|
МАКЕДОНСКИЯТ ВЪПРОС
(публикувано в бр.306 от 23.10.1927 г. на вестник “Напредъ”)
Голямата война остави много неразрешени въпроси и създаде нови и тежки проблеми. Македонският въпрос е един от тях.
Но малко е да се каже, че македонският въпрос остана неразрешен; той се оплете по един невъобразим и жесток начин, за да не загасне никога огнището на балканския или световен пожар. Македония – исторически, географически и етнографически една закръглена област – биде разделена между Сърбия и Гърция, които никога не ще видят мир като две съседни нации, и едно компактно население, с общо национално съзнание, биде поставено в изключителни и нечовешки условия на живот.
Подялбата на Македония не е продиктувана от никакъв оправдан интерес; тя е резултат на едно желание за мъст спрямо България, която има нещастието да бъде увлечена във войната, както всички народи, от своите управници.
Съчинителите на мирните договори можаха да образуват ред малки и големи държави, за да изолират Русия от Германия, в името на принципа на самоопределението на народите, а погледнаха на Македония като на неприятелска област; разкъсаха я и я раздадоха като плячка. С това се извърши само една несправедливост; което е най-лошото, народите на Балкана се оставиха да живеят под гнета на постоянния страх от размирици, които разклащат всеобщо желания мир и които не закъсняха да се явят.
За спокойствието на един народ, както виждаме, не важат теориите на Цвиича, нито “защитата”, която дава Херман Вендел на югославянските племена. Те идат само да оправдаят едно положение, което е в разрез със себечувствието и националното съзнание на масата. Че това е така, се вижда от необходимостта за сръбската власт да установи един изключителен режим за македонското население, на което е запретено да говори своя майчин език, да се черкува пред своя бог и да носи имената на своите бащи и деди.
Подобен режим вече никъде не съществува. Македонското население в сръбска и гръцка територия днес живее много по-лошо, отколкото по времето на Абдул Хамид, когато борбата му за свобода и народна независимост привличаше симпатиите на цялото обществено мнение в Европа.
И никой не повдигна въпрос за това, никой не се интересува за живота на тоя нещастен свят! Съществуват изрични текстове в мирните договори за малцинствата, съществува и Общество на народите, което уж бди за техната закрила, но ето вече седем години напусто се чака за помощ! А колчем стане нещо в Македония, което да напомни за съществуванието на един изключителен режим и за едно поробено население, голямата сръбска държава дига аларма и вини беззащитна България в някакви конспирации!
Ние, като социалисти, можем открито да кажем на света, че България е неотговорна за всичка това, което става в земята на страданието. Въпреки нашето крайно опозиционно отношение спрямо днешното правителство, ние добре знаем, че то не само не може да бъде обвинявано в съучастие, но върху него не може да падне и сянка от подозрение и отговорност. В чувството за безсилие на България днес има пълно съгласие между всички партии – това знаят отлично всички меродавни фактори на европейската политика.
“Днешните атентати в Македония, както справедливо бележи органът на германската социална демокрация вестник “ Vorwarts ” трябва да се считат за отговор срещу малтретирането на македонските студенти; бомбите и атентатите напоследък са визитната картичка, която казва на македонското население и на югославянските власти: ние сме още тук! – а на Европа, както в турско време, така и днес, трябва да спомнят за македонския въпрос!”
До когато съществува поробена нация – борбата за освобождение е свещена. Докогато една власт иска да потисне тая борба с изключителен режим, терористичните акции ще бъдат средство за защита, въпреки нашите желание за мир и нашето отвращение от кръв. Режими като сръбския в Македония не могат да убият националния дух и да превърнат българите в сърби.
И измъченото население, на което е отнето правото на протест пред света, ще се сношава с Обществото на народите чрез бомби и атентати, до когато тоя институт се застави да сложи македонския въпрос за разрешение. И той ще бъде сложен, защото цяла демократична Европа му симпатизира. Не е ли по-добре това да стане по-скоро, та да се спестят жертвите пред олтаря на отечествената свобода?
Интересите на всички балкански народи, в това число и на народите от Югославия, налагат да се ликвидира с ябълката на раздора. Върху базата на една областна автономия за всяко славянско племе, могат да се създадат най-близки стопански, културни и даже политически връзки, за да се подготви почвата за една действително полезна федерация на южните славяни. Без пълната автономия на Македония в нейните естествени географски граници не е мислимо никакво братство между народите на Балкана, никаква федерация на държавите и никакъв мир!
|
|