Начало
За нас
Контакти
Връзки
Българска
социалдемократическа
партия
 
 
   
Ръководство

Председател

Изпълнително бюро

ЦКРК

Национален комитет

Решения

Изпълнително бюро

Национален комитет

Конгреси

Национални конференции

Законодателна дейност

На БСДП в 39 ОНС

На БСДП в 38 ОНС

Предложения за законови промени

Становища и декларации

На партийни органи

На общински организации

Публичен регистър

Конференции и дискусии

Теоретични конференции

Материали за дискусия

Документи и членство

Как да стана член?

Програма на БСДП

Устав

В Община Пловдив БЪЛГАРСКАТА СОЦИАЛДЕМОКРАТИЧЕСКА ПАРТИЯ И РАДИКАЛДЕМОКРАТИЧЕСКАТА ПАРТИЯ заедно с № 37 в интегралната бюлетина


За традиционната българска социалдемокрация гласувайте с №37





 
Текуща информация / Социалдемократите за

ДРУГОТО ЛИЦЕ НА ЧЕРВЕНИЯ ЯНУС

(публикувано във вестник “Седем”, бр.36, 8-14 септември 2004 г.)

В началото на август БСП гордо демонстрира своя международен просперитет, за който бяха положени толкова материални усилия. Двадесетина дена по-късно същите хора, изразили пристрастие към европейския социализъм на многохиляден събор на връх Бузлуджа, вече се готвят тържествено да посрещнат шестдесет годишния юбилей от деня – символ на комунистическата диктатура 09.09.1944 г. Би звучало абсурдно, ако не се случваше в България. Защото в нашата страна, за разлика даже от СССР, комунистическата партия не бе разпусната, тя просто се преименува, а престъпленията на режима властвал четири десетилетия и половина не бяха нито осъдени, нито наказани. Напротив, реставрацията на символите от миналото е в пълен ход, а на гърдите на бивши величия и техните предани съратници грейват нови демократични отличия. Естествено е някак в тази обстановка да изникне повика за отдаване на дължимата почест на датата турила началото на българския тоталитарен комунистически ред.
Днес, разбира се, аргументите са други и 09.09.1944 г. се представя като “всенародната” победа против фашизма. А такива дни дал Господ в изживелите ужаса на Втората световна война нации. Дори празникът на Европа е пряко свързан именно с тази изстрадана победа. Друг е въпросът: ”Какво следва за българите след третия за 20-ти век преврат в нашата история? Кого той сваля от сцената и накъде повежда страната в следващите години?” Тук историята или се чете избирателно, или се пренаписва, за да затвърди удобни за някои заблуди.
Да, вярно е, че в Отечествения фронт са участвали не само комунисти, но и леви земеделци, звенари, социалдемократи и независими интелектуалци. Репресиите, започнали обаче по болшевишки образец след ”светлата” дата 09.09.1944 г., са не само срещу сътрудничилите с нацистка Германия, а и срещу всички, чиито демократични възгледи са били в разрез със сталинските канони. Освен избитите без съд и присъда на смърт са обречени още стотици от т.нар. “Народен съд”, други лежат десетилетия по лагери и затвори и често не доживяват свободата. Противоконституционните извънредни съдилища съдят не само политици, но и интелектуалци, съдят живи, съдят и вече мъртвите, за да им отнемат имота. Що се отнася до клеймото “враг на народа” - то вече се предава на децата и роднините по наследство. По именувания като “Процес срещу интелектуалците” състав на комунистическия народен съд осъжда социалдемократа д-р Петър Джидров, родом от Щип, на 11 години затвор, защото е имал смелостта да заяви, че в Македония живеят българи. Петдесет години преди това същият Петър Джидров е уволнен като учител за разпространение на социалистически идеи в България, онези, на които комунистите твърдят, че са продължители.
Срещу двойнствения морал на новите властници застава социалдемократът Кръстю Пастухов. По повод опитите за партизиране на българската армия през м.февруари 1946 г. той публикува във в-к “Свободен народ” статията “Защо ме изкушавате, лицемери?” В нея Пастухов разбива мита за намеренията на комунистическите величия, определяйки ги като действия на “хора, които са навлекли върху вълчата, агнешка кожа за прикритие”. За статията старият социалдемократ получава присъда 5 години затвор и на 25.08.1949 г. е удушен в тъмницата в гр.Сливен.
В страстна защита на Кръстю Пастухов застава главният редактор на в-к “Свободен народ” Цвети Иванов. За статията си “Не изгаряйте всички мостове”, публикувана на 27.06.1946 г. и изпъстрена с призиви за законност и помирение, той получава присъда от 1 година 7 месеца и 15 дни. Цвети Иванов никога повече не вижда свободата. Неговият жизнен път завършва в лагера Белене на 23.07.1950 г., покосен от тетанус, който лагерната управа отказва да лекува.
Духът на сталинският лакей Вишински се всява в нашата страна. След среща с Никола Петков и Коста Лулчев съветският представител заявява с презрение: ”Историята ще мине покрай тези хора и ще върви по своя път”. Българските лакеи веднага са готови за действие. Петков увисва на бесилото с присъда по скалъпен процес, а земеделския съюз е разтурен. .Лулчев е осъден на 15 години затвор, съмишлениците му поемат към комунистическите лагери. Такива са първите следствия от деветосептемврийския преврат, извършен с “неоценимата помощ на Червената армия”, както се изразяваше години наред тоталитарната пропаганда.
Пътят на диктатурата е разчистен и т.нар. “вожд и учител” Г.Димитров може да произнесе спокойно своя фундаментален доклад на V–ия конгрес на БКП. После ще дойде насилствената колективизация, свързана с обезлюдяването на българското село и застойните години на Живковия режим. България ще отчита етапи и петилетки по пътя на неосъществимото ”светло бъдеще”, а за хората от демократичния свят тя ще бъде бяло петно, част от лагера зад ”Желязната завеса”. От “безкрайните” български гори ще излизат все нови и нови ”активни борци”, а членската армия на Партията – държава ще набъбне до 1 милион. Партийната върхушка ще приветства манифестиращите маси от трибуната на мавзолея на Г.Димитров на всеки 9.ІХ. и все по-малко ще се интересува за идеалите на борците против фашизма. И така до падането на Берлинската стена, когато червените секретари набързо ще се преродят в новокапиталисти, а символите на миналото ще бъдат единствено ориентир за стъпките на техния просперитет. Те трябва да внушават на хората: ”Ние сме вечни и ще властваме над вас, защото десетилетия моделирахме вашите души, защото вие сте нашия продукт”. Това е ехото, което трябва да отекне утре със славните възторзи по хълмовете на времето, наченати с 9.ІХ.1944 г.
На видния социалдемократ, секретар на Социалистическия интернационал, доктора по право Атанас Москов, комунистите осигуряват 10-годишно странстване по лагери и затвори. На неговата съпруга, доктора по философия Рене Москова – белгийка по произход, като жена на враг на народа е отредено да сади картофи в ТКЗС в гр.Севлиево. Но идва 1989 г. и партията на Москов – Българската социалдемократическа партия (БСДП) възкръсва на 26.11.1989 г. като феникс от пепелта. Москов, патриархът на традиционната социалдемокрация, остава същият скромен хуманист, какъвто е бил в своите активни младежки години. Той умира на 28.01.1995 г. на преклонна възраст и неговите съратници му изграждат паметник в Севлиево. Днес, обаче, за тях до каменния бюст място няма, защото венци на фалшива признателност поднасят на Москов наследниците на неговите насилници, които посмъртно го обявиха за свой духовен баща. Коментарът е излишен.
За всички неизкушени остава въпроса: ”До кога ще бъдем вечните членове на клуб “Къса памет” и не е ли редно да кажем веднъж завинаги:”Стига манипулации господа Другари!”



Йорадан Нихризов
Председател на БСДП

 
Текуща информация

Предстоящи събития

Социалдемократите за

Материали за дискусия

Пресцентър - съобщения

Избори

Избори

Избори 2015 - 2017

Партньорство

БСДС

СДА

Синдикати

Неправителствени организации

История

Историческо наследство

Вестник

Вътрешно-партиен бюлетин "Позиция

Вашето мнение

Ако желаете да изкажете вашето мнение направете го от тук.

Търсене

Тук можете да извършите търсене на материали по зададени от Вас ключови думи.

Встъпително обръщение на Теодор Данаилов Дечев, кандидат за кмет на София – Столична община от името на Българската социалдемократическа партия (БСДП)



НИЕ (кандидатите)! ВИЕ (избирателите)! ЗАЕДНО (за Стара Загора)!


Защо на Местните избори '2023 в община Раднево да изберем Местна Коалиция „Българска социалдемократическа партия (Земеделски Народен съюз)“ и № 68?"
Copyright www.bsdp.bg. All right resivet.
Темплейти