Начало
За нас
Контакти
Връзки
Българска
социалдемократическа
партия
 
 
   
Ръководство

Председател

Изпълнително бюро

ЦКРК

Национален комитет

Решения

Изпълнително бюро

Национален комитет

Конгреси

Национални конференции

Законодателна дейност

На БСДП в 39 ОНС

На БСДП в 38 ОНС

Предложения за законови промени

Становища и декларации

На партийни органи

На общински организации

Публичен регистър

Конференции и дискусии

Теоретични конференции

Материали за дискусия

Документи и членство

Как да стана член?

Програма на БСДП

Устав


 
Текуща информация / Социалдемократите за

НОВИЯТ ЗАКОН ЗА ПОЛИТИЧЕСКИТЕ ПАРТИИ – ОПИТ ЗА ПОДМОЛНО ПРЕСТРУКТУРИРАНЕ НА ПОЛИТИЧЕСКИТЕ СИЛИ
 
Законът за политическите партии, разглеждан в 39-тото ОНС, бе рекламиран от създателите си като най-ефикасното средство за справяне с политическата корупция и безболезнено изтриване от сцената на всички фантомни организации, които спъвали и отежнявали нормалния изборен процес в България. Той, както смятаха творците му, трябваше да премине през пленарната зала, съпроводен с ярко единодушие и повсеместни аплодисменти. Случи се обратното. Начена дебат, който извади на повърхността подводните камъни, а отделни текстове бяха отложени и върнати на комисията за преразглеждане.



Защо въпреки амбициозната медийна реклама от страна на “Новото време” проектът им не прелетя безпроблемно в” Държавен вестник” и накара председателя му Емил Кошлуков да си изпуска нервите? Защото въвежданите със закона текстове на членове и алинеи бяха далеч от съдържанието на пропагандираното за тях. Точно обратното, вместо срещу фантомите (кое ли кара някои да се боят от тях) нормите бяха насочени срещу реалните, при това традиционните партии.
Още с пристигането си в България Симеон Сакскобургготски показа отрицателното си отношение към възникналата след 1989 г. политическа система и не скри желанието си да я разбие. Политическите партии пречат не само на него. Те са пречили и на баща му, който през 1934 г. намира удобен повод да се справи с тях. Но колкото и да се пънат ласкателите му, те не могат да не се съгласят, че политическите партии са гарант за демократичността на системата, която иначе би се изродила към авторитаризъм или тоталитаризъм.



След първия удар през 2001 г., съпроводен с народен възторг, настъпи тъжното време за изпълнение на обещанията. Осемстотинте дни изтекоха, а с тях и голяма част от кредита на доверие към този, който някои считаха за месия. Предстоят нови избори и теренът трябва да се разчисти, защото част от отборите, въпреки ударите, съхраниха кондиция и запазиха своето достойнство. Моментът съвпадна с тръбения от социолозите възход на бившата комунистическа партия, тъй като мнозина забравиха сътворения от нея крах през 1989 -1990 г. и огромната икономическа криза през 1996 – 1997 г. и отново решиха да повярват в чудеса. Така интересът за справяне с опонентите стана съвместен. Необходимо беше да се създадат такива норми, които да не допуснат възникването на нов политически субект (по проучване това желаят 45 % от гражданите) и едновременно да развържат ръцете на богатите, създавайки маса затруднения за останалите. С поръчката се зае т.нар.”Ново време” – партия, възникнала в парламента без да се яви на избори, но ползваща с броя на депутатите си преференциите на парламентарна сила. Нейните представители хем гръмко крещят, че са опозиция, хем винаги подават ръка на своя сюзерен – “Негово Величество”, когато той се окаже в трудно положение.
Текстовете на закона, размахвани от нововремци и някои червени депутати, въвеждат такава объркана процедура за възникване на нова партия, че и тези, които имат опит в процеса трудно биха се оправили. Неясни са изискванията за приемане на учредителните документи, а сроковете и мнозинствата на участниците могат да скарат дори стари приятели. Към това се прибавя и процедура за набиране на членове с ЕГН-та и адреси, без лицата, които го осъществяват да са администратори на лични данни, и без да е ясно в какво тези хора се приемат, след като не се е произнесъл съда отговаря ли бъдещата политическа партия на изискванията на Конституцията и закона, за да бъде регистрирана. Защо членовете трябва да са 500, 5 000 или 50 000 няма как да се спори. Навярно, ако някой беше решил те да са 500 000, в България спокойно може да се върне чл.1 от Живковата конституция.
Ударът срещу съществуващите политически партии бе заложен в чл.14 на проекта за закон. За радост той бе отложен и върнат на комисията, защото заради подобие на абревиатурата неговите вносители в търсенето да подлеят вода на опонента не бяха видели как си правят автохаракири. Заради въпросното подобие проблеми ще имат не само БЗНС-тата, не само СДС със ССД или ДСБ с БСД и БДС, но и всемогъщото ДПС с ДП и НДСВ с никому неизвестното, но заможно НДСБ. Другият отложен член събуди и депутати от БСП. Те изведнъж осъзнаха как трябва да делят своите клубове с още десетина партньори от “Коалиция за България”, а на всичко отгоре липсата на юридически субект, сключващ договора, можеше да хвърли в транс областни управители и кметове.
Все пак текстът за финансирането, заменящ ограничението на анонимните дарения по настоящия закон, с неограничени анонимни “фондонабиращи мероприятия” бе прокаран. Сега бизнесът може да се рекетира открито, а не на тайни срещи. Ако не си купиш на томбола близалка за 30 000 лв., току виж си изпуснал държавна поръчка за 3 000 000 лв. Изборът, разбира се, е твой.
След прякото икономическо унищожение на слабите, които ще трябва да плащат за одит върху собствените си пари от членски внос и да гледат за помощ вън от своите редици през крив макарон, идва ред на проблемът с т.нар. пререгистрация. Тя трябва да се извърши в 6-месечен срок от приемането на закона, но как - не е написано. Навярно 5000-те ЕГН-та, които е нужно да се представят, ще да са последната печка в този процес. По-скоро затрудненията ще са с начина на оформяне на документите и в сблъсъците при подаването им в съда.
Ако някой реши, че погледът към законотворението за политическите партии е твърде черноглед и че то разчиства нашата политическа система от ненужните, може да му се зададат няколко въпроса:
•  Защо, когато излезе отчета на Сметната палата за 2003 г., където е записано, че чл.26, ал.1 е изпълнен само от 38 партии, а 267, в т.ч. Партия “Български социалдемократи” и Партия “Евродесница” с депутати в парламента, дори не са си направили труда да подадат документи, тези партии не се санкционират съобразно сега действащия закон?
•  Защо политически формации, не участвали в два поредни избора, не са закрити директно, както повелява закона?
•  Защо, когато от отчетените общо 90 000 лв. анонимни дарения 87 000 лв. са само на Българска социалдемокрация (БДС), същата не се запита от компетентните органи за имената на благодетелите?
Отговорът е прост: “Защото не това са партиите, които законът цели да ликвидира! Остава единствено да видим дали изпуснатия от бутилката дух на носталгията по времето, когато няколко члена на Политбюро на Партията решаваха всичко, ще успее да се справи окончателно с крехките демократични устои в страната ни, за да дойде отново онзи миг и пак да тръгнем от поредното начало.
 
ЙОРДАН НИХРИЗОВ

 
Текуща информация

Предстоящи събития

Социалдемократите за

Материали за дискусия

Пресцентър - съобщения

Избори

Избори

Избори 2015 - 2017

Партньорство

БСДС

СДА

Синдикати

Неправителствени организации

История

Историческо наследство

Вестник

Вътрешно-партиен бюлетин "Позиция

Вашето мнение

Ако желаете да изкажете вашето мнение направете го от тук.

Търсене

Тук можете да извършите търсене на материали по зададени от Вас ключови думи.

Предизборен клип на БСДП

Copyright www.bsdp.bg. All right resivet.
Темплейти