Договореното споразумение с МВФ - нов удар по конкурентоспособността на българската икономика.

/ с подписването на новото предпазно споразумение с
МВФ ще се ограничи инвестиционното кредитиране и преди всичко кредитите за малките и средни предприятия, което ще понижи темповете на икономическия ни растеж /


ЙОСИФ АВРАМОВ, доктор по икономика

През март 2004 г. изтече 6-то двугодишно споразумение с МВФ, което бе третото успешно изпълнено досега при взаимоотношенията ни с фонда след 1990 г. и това несъмнено е положителен факт, доказващ че финансовата стабилност у нас на макроравнище е трайна, вследствие на установяване на системата на валутния борд. Ето защо запазването до влизането ни в ЕС не подлежи на съмнение и това е отразено в Меморандума по икономическата и социалната политика на правителството и БНБ, представен на фонда. На първо място следва да се даде отговор на въпроса необходимо ли е предпазно споразумение с МВФ, за което Република България ще заплаща полагаемите се лихви като се прибави 0,5 на сто надбавка. Според мен на нашата страна е необходимо това споразумение, тъй като освен като гарант на валутния борд у нас, МВФ, респективно и свързаната с него Световна банка, играят ролята на основен източник на свеж и сравнително евтин финансов ресурс, използван в подкрепа на платежния ни баланс. Независимо, че нашата страна еднократно емитира еврооблигации те са сравнително скъп финансов ресурс (лихвата по тях е над 8%), а достъпа ни до международните финансови пазари все още е силно ограничен. Без него трудно бихме направили своите краткосрочни и средносрочни фискални разчети и прогнози. За чуждестранните инвеститори и външнотърговски контрагенти взаимоотношенията ни с МВФ също са приоритетни показатели за партньорство с нашата страна, независимо от огромния дефицит по търговския ни баланс и миграцията на квалифицирана работна ръка от България. Не на последно място в последните годишни доклади на МВФ нашата страна е сред успешните случаи на взаимодействие с тази финансова институция и сред т.нар. отличнички на фонда. На фона на много ниските средни доходи у нас и силно редуцирания капацитет на функциониране на редица традиционни отрасли, респективно и до относително висока безработица, това за голяма част от българския народ не е от особена важност, но е солидна предпоставка за преодоляване на трудностите пред българската икономика в средносрочен и дългосрочен период.
Наред с редица неизбежни постановки в меморандума, които сме принудени да приемем, предвид сложната политическа и икономическа обстановка в света, в резултат на борбата с тероризма и свързаните с нея рекордни цени на петрола и на другите горива през последните 14 години (те достигнаха в средата на май 41,56 $ за барел на Ню-Йоркската борса, цената му бе през последните седмици 35-38 $ за барел от сорта брент), в него са допуснати редица отстъпки, които ще се отразят негативно през следващите години. Според публикувани анализи в авторитетния вестник "Ню Йорк Таймс" цените на петрола ще се запазят трайно високи, която тенденция ще се запази поне до края на годината. Това в най-голяма е меродавно за темпа на икономически растеж, който у нас за изминалата 2003 г. е с 0,5 % по-нисък от предвидения (4,3 % вместо предвидения с бюджета за 2003 г. 4,8 %). Според публикувани в края на април прогнози на аналитичното звено на списание "Икономист" - "Икономист интелиджънс юнит" през настоящата 2004 г. икономическия растеж в света ще е най-висок през последните 16 години - 4,7 %. За разлика от последната много добра година 2000 г., когато растежа се дължеше на високотехнологичните отрасли, то понастоящем той ще се дължи преди всичко на развитието на търговията. В меморандума за икономическата и финансова политика, представен на фонда е предвиден действителен растеж на БВП средно за периода 2004 - 2006 г. - 5,25 %, като за 2004 г. той ще е 5,00 % и съответно за 2005 г. - 5,2 % и за 2006 г. - 2003 г. Годишният ръст на БВП за 2001 г. на две от новоприсъединените страни към ЕС Латвия и Литва е съответно 7,7 % и 6 %, според данни на агенция Ройтерс. Правителството на Република България следва според мен да си постави по-високи цели, ако смята да догоним най-изостаналите по равнище на БВП на глава от населението не след 40-50 години, а след 15-25 години. За постигането й е необходим ръст от 7-9 %, който е постижим според мен е реалистичен при положение, че ритмично усвояваме предприсъединителните фондове на ЕС и започне строителството на някои дългоотлагани големи инфраструктурни проекти, като АЕЦ "Белене", рехабилитация и строеж на нови мощности в комплекса "Марица Изток", автомагистралите "Марица", "Хемус" и "Струма", респективно и Дунав мост ІІ и газопроводите и нефтопроводите, които ще свържат Европа с Иран и Каспийския басейн. Реализирането им през следващите години ще е от съществено значение за евентуалното повишаване на темповете на икономически растеж у нас през следващите две-три години над прогнозния от 4,7 - 5,2 %.
Пред тази евентуална перспектива за по-висок растеж от предвидения са налице и редица рискове, които са възможни както през настоящата 2004 г., така и през следващите две години. Тяхното проявление е свързано както с рекордно високите цени на горивата, които според някои оценки са "новата външна заплаха за България" могат да дадат отражение на растежа на БВП, който "може да падне наполовина" (Вж., в-к"Капитал", бр.15-21.V.2004 г.) или на около 2,3-2,4 %, така и от някои т.нар. подводни мини в проекта за споразумение с МВФ, които ще бъдат разгледани по нататък. Пазарът на петрола е крайно "изнервен", предвид нови възможни атентати срещу петролопроводи в Ирак и Саудитска Арабия, извършени неотдавна Възможно е, ако високите цени на горивата се запазят до края на годината, ръста на потребителските цени да надхвърли 6,5 %, а не е изключено и размерът на инфлацията да е двуцифрен. Тя ще свие както размера на износа, така и на инвестициите у нас. Ще се намалят и без това ниската конкурентоспособност на българските стоки, както и допълнително размерът на преките чуждестранни инвестиции, което е вече е налице за първото тримесечие на 2004 г., когато те са намалели с няколко десетки милиона евро в сравнение със същия период на 2003 г. Според мен тези най-песимистични прогнози, визирани във визираната и в някои други анализи и публикации едва ли са напълно меродавни и по-вероятно е те да не се сбъднат, но е по-реалистична е вероятността темпа на растеж на БВП да е между 3 и 4 %. По този начин ще се увеличат вътрешните лихвени равнища, което в комбинация с намаления износ е възможно да се отрази на приходната част на бюджета и през следващите тримесечия той да не приключва с излишък, а с дефицит. Прогнозата ми за възможен по-нисък растеж от заложения в макрорамката на бюджета за текущата 2004 г. се подкрепя от неусвоените според одита на Сметната палата близо 1 млрд. евро по предприсъединителните програми "ФАР" и ИСПА от Министерството на благоустройството и регионалното развитие, за което неотдавна бе създадена в парламента специална временна анкетна комисия, която да разследва причините за това. Подобни прецеденти са налице и в Министерството на околната среда и водите, Министерството на икономиката и Министерството на транспорта, а в Министерството на земеделието и горите по Програма "САПАРД" са налице редица трудности. Те се свеждат до липса на достатъчно проекти по новите 6 мерки, които касаят публичния сектор и преди всичко общините от една страна, а от друга - по втора и трета мерки, към които интереса е най-голям и са разработени най-много проекти - парите са изчерпани и се очаква "благословия" от Европейската комисия в Брюксел за евентуалното прехвърляне на средства от неусвоените по останалите мерки. Налице са стотици готови проекти, които очакват този паричен ресурс вече няколко месеца, а изобщо не е сигурно дали той ще бъде осигурен от правителството ни (обещанията са за края на юни, но това най-вероятно ще е през есента) и респективно направените разходи по изготвянето им ще бъдат покрити.
Вторият възможен риск е, че при определени неблагоприятни външни и вътрешни (най-вече евентуални предсрочни избори до края на годината, независимо от липсата на готовност на основните политически партии у нас) обстоятелства е дефицитът в бюджета за 2004 г. да надхвърли с до 0,5% заложения в макрорамката - 0,7 %. Тази възможност също е малко вероятна, тъй като през последните години в бюджетите за тях се планират със значително по-малко приходи от тези, които в действителност са реални и министърът на финансите обикновено в края на годината разпределя без съответна санкция от парламента между 0,5 и 1 млрд.лева.
Третият възможен риск, който е значително по-реалистичен и допустим според мен се отнася до българската банкова система и на нея е посветен специален раздел в меморандума, представен на МВФ "Финансов сектор и политика на доверие". Договорено е с мисията на фонда т.нар изтегляне на ликвидност от българската банкова система по следните два начина: Първият е прехвърлянето на 185 млн.лева срочни депозити от фискалния резерв в няколко големи български банки и връщането им в БНБ, където те не се олихвяват и фискът ще загуби няколко милиона лева лихви. Тази мярка бе очаквана, тъй като независимо от известните финансови бонуси под формата на сравнително високи лихви за фиска, тя е в противоречие с принципите на валутния борд. На практика това е кредитиране или по-точно ресурсно финансиране от фискалния резерв на българските банки, което е недопустимо в условията на системата на паричен съвет. Вторият начин е значително по-болезнен за българската банкова система и той ще даде отражение, както на броя и на размера на банковите кредити, така и по косвен начин на ръста на БВП у нас. Министерството на финансите и БНБ е договорило с мисията на фонда промяна на методиката за изчисляване на минималните задължителни резерви (МЗР), които остават едни от най-високите в Европа - 8 % (в повечето страни от ЕС те са до 5 %), но ще се начисляват на значително по-широка база. В нея от юли 2004 г. ще се включват 50 % от парите в брой и ще се повиши от 4% на 8 % начисляването на минимални задължителни резерви и върху срочните депозити със срок над 2 години. Според някои оценки по този начин ще бъде "изтеглена ликвидност" от българската банкова система от 170-180 млн.лв., а според други които споделям - 265-300 млн.лв. Основателно е недоволството на водещи банкери и финансисти за недалновидния начин на провеждане на преговорите с МВФ в тази насока и апелът им е БНБ да начислява за в бъдеще лихва върху МЗР, както централните банки на други държави. Налице са прогнози за спад при инвестиционното кредитиране и преди всичко за кредити за малки и средни предприятия, които и без това са минимален дял в кредитния портфейл на банките, които са под 5% от броя и под 2% от размера им. Друга опасност е при привличането на дългосрочни депозити, което също ще става занапред все по-трудно и проблематично и стопанските субекти и гражданите ще се въздържат да ги осъществяват, тъй като ще получават за тях по-ниска лихва. По-малките банки, като Българо-американската кредитна банка ще трябва да задели близо 2 пъти повече МЗР или вместо 3 млн. лв. - 5,4 млн. лв., а Насърчителна банка - 4 пъти повече или вместо 500 хил.лв. - 2 млн.лв., което ще се отрази преди всичко на техните клиенти - кредитополучатели. Ще бъдат повишени както таксите за обслужване на кредитите, а не е изключено някои по-малки банки да повишат лихвата по кредитите, независимо че тя е от най-високите в Европа и варира от 10 до 18 %. Най-голямата ни банка "Булбанк" АД ще посрещне тази рестриктивна монетарна мярка значително по-безболезнено, тъй като тя ще трябва да увеличи МЗР само с около 20 % или от около 148 млн.лв. на 178 млн.лв. Това се отнася и за останалите големи български банки, като: Банка ДСК, ОББ и Биохим и те едва ли ще повишат лихвите по кредитите и таксите за обслужването им. Но и те от своя страна ще бъдат принудени да свият парите в брой и по всяка вероятност евентуално ще повишат таксите за всяка една транзакция, както за внасяне и за теглене на пари на гише в банка, така и за в бъдеще евентуално и през банкомат и ПОС терминал, монтирани в големите търговски и хотелски вериги. По данни от печата ръководството на ОББ след септември 2004 г. смята вместо досегашните 50 млн.лв., които поддържа в т.нар. кеш система, да я намали наполовина или с 25 млн.лв. От тях 20 млн.лв. са в банкоматите на банката, които отскоро са в отделна мрежа от системата БОРИКА и по всяка вероятност за клиентите на останалите банки ще бъдат обслужвани на цени, които са по-високи от досегашните. Възможно е да възникнат затруднения при обслужване на гражданите от банкомати, тъй като банките няма да имат сметка да ги зареждат с голяма левова наличност, за която да плащат допълнително МЗР. И понастоящем особено през почивните и празнични дни в някои квартали на София и големите ни градове е проблем да намериш зареден банкомат, а в по-малките, където са монтирани само по няколко банкомата - това е още по-трудно. Някои финансисти прогнозират в резултат на новия начин на изчисляване на МЗР понижение на цената на ДЦК (държавните ценни книжа) на пазара, тъй като банките ще са принудени да продадат част от книжата с ниска доходност, което аз споделям. Това ще се отрази негативно на изпълнението на държавния бюджет от една страна, който ще понесе загуби, а от друга ще ограничи юридическите и физически лица в избора на един сравнително сигурен начин за спестяване на свободните парични средства.
По принцип приветствам останалите две мерки, договорени в споразумението с МВФ, а именно:
- включването в Централния кредитен регистър, който се води от БНБ на отпуснатите кредите до 10 хиляди лева, с което ще бъдат обхванати и всички потребителски заеми, отпуснати на граждани и част от по-малките жилищни заеми, предназначени предимно за ремонт и довършване на недвижими имоти;
- по-строг контрол от страна на управление "Банков надзор" при БНБ на лизинговите и финансово-брокерските къщи.
Остава открит въпроса обаче защо и заложните къщи не са обхванати от надзорните регулации на БНБ и защо тяхното контролиране не е издаден досега законов или подзаконов нормативен акт? Очевидно някой е заинтересован от обстоятелството през тях да преминават милиони лева годишно, а по-голямата част от тях е публичен факт, че са от т.нар. черна икономика, в т.ч. и се приемат като залог и редица откраднати стоки.
В заключение следва да бъде даден отговор и на въпроса след изтичане на споразумението с МВФ ще стане ли по-богат обикновения български гражданин и ще се повиши ли неговото благосъстояние през 2006 г. - годината преди влизането ни в ЕС? Отговор на този въпрос даде не някой друг, а управителя на БНБ на конференцията на централните банки на балканските държави, посветена на 125-годишнината от основаването на БНБ. Гротескно звучи признанието му, че с наличните доходи от 2255 евро на година на глава от населението за 2003 г., като се отчетат покупателните стандарти, българинът е едва с 28 % от средното равнище на доходи в ЕС и той ще остане беден и при влизането ни в съюза. За това ниво на доходи не трябва да търсим вина в мисията на МВФ, както това често правят някои популистко настроени политици. Налице е обаче подчертано неумение на провеждане на преговорите с МВФ от страна екипа на правителството и на БНБ, което много често загърбва българските национални интереси в името на свои конюнктурни интереси и цели и това се отразява както на българския бизнес, така и на обикновения българин.