Начало
За нас
Контакти
Връзки
Българска
социалдемократическа
партия
 
 
   
Ръководство

Председател

Изпълнително бюро

ЦКРК

Национален комитет

Решения

Изпълнително бюро

Национален комитет

Конгреси

Национални конференции

Законодателна дейност

На БСДП в 39 ОНС

На БСДП в 38 ОНС

Предложения за законови промени

Становища и декларации

На партийни органи

На общински организации

Публичен регистър

Конференции и дискусии

Теоретични конференции

Материали за дискусия

Документи и членство

Как да стана член?

Програма на БСДП

Устав


 
Конференции и дискусии / Материали за дискусия

ПО СЛЕДИТЕ НА ИЗГУБЕНИТЕ МИЛИОНИ
 
Задачата да се установи съдбата на задграничните дружества, създадени от комунистическите управници, и заедно с тях съдбата на изнесените зад граница средства за пръв път от 15 години бе възложена с решение на Народното събрание да се извърши от определен държавен орган. Инициативата за поставяне на този преднамерено забравен проблем бе на депутатите Лъчезар Тошев – СДС и Йордан Нихризов – БСДП.



Мигом по медиите започна канонада за безсмилието на операцията, като открита се лансира становището, че всички пари вече са препрани, а следите щателно заметени. Навярно тезата за добре прикритите далавери от времето на “развития социализъм” имат своите основания. Петнадесет години не са малък срок. Същевременно, обаче, изниква нейния контрапункт: “А трябва ли всичко да бъде забравено и потулено от праха на времето?” Защото наред с твърденията за безполезността започнаха на светло да излизат имена и фирми, чиито притежатели или наследници имат намерение да доосребрят сметките си от държавата, присвоявайки си нейни активи като задължения или дори да управляват България в позата на честни и преуспели зад граница бизнесмени.
“Какво ми пука,” – ще кажат някои – “щом парите вече са взети и укрити!” Но насреща излиза поредното питане: “А не е ли това най-добрата хранителна среда за следващи криминални революции, среда, която ежедневно се подхранва, за да избуят връз нея вчерашните и днешни всесилни властници?”
Дълго време с мълчание се потулваха първите опити за разкриване истината за изнесените и приватизирани “червени” милиони. Те датират още от преди 13 години. За да опресним паметта с това, което се опитваха да представят като забравено или загубено, в очакване действията на Междуведомствената комисия към Министерския съвет, формирана от Народното събрание за случая, “Позиция” започва с продължение под рубриката: “По следите на изгубените милиони” да публикува части от известните официални материали.
За начало може да бъде използвано писмото на Министерството на икономиката, изх.№ 02-00-62 от 09.09.2004 г., в което се съдържа базова информация как започва операцията, с която бившите партийни величия подготвят своето прераждане в новите червени бизнесмени.
“Чрез проф.Огнян Герджиков
Председател на 39-то
Народно събрание на
Република България
 
До
Г-н Лъчезар Тошев
Г-н Йордан Нихризов
Народни представители
 
 
Уважаеми г-н Тошев,
Уважаеми г-н Нихризов,
В отговор на Ваше писмо от 03.09.2004 г. и в допълнение на предоставената Ви вече информация относно разпорежданията с пасивите и активите на външнотърговските дружества, регистрирани до 1990 г. и фонд “Финансиране дейността на задграничните дружества с българско участие” от наличната в Министерството на икономиката документация Ви предоставям следните данни:
Фонд “Финансиране дейността на задграничните дружества с българско участие” е създаден на основание т.4 от Решение № 304 от 11 май 1973 година на Министерския съвет. Фондът е създаден към Министерството на външната търговия и е набиран в Българската външнотърговска банка чрез заделяне първоначално на 20 %, след това на 30 % от “постъпилите в страната печалби, приспадащи се на българските участници от дейността на задграничните фирми”.
Основната цел на фонда е осигуряване на средства за капиталово участие, оборотни средства, изграждане на материално-техническа база и кредитиране на действащите и новосъздадените задгранични дружества с българско участие.
Разрешенията за предоставяне на средства от фонда са се давали от министъра на външната търговия, след съгласуване с Министерството на финансите и Българската външнотърговска банка. Българска външнотърговска банка е оформяла договорите за кредит, следяла е за движението на отделните сметки и състоянието на фонда.
С разпореждане № 282 от 1970 г. на Комитета за стопанска координация, Министерството на външната търговия е било задължено да прави анализ на дейността на задграничните фирми с българско участие. Без да се ангажирам с изчерпателност на информацията ще Ви посоча някои от данните, съдържащи се в тези анализи.
Към 30.12.1969 г. са регистрирани 73 фирми и 11 клона или общо 84 собствени или смесени задгранични фирми и клонове на български външнотърговски организации, от които с изцяло български капитал са 23 фирми. В посочените задгранични фирми са участвали 25 външнотърговски организации и стопански обединения. Дяловият капитал на тези фирми възлиза общо на 7 100 000 щатски долара, от които българското участие е в размер на 5 800 000 щатски долара.
Към края на 1982 г. действащите задгранични дружества, в които българските външнотърговски организации и стопански обединения участват, са 94 броя, като през 1983 г. стават 101. През 1986 г. регистрираните задгранични дружества със смесено и еднолично българско участие са 141, от които нормално дейност развивали 106 дружества, а останалите са били в процес на организация или с временно преустановена дейност. По данни от същия анализ за 1986 г. тези дружества са постигнали общ оборот около 573 млн. валутни лева.
Към 30.12.1990 г. съгласно изготвени към онзи момент служебни справки задграничните дружества с българско участие са били 247, регистрирани в 47 страни.
В регистъра, воден на основание чл.20, ал.1 от Наредбата за регистрация и контрол на задграничните дружества с българско държавно участие, приета с Постановление № 295 на МС от 1994 г. (ДВ, бр.103 от 16.12.`994 г.) са вписани 311 задгранични дружества. Относно реда за предоставяне на регистъра или извлечение от него, с писмо изх.№ 92-00-957/08.09.2004 г. е поискано становището на Държавната комисия по сигурността на информацията.
Считам за необходимо да Ви уведомя, че по повод поставените от Вас уточняващи въпроси с изх.№ 04-19-363/07.09.2004 г. до Министерството на финансите и изх.№ 17-00-157/07.09.2004 г. до управителя на БНБ е поискана информация за отпуснати средства на задграничните дружества, но поради твърде кратките срокове такава информация до момента не е постъпила.
С уважение,
За Министър на икономиката
Радослав Бозаджиев
Заместник-министър”
 
Действията по изясняване на дейността на задграничните дружества и изнесените чрез тях средства започват още след падането на второто правителство на Андрей Луканов. Със заповед № Р-56 на председателя на Министерския съвет от 21 март 1991 г. е създадена правителствена комисия под ръководството на Зам.министър-председателя от онова време г-н Димитър Луджев, на която е възложено да извърши няколко проверки, а именно:
•  на издадени разрешения за износ на месо, живи животни, птиче месо и млечни произведения за периода 22 ноември 1990 до 31 март 1991 г., т.е. за времето на наложения мораториум от Великото народно събрание (времето на голямата криза при второто управление на А.Луканов);
•  на осъществени задгранични инвестиции;
•  на някои външнотърговски организации, респективно външнотърговски фирми.
Комисията под ръководството на Д-Луджев периодично изпраща информации до Министър-председателя г-н Димитър Попов. Тяхното подробно съдържание няма да цитираме, тъй като то се дублира до голяма степен с последващия доклад, изготвен от Д.Луджев до Министър-председателя г-н Филип Димитров. Ще цитираме само финала на последната предоставена на Д.Попов информация, в която се описват големите проблеми, срещнати при работата на комисията:
“Г-н Попов,
От изнесеното става ясно, че първите страници от т.нар.”бяла книга” вече са написани, но далеч работата не е приключила. Предстои решаването на много важни и сложни по своето естество задачи, които постоянно ще възникват и ще се увеличават страниците на започнатата вече книга, която явно ще се пише с години!
По мое лично мнение тази условно наречена “бяла книга” по правилно трябваше да се нарича “черна”, тъй като в нея ще бъдат отразявани от бъдещото правителство, в тясно взаимодействие с органите на сигурността – разузнаване, контраразузнаване, националната полиция, съдебните и следствени органи, а вече и от финансовата полиция, извършените икономически престъпления от бившите ръководни партийни органи на БКП и правителства, довели до настоящото катастрофално положение на страната.
Заместник министър-председател
Димитър Луджев”
 



През 1992 г. Д.Луджев в качеството си на Министър на отбраната на Република България подава докладна записка до Министър-председателя Филип Димитров за възстановяване работата на правителствената комисия, създадена със заповед № Р-56/21 март 1991 г. В нея той посочва:
“В процеса на работа обхватът на проверките се разшири, поради постоянно получаване при нас сигнали за груби финансови и законови нарушения от български фирми и банки.
От представения на вниманието на правителството доклад е видно, че е целесъобразно и необходимо да се възстанови работата на комисията, на която аз бях ръководител. Предлагам тя да бъде постоянно действаща и в състава й да бъдат включени подходящи висококвалифицирани специалисти от Министерски съвет и от изброените в доклада министерства и ведомства. Ако се наложи тя да има и правомощия по съответния ред да контактува и иска помощ от “Интерпол” и националните служби за сигурност и другите институции, в страни, където съществуват факти и съмнения за извършени стопански престъпления от български физически и юридически лица.
Ако нямате възражения, аз съм готов отново да поема ръководството на нейната работа.
Комисията да се назначи с Ваша заповед и да й бъде възложено периодически да информира Министерския съвет за резултатите от извършените проверки като предлага и решения, които при необходимост да бъдат санкционирани и с актове на правителството.”
Докладът с изх.№ 157 от 23 март 1992 г. е представен за разглеждане като точка 7 за заседанието на МС на 26 март 1992 г.
Данните, посочени в доклада на Д.Луджев ще публикуваме в последващи броеве на “Позиция”.
 

 
Текуща информация

Предстоящи събития

Социалдемократите за

Материали за дискусия

Пресцентър - съобщения

Избори

Избори

Избори 2015 - 2017

Партньорство

БСДС

СДА

Синдикати

Неправителствени организации

История

Историческо наследство

Вестник

Вътрешно-партиен бюлетин "Позиция

Вашето мнение

Ако желаете да изкажете вашето мнение направете го от тук.

Търсене

Тук можете да извършите търсене на материали по зададени от Вас ключови думи.

Предизборен клип на БСДП

Copyright www.bsdp.bg. All right resivet.
Темплейти