правителството, формирано от мнозинството в 39 ОНС, бе обявено като коалиция между НДСВ и ДПС, но включи на възлови постове представители на БСП (зам.министър-председател, министър, зам.министри) и фактически се превърна в правителство на НДСВ, ДПС и БСП. Седмица преди 100-ния ден на своето управление то излезе с програма, твърде различна от предизборните обещания. В нея хоризонтът 800 дни се размиваше, а най-ярките социални обещания бяха преформулирани. Съвсем несимволично първите стъпки на правителството бяха свързани с повишаване цената на енергоносителите и отказ от повишение на бюджетните заплати от 01.10.2001 г. Това роди и първия сблъсък със синдикатите в опита на управляващите да заобиколят тристранния диалог, на който се крепеше социалния мир в предходния четиригодишен период. Началните стъпки на правителството - повишаване цените на енергоносителите и конфронтация със синдикатите, се превърна в трайна тенденция, заложена в енергийната стратегия и в предвижданите промени на трудовото законодателство.
Законодателната дейност на 39-то ОНС започна с изменения в Закона за хазарта с прозрачната цел да се смени ръководството на съществуващата Агенция по застраховането и хазарта, посредством разделяне на контролните функции. Примерът бе заразителен и в последвалия ЗИД на Закона за корпоративното подоходно облагане правителството предложи облекчения за хазартния бизнес в момент, когато се претендираше за увеличения на данъци или акцизи. В същото време Министерството на труда и социалната политика подмина концепцията за т.нар. "Програма за работническа прехрана" и с настояването и "аргументите" на Министерството на финансите инициативата отпадна. Нещо подобно се случи с идеята за децентрализирано управление на натуралните помощи. Тя доведе до поредния хаос и дори до псевдоемиграция към общините, които са платежоспособни или изплащат помощите преимуществено в пари. Широко пропагандираното повишение на детските надбавки за семействата с ниски доходи остави пък въпроса: "Колко деца отпаднаха от системата и не струва ли администрирането на диференциацията по-скъпо от самите помощи?".
Обещаните безлихвени и нисколихвени кредити забоксуваха между популизма и икономическата реалност. Към 5.07.2002 г. техният брой възлиза на 250 на обща стойност 2 424 460 лв., което съставлява пренебрежима величина за мащабите на икономиката. Пропагандираната нова данъчна политика облекчи хората със свръхвисоки доходи (под 0,5 % от населението) и прехвърли данъчната тежест върху изправните данъкоплатци. Особено силно бяха засегнати дребния и среден бизнес. Стойността на патентния данък нарасна, като за отделни категории се повиши със от 100 до 350 %. В София и големите градове бе ликвидирано районирането и ставките се изравниха по най-високите за централните райони. Окончателният годишен (патентен) данък, както е по дефиниция, се превърна в основа за допълнителни данъчни тегоби за работно място и за квадратен метър "брутна площ". Завишаването на данъчната оценка на сградите повиши не само данък сгради, плащана от собствениците, но създаде и проблеми при формирането на такса смет и оттам породи трудности за общинските съвети и кметове. В резултат на тези необмислени решения и на несъгласувани действия, довели до повишаване цените на лекарствата, правителството създаде в началото на 2002 г. социално напрежение, отбелязано с първия вот на недоверие, поискан от ОДС.
Инициативата за вота бе подета от БСДП, но тя се коренеше преди всичко в явния подход на игнориране на всяко чуждо мнение, възприет от управляващите. В началото на мандата на 39-тото ОНС ОДС предложи готови законопроекти с цел да се спести ценно време за ускоряване процеса на хармонизация на законодателството, а оттам и на преговорите за присъединяване към Европейския съюзоттам и на преговорите за присъединяване към Европейския съюз. Те бяха с лека ръка отхвърлени или събираха прах по рафтовете на комисиите, докато парламентът бездействаше. БСДП предложи посредством Закон за кредитните кооперации и сдружения вариант за решаване на въпроса с малките кредити, необходими на земеделски производители и дребни предприемачи. Нашето желание бе в тази сфера да се създаде необходимата конкурентна среда, която щеше да свали лихвите и да облекчи условията по обезпечението, да се отвори възможност за привличана на средства от чужбина.От 17.07.2001 г. до сега законът не е разгледан от комисиите в 39 ОНС. Отхвърлените между първо и второ четене с насмешка предложения по отношения на патентния данък, бяха обобщени и внесени от БСДП и Националната занаятчийска и предприемаческа камара на 26.01.2002 г. като "Закон за изменение и допълнение на Закона за закона за облагане доходите на физическите лица". След двумесечни трикове и имитация на преговори със занаятчиите правителството отказа всякакви корекции и законопроектът бе отхвърлен от мнозинството.
Една от парадните схеми на управляващите бе приватизацията, чуждестранните инвестиции и борбата с корупцията в държавния апарат и митниците. Резултатът от медийната шумотевица бе една твърде съмнителна по отношение на изгодност за България сделка за преструктуриране на външния дълг, отдаване на митниците под контрола на частна английска фирма, след скандално засекретен договор и тримесечно мъчително прокарване на нов Закон за приватизация и следприватизационен контрол. Контролът в този закон за приватизация отсъства вече четвърти месец, защото управляващите не могат да се разберат за формирането на своята квота в Надзорния съвет на Агенцията за следприватизационен контрол. Новият закон за приватизация елиминира всички социални клаузи, но това не ускори процеса. БСДП, съвместно с КНСБ, направи необходимото да се противопостави на този акт на ощетяване на работниците, но мнозинството бе непреклонно. Дори ветото на Президента, за което призовахме, бе отхвърлено. Резултатът от действието на приватизаторите в новото управление е максимално количество скандали и минимум реални сделки. Ако този процес, свързан с имената на "Булгартабак", БТК и др. продължи, може да има сериозни сътресения и с предвидените в бюджета приходи от приватизация. С концепцията за тотална приватизация възниква въпросът за нейната ефективност и целесъобразност. Приватизацията на Банка ДСК, например, би оставило държавата без контрол върху търговска банка, към която има традиционно създадено доверие. От там до съдбата на аржентинския крах на валутния борд пътят не е далечен. Подобно е и състоянието на чуждестранните инвестиции. За четирите месеца на 2002 г. те са 46,8 млн. щатски долара, докато по същото време на 2001 г. при критикуваното управление на ОДС възлизат на 279 млн. щатски долара. Икономиката продължава да боксува, запазвайки висок ръст на безработицата, на нива 18-19 %, при това без да се счита нерегистрираната такава. Предвидената в бюджета годишна инфлация бе достигната още в първите месеци и след естествения спад през лятото може да надхвърли силно бюджетната прогноза. Сега единственият взор на управляващите е към доходите от туризма като някакъв реален приходоизточник.
Отчитана като успешна е само територията на управление на правителството в областта на външната политика. Трябва, обаче, да се отбележи, че освен очакванията за покана в НАТО, програмата за присъединяване в ЕС и хармонизация на законодателството съществено изостава. Опитът да се прехвърли вината към Парламента не отменя липсата на правителствени законопроекти по важни теми.
Освен в икономиката доста управленски хаос цари и в други сфери на обществения живот - образование, култура, здравеопазване. Неясните и противоречиви заповеди в областта на образователния процес създадоха напрежение дори сред учащите се в средния курс. БСДП, издигайки образованието като приоритет в своята програма, предложи Закон за висшето образование и научните звания. Той изигра ролята на стопор на опитите да се правят палиативни решения в тази сфера и наложи МОН да организира работна група за решаване на проблемите. За цялостното им отстраняване, обаче, се изисква ясна визия, която до момента управляващите не демонстрират.
Кадровата политика на управлението на НДСВ, БСП и ДПС може да се определи като опит за реставрация и налагане на корпоративни интереси. Широко критикуваната схема на "братовчедството" се разви с невероятни размери. Кадруването предизвика открити сблъсъци между депутати, областни управители и министри. Въпросът за борбата с корупцията и прозрачността останаха на заден план, а в медиите открити се разменяха обвинения за подкупи и далавери. Това срина управлението в очите на народа далеч преди очакваните 800 дни.
Опитът да се прокарат корпоративни интереси се насочи и към правата на хората на наемния труд. С предлаганите и афиширани пред обществото идеи българинът може да стане не жител на обединена Европа, а експонат в нейната индустриална и трудова история от зората на миналия век. БСДП като партия, която счита, че прогресът се корени в партньорството между труда и капитала, а не в неговото противопоставяне, решително застана зад позицията на синдикатите, желаещи да се установи у нас модерно равноправно трудово законодателство. БСДП внесе заедно с КНСБ проект за Закон за гарантираните вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя и ще продължи да работи в тази насока и в бъдеще. Защото само справедливостта - принцип на социалдемокрацията, може да върне доверието на хората в държавните институции. Синтезираната оценка на едногодишното управление на правителството на г-н Симеон Сакскобургготски е: управление на големите очаквания и излъганите надежди. Това за пореден път доказва, че не сладките обещания, а реализмът трябва да бъде водещ в управлението на държавните дела. В противен случай обикновените хора винаги ще остават с чувството на измамени, а техният истински вот ще се оказва практически подменен.



18.07.2002 г. ИБ НА БСДП

 
Текуща информация

Предстоящи събития

Социалдемократите за

Материали за дискусия

Пресцентър - съобщения

Избори

Избори

Избори 2015 - 2017

Партньорство

БСДС

СДА

Синдикати

Неправителствени организации

История

Историческо наследство

Вестник

Вътрешно-партиен бюлетин "Позиция

Вашето мнение

Ако желаете да изкажете вашето мнение направете го от тук.

Търсене

Тук можете да извършите търсене на материали по зададени от Вас ключови думи.

Предизборен клип на БСДП

Copyright www.bsdp.bg. All right resivet.
Темплейти