Начало
За нас
Контакти
Връзки
Българска
социалдемократическа
партия
 
 
   
Ръководство

Председател

Изпълнително бюро

ЦКРК

Национален комитет

Решения

Изпълнително бюро

Национален комитет

Конгреси

Национални конференции

Законодателна дейност

На БСДП в 39 ОНС

На БСДП в 38 ОНС

Предложения за законови промени

Становища и декларации

На партийни органи

На общински организации

Публичен регистър

Конференции и дискусии

Теоретични конференции

Материали за дискусия

Документи и членство

Как да стана член?

Програма на БСДП

Устав


 
Конференции и дискусии / Материали за дискусия

ОТНОВО ЗАКОН ЗА НАУЧНИТЕ СТЕПЕНИ И НАУЧНИТЕ ЗВАНИЯ
(публикувано във вестник “Монитор”)

Отново в дневния ред на Народното събрание е включен проблемът за научното развитие на българския преподавател във висшите училища. Съдбата на университетските преподаватели се регулира със закон, приет през 1972 г. Въпреки промяната на политическата и икономическата система в страната ни, вече 15 години никой не смее да реши този проблем. А от това в голяма степен зависи качеството на висшето ни образование. И не трябва да се учудваме, че то е в колапс. От както започнаха промените в нашата страна, бяха разработени и депозирани повече от 30 проекта за закон. Резултатът е нулев. В момента за първо четене в пленарната зала са внесени 5 законопроекта, които третират тази материя. Проекти с различна философия. И от тях трябва да се изработи един действащ и прогресивен закон?
Ще се систематизирам някои мои виждания за основните моменти на проблема. С това ще изразя и мнението голяма част от академичната ни общност.
• Преди всичко е нарушено равновесието във функционирането на системата за висше образование. Всички елементи на тази система са записани в Закона за висше образование (ЗВО), като само професионалното израстване и изискванията за него с отделени в друг закон, т.е. в Закон за научните степени и научните звания (ЗНСНЗ). Същевременно имаме и действащ закон за БАН. Опитваме се чрез няколко закона да обединим развитието на хора, занимаващи се с два различни вида дейности. И поради това не се получава добър резултат. Трябва най-накрая да се проумее, че става дума за преподавателски длъжности и съответно преподавателски звания. В страните на европейската общност няма отделен закон за длъжностите (званията) на преподавателите и за процедурите, по които те се дават. Същевременно, с малки изключения, в почти всички проекти се запазва държавната регулация чрез Висшата атестационна комисия (ВАК), което доказа своята нецелесъобразност и противоречи на европейската и световна практика.
• Съгласно ЗВО трета образователна степен е “доктор”. Държавните изпитни комисии за първите две степени “бакалавър” и “магистър” са задължение на Висшето училище, извършило обучението. И това е логично. Те отговарят за качеството на придобитите знания и за дипломата, която удостоверява това. Не е така обаче за третата образователна степен. Степента и дипломите се дават от Висшата атестационна комисия (ВАК), чрез нейните Специализирани научни съвети. Ако това е правилния подход, тогава защо и за останалите образователни степени не се приложи същия принцип, като Държавните изпитни комисии във висшето образование се формират централизирано с уеднаквени процедури?
• Правилата за структуриране и функциониране на Висшето образование (ЗВО) са отделени от правилата за кадровото му осигуряване (ЗНСНЗ). Процедурите по хабилитацията на всеки преподавател трябва да бъде основна задача и отговорност на висшето училище (съответно на звеното което обучава). Автономията на висшите училища дава възможност да се разработва собствена стратегия за образователния процес. Те изграждат своите преподаватели в един продължителен период и така оформят своя облик. В същия момент, някъде извън него, оценката за качествата на преподавателите и достойнствата им за заемане на преподавателската длъжност, се прави от малка група хора, обединени в Специализиран научен съвет. Много често те не познават кандидата като личност и преподавател, а също и научната материя, която обсъждат. При очертаващата се силна конкуренция между Висшите училища и намаляването на студентите в страната, този подход може да бъде гибелен.
• В момента са регламентирани 5 преподавателски длъжности (три за асистенти и две за хабилитирани). В същото време не се регламентират различни права както между асистентите, така и между хабилитираните. Понастоящем във висшите училища около 80 % от преподавателите са доценти и главни асистенти, т.е. основната дейност се извършва от тези две преподавателски длъжности. Ако има разлика в обема на знанията и възможностите на отделните категории, то трябва да се формулират ясно. Ако няма, защо е необходимо да са различни звания. В световната практика основните длъжности (звания) в университетите са професор и асистент. От всички страни в Европа преподавателската длъжност “доцент” е запазена само в България! Ако въпросът е за размера на заплатите, то той е добре регламентиран в Кодекса на труда. Тогава за каква законова хармонизация и самочувствие на българския преподавател може да се говори. България в момента има само 4-5 професори, по-млади от 45 години.
• За заемане на длъжността “професор” се изисква един безсмислен “сезифовски“ труд, наречен “хабилитационен”, който да има качествата на докторат за “доктор на науките”. Това изискване съществува само в нашата страна. Твърдението, че това повишава качеството на преподавателя е демагогия. Обикновено хабилитационния труд се чете от много малък кръг хора (най-често само рецензентите). Това изискване е сигурно средство за инсулти и инфаркти и във всеки момент може да се ползва като наказателен инструмент. Статистиката го показва. Същевременно качеството на лекционния курс и написаните учебници се приемат само за сведение.
Накрая ще систематизирам основните моменти, които считам за основополагащи при разработването на Закон за научните степени е научните звания.
Първо - тъй като е практически невъзможно в момента да се изработи обединен Закон за висшето образование и преподавателските длъжности, целесъобразно е в ЗНСНЗ да се отрази философията за обединяване в близко бъдеще;
Второ – процедурите за даване на образователната и научна степен “Доктор” и избора на хабилитирани преподаватели да се извършва от назначавани за тази цел съвети на висшето училище, което е провело обучението или е обявило конкурса;
Трето –длъжностите (званията) на преподавателите на основен трудов договор във висшите училища да бъдат – професор, асистент и преподавател;
Четвърто – да се премахне задължителното държавно изискване кандидатите за професорска длъжност да има научно звание “Доктор на науките” или да представя “Хабилитационен труд”;
Пето – Контролът за спазване на законността при даване на образователната и научна степен “Доктор” и на преподавателските длъжности (звания) да се осъществява от Държавна агенция към Министерския съвет.
Предстои приемането ни в Европейската общност и нека Бог пази България от лоши закони.

София, 07.11.2004 г.

Доц. д-р инж. Симеон Стоядинов - Технически университет – София,
Председател на Координационния съвет за модерно образование,
Секретар на Асоциация на демократичните синдикати

 
Текуща информация

Предстоящи събития

Социалдемократите за

Материали за дискусия

Пресцентър - съобщения

Избори

Избори

Избори 2015 - 2017

Партньорство

БСДС

СДА

Синдикати

Неправителствени организации

История

Историческо наследство

Вестник

Вътрешно-партиен бюлетин "Позиция

Вашето мнение

Ако желаете да изкажете вашето мнение направете го от тук.

Търсене

Тук можете да извършите търсене на материали по зададени от Вас ключови думи.

Предизборен клип на БСДП

Copyright www.bsdp.bg. All right resivet.
Темплейти