Начало
За нас
Контакти
Връзки
Българска
социалдемократическа
партия
 
 
   
Ръководство

Председател

Изпълнително бюро

ЦКРК

Национален комитет

Решения

Изпълнително бюро

Национален комитет

Конгреси

Национални конференции

Законодателна дейност

На БСДП в 39 ОНС

На БСДП в 38 ОНС

Предложения за законови промени

Становища и декларации

На партийни органи

На общински организации

Публичен регистър

Конференции и дискусии

Теоретични конференции

Материали за дискусия

Документи и членство

Как да стана член?

Програма на БСДП

Устав


 
Текуща информация / Пресцентър - съобщения

В предишния брой на “Позиция” бе съобщено, че излезе от печат програмата на Българската социалдемократическа партия, приета на нейния 44-ти конгрес. С този акт ние искаме да подпомогнем местните организации в тяхната дейност за разясняване идеите на БСДП сред нашето общество. В обстановка на медийна атака за отрицание на политическата система у нас, ние за пореден път искаме да докажем, че няма стари нови партии, има партии с идеи и партии на конюнктурните интереси. В този брой публикуваме увода на програмата.



СОЦИАЛДЕМОКРАТИТЕ – РЕФОРМИСТИ В ЗОРАТА НА ХХІ ВЕК

Социалдемократическа програма за периода на присъединяването на Република България към Европейския съюз.


ВЪВЕДЕНИЕ

Изправени на прага на XXI-ви век, изпращайки в историята безкрайно противоречивия XX-ти век, социалдемократите - реформисти имат нужните сетива, за да почувствуват и осмислят, че социалдемокрацията е изправена пред колосални глобални предизвикателства и съвсем не лесни за решаване вътрешни проблеми в националните държави. Естествено те са взаимно обвързани, доколкото в съвременната реалност няма социални явления, които да съществуват абсолютно сами за себе си.
Социалдемокрацията се нуждае от политически и социални иновации, за да не изпадне в положението на наблюдател на шеметните промени, които стават около нас.По парадоксален начин наблюдаваните нови явления наричани “глобализация”, поява на “мегакапитализма” или още на “метакапитализма”, изправят социалдемократите пред идеологически предизвикателства едновременно и от “ляво” и от “дясно”.
Във възход е т.нар. “ултралиберизъм” (терминът идва от италиански език и означава проста апология на пазара и на свободната конкуренция за разлика от либерализма като политическо течение издигащо ценностите на индивидуалната свобода). Настъплението на ултралиберизма срещу концепцията за социалната държава (Welfare State, Wolfarstaat, Etat - Providence), изправя социалдемократите пред опасността от делегитимация в очите на обществото. Социалната държава промени качествено и хуманизира ролята на пазарната икономика в развититето на обществото. Днес на копието на ултралиберизма са набодени обвинения в прекалено и дори неовладяемо нарастване на разходите на социалната държава.
От една страна ултралиберистите атакуват самата идея за социална държава и предсказват скорошният и “демонтаж”. От друга страна революционният марксизъм също бленува реванш. На първо време той претърпя пълно поражение в критиката си към европейския социално - икономически модел, структуриран на национална база и на базата на наемния труд. При срещата си с реалностите на следвоенния западноевропейски капитализъм, се сгромоляса любимата догма на революционния марксизъм - догмата за абсолютното обедняване.
Днес обаче, изправени пред освободилия се от националните граници (а и не само от тях) “мегакапитализъм”, в условията на неудържимо напредващата глобализация, революционните марксисти откриват възможност за “ренесанс” на старите им идеологеми. Мнозина крайни левичари не пропускат да атакуват социалдемократите остро с обвинения, че идеолгическия им багаж се е състоял почти изцяло от “евфемизиран”, “облудкавен” или в най - добрия случай “цивилизован” марксически политически речник. Свидетели сме също така, на ренесанс на анархизма, както и на негови мутации, базиращи се изцяло на присъствието в Интернет - т. нар. “киберпънк”.
Няма да бъде преувеличено, ако се каже, че светът е свидетел на жестоки диспропорции и неравенства по няколко оси:
- между богатите и бедните страни
- вътре в богатите страни между установилите се социоикономически категории - свръхбогати елити, “knowledge class” или “когнитариат” - класа на познанието и останалата част от активното население.
- отново вътре в богатите страни - между елитите, “когнитариатът” и широката маса от трудово заетите от една страна и т.нар. “нови бедни” от друга. (“Новите бедни” се обособяват именно по признака, че не могат да се включат в останалите социоикономически категории).
Освен рисковете, които носят тези неравенства за обществото, те стават повод за възкресяване на марксистките теории за пауперизацията (драстичното обедняване), които поне в Европа бяха предадени в архива на историята от десетилетия.
Не на последно място трябва да отбележим, че съвременното общество все повече е подложено на изпитание от установяващият се режим на “диктатурата на мига”, на спешността, на възможността за постоянна спекулация в реално време, осигурена от съвременните авангардни информационни технологии.
Все по - често предприятия, корпорации и дори цели държави се оказват подвластни на критерия на “финансовата, незабавна и моментална рентабилност”. Критерият на борсата и акционерите за “мигновена рентабилност”, измества средносрочните и по-дългосрочни критерии за рентабилност, (типични примерно за банките). Последиците от това се оценяват в границите от масовите уволнения, до поставянето под съмнение на самото понятие “политика”, поради изключителната трудност да се формулират дългосрочни цели и спъването на политическите дебати.
Едновременно с това би било крайно едностранчиво, ако не отбележим, че големите играчи в “глобалните спекулации” са мощните институционални инвеститори (пенсионни фондове, осигурителни дружества, инвестиционни фондове), търсещи за своите клиенти най - добра гарантирана рентабилност, а не капиталите на отделни лица или семейства. Очертават се контурите на глобална промяна в световния ред - икономически и политически. Говори се за необходимостта от нова световна финансова архитектура. Това изисква появата на нова, реформирана социалдемокрация, опираща се на политически, икономически и социални иновации, която да бъде адекватна на настъпващите промени.
Изискванията към новата социалдемокрация - следствие на глобалната промяна, са дадени синтезирано с фразата на един от най - забележителните съвременни социалдемократически лидери: “Старата левица се противопоставя на тази промяна. Новата десница не иска да я управлява. Ние трябва да ръководим тази промяна, за да породим социална солидарност и просперитет”.

Днес, повече от десет години след началото на прехода от тоталитаризъм към демократично гражданско общество със социална пазарна икономика, за социалдемократи в България се представят различни политически течения и формации, с различен идеен хоризонт, с разнообразен политически генезис и отличаващи се в много случаи с взаимна несъвместимост и непоносимост.
Ако преди сто и осем години, социалдемократите са се разделили на “партисти” и “съюзисти”; ако преди деветдесет и седем години са се разцепили на “тесни” и “широки” социалисти; ако преди осемдесет и една години “тесните” са “захвърлили мръсната риза на социалдемокрацията” и разделението става на “комунисти срещу социалдемократи”, то днес разделенията се базират на исторически и нравствени оценки за миналото и за настоящето.
Линии на противопоставяне разделят тези, които са склонни да пришият историята на Комунистическата партия към знамето на социалдемократическото движение, от тези които смятат идването на комунистите на власт и тяхното управление за престъпно насилие, извършено над българския народ. Разделени са тези, които с носталгия въздишат по равенството в бедността при реалния социализъм, игнорирайки свободата в скалата на ценностите си, и другите които отхвърлят днешната социална поляризация, но и за миг не желаят връщане назад.
Противопоставени са тези, които се гордеят с ролята си в някогашната репресивна машина на комунистическия режим, пишат книги за “доброто старо време” и представят цинизма си за свободомислие в “новото време”, срещу другите, които смятат за безнравствена подобна метаморфоза.
Едни срещу други са тези, които в първите години на прехода създадоха цяла посттоталитарна, номенклатурна субкултура с мрежа за делови контакти, захранена от парите на партията с главно “П” и другите, които с огромни материални, интелектуални и дори физически усилия се опитваха да бъдат предприемачи или дребни производители, да се прехранват със занаятчийство или просто да запазят работните си места.
Днес, повече от всякога се говори за единство на социалдемокрацията в България. Социалдемократите - реформисти също смятат, че е необходима консолидация на социалдемократическите, левоцентристки сили в демократичното пространство. Подобна концентрация би събрала:
- последователите на традиционната социалдемокрация - тези, които от възстановяването на социалдемократическото движение, до ден днешен стоят на позицията, че решаването на задачите с общодемократичен характер е с предимство в дневния ред на обществото и че не може да има социалдемокрация без постоянно укрепване, задълбочаване и разширяване на демокрацията;
- потокът на хората, които не са се ангажирали до сега партийно, (както и хора членували в други партии), които са преценили, че идейните позиции и политическото поведение на социалдемократите - реформисти, най - точно отговарят на умствената и емоционалната им нагласа, както и на разбирането им за политическа почтеност.
- голямо множество хора от движението за защита на правата на човека, които се опълчиха срещу ксенофобията и насилието на тоталитарния режим още преди десети ноември и които днес желаят допълнителен простор за политическата си дейност.
Социалдемократите - реформисти имат потенциал, за да осъществят значимо присъствие в българския политически живот. Те дълбоко желаят да дадат своята дан за постигане на просперитета на Родината си. В своите действия те черпят упование и от разбирането, че са част от световното социалдемократическо движение и са носители на най - напредничавите му идеи.
Ние социалдемократите - реформисти знаем, че темелният камък на всяко политическо действие е ясното дефиниране на идеите и идеалите, от които се ръководим. Затова представяме пред българската общественост, пред съмишленици и опоненти, пред симпатизанти и политически противници, своята

 
Текуща информация

Предстоящи събития

Социалдемократите за

Материали за дискусия

Пресцентър - съобщения

Избори

Избори

Избори 2015 - 2017

Партньорство

БСДС

СДА

Синдикати

Неправителствени организации

История

Историческо наследство

Вестник

Вътрешно-партиен бюлетин "Позиция

Вашето мнение

Ако желаете да изкажете вашето мнение направете го от тук.

Търсене

Тук можете да извършите търсене на материали по зададени от Вас ключови думи.

Предизборен клип на БСДП

Copyright www.bsdp.bg. All right resivet.
Темплейти