Начало
За нас
Контакти
Връзки
Българска
социалдемократическа
партия
 
 
   
Ръководство

Председател

Изпълнително бюро

ЦКРК

Национален комитет

Решения

Изпълнително бюро

Национален комитет

Конгреси

Национални конференции

Законодателна дейност

На БСДП в 39 ОНС

На БСДП в 38 ОНС

Предложения за законови промени

Становища и декларации

На партийни органи

На общински организации

Публичен регистър

Конференции и дискусии

Теоретични конференции

Материали за дискусия

Документи и членство

Как да стана член?

Програма на БСДП

Устав


 
Текуща информация / Социалдемократите за

Договореното споразумение с МВФ - нов удар по конкурентоспособността на българската икономика.

/ с подписването на новото предпазно споразумение с
МВФ ще се ограничи инвестиционното кредитиране и преди всичко кредитите за малките и средни предприятия, което ще понижи темповете на икономическия ни растеж /


ЙОСИФ АВРАМОВ, доктор по икономика

През март 2004 г. изтече 6-то двугодишно споразумение с МВФ, което бе третото успешно изпълнено досега при взаимоотношенията ни с фонда след 1990 г. и това несъмнено е положителен факт, доказващ че финансовата стабилност у нас на макроравнище е трайна, вследствие на установяване на системата на валутния борд. Ето защо запазването до влизането ни в ЕС не подлежи на съмнение и това е отразено в Меморандума по икономическата и социалната политика на правителството и БНБ, представен на фонда. На първо място следва да се даде отговор на въпроса необходимо ли е предпазно споразумение с МВФ, за което Република България ще заплаща полагаемите се лихви като се прибави 0,5 на сто надбавка. Според мен на нашата страна е необходимо това споразумение, тъй като освен като гарант на валутния борд у нас, МВФ, респективно и свързаната с него Световна банка, играят ролята на основен източник на свеж и сравнително евтин финансов ресурс, използван в подкрепа на платежния ни баланс. Независимо, че нашата страна еднократно емитира еврооблигации те са сравнително скъп финансов ресурс (лихвата по тях е над 8%), а достъпа ни до международните финансови пазари все още е силно ограничен. Без него трудно бихме направили своите краткосрочни и средносрочни фискални разчети и прогнози. За чуждестранните инвеститори и външнотърговски контрагенти взаимоотношенията ни с МВФ също са приоритетни показатели за партньорство с нашата страна, независимо от огромния дефицит по търговския ни баланс и миграцията на квалифицирана работна ръка от България. Не на последно място в последните годишни доклади на МВФ нашата страна е сред успешните случаи на взаимодействие с тази финансова институция и сред т.нар. отличнички на фонда. На фона на много ниските средни доходи у нас и силно редуцирания капацитет на функциониране на редица традиционни отрасли, респективно и до относително висока безработица, това за голяма част от българския народ не е от особена важност, но е солидна предпоставка за преодоляване на трудностите пред българската икономика в средносрочен и дългосрочен период.
Наред с редица неизбежни постановки в меморандума, които сме принудени да приемем, предвид сложната политическа и икономическа обстановка в света, в резултат на борбата с тероризма и свързаните с нея рекордни цени на петрола и на другите горива през последните 14 години (те достигнаха в средата на май 41,56 $ за барел на Ню-Йоркската борса, цената му бе през последните седмици 35-38 $ за барел от сорта брент), в него са допуснати редица отстъпки, които ще се отразят негативно през следващите години. Според публикувани анализи в авторитетния вестник "Ню Йорк Таймс" цените на петрола ще се запазят трайно високи, която тенденция ще се запази поне до края на годината. Това в най-голяма е меродавно за темпа на икономически растеж, който у нас за изминалата 2003 г. е с 0,5 % по-нисък от предвидения (4,3 % вместо предвидения с бюджета за 2003 г. 4,8 %). Според публикувани в края на април прогнози на аналитичното звено на списание "Икономист" - "Икономист интелиджънс юнит" през настоящата 2004 г. икономическия растеж в света ще е най-висок през последните 16 години - 4,7 %. За разлика от последната много добра година 2000 г., когато растежа се дължеше на високотехнологичните отрасли, то понастоящем той ще се дължи преди всичко на развитието на търговията. В меморандума за икономическата и финансова политика, представен на фонда е предвиден действителен растеж на БВП средно за периода 2004 - 2006 г. - 5,25 %, като за 2004 г. той ще е 5,00 % и съответно за 2005 г. - 5,2 % и за 2006 г. - 2003 г. Годишният ръст на БВП за 2001 г. на две от новоприсъединените страни към ЕС Латвия и Литва е съответно 7,7 % и 6 %, според данни на агенция Ройтерс. Правителството на Република България следва според мен да си постави по-високи цели, ако смята да догоним най-изостаналите по равнище на БВП на глава от населението не след 40-50 години, а след 15-25 години. За постигането й е необходим ръст от 7-9 %, който е постижим според мен е реалистичен при положение, че ритмично усвояваме предприсъединителните фондове на ЕС и започне строителството на някои дългоотлагани големи инфраструктурни проекти, като АЕЦ "Белене", рехабилитация и строеж на нови мощности в комплекса "Марица Изток", автомагистралите "Марица", "Хемус" и "Струма", респективно и Дунав мост ІІ и газопроводите и нефтопроводите, които ще свържат Европа с Иран и Каспийския басейн. Реализирането им през следващите години ще е от съществено значение за евентуалното повишаване на темповете на икономически растеж у нас през следващите две-три години над прогнозния от 4,7 - 5,2 %.
Пред тази евентуална перспектива за по-висок растеж от предвидения са налице и редица рискове, които са възможни както през настоящата 2004 г., така и през следващите две години. Тяхното проявление е свързано както с рекордно високите цени на горивата, които според някои оценки са "новата външна заплаха за България" могат да дадат отражение на растежа на БВП, който "може да падне наполовина" (Вж., в-к"Капитал", бр.15-21.V.2004 г.) или на около 2,3-2,4 %, така и от някои т.нар. подводни мини в проекта за споразумение с МВФ, които ще бъдат разгледани по нататък. Пазарът на петрола е крайно "изнервен", предвид нови възможни атентати срещу петролопроводи в Ирак и Саудитска Арабия, извършени неотдавна Възможно е, ако високите цени на горивата се запазят до края на годината, ръста на потребителските цени да надхвърли 6,5 %, а не е изключено и размерът на инфлацията да е двуцифрен. Тя ще свие както размера на износа, така и на инвестициите у нас. Ще се намалят и без това ниската конкурентоспособност на българските стоки, както и допълнително размерът на преките чуждестранни инвестиции, което е вече е налице за първото тримесечие на 2004 г., когато те са намалели с няколко десетки милиона евро в сравнение със същия период на 2003 г. Според мен тези най-песимистични прогнози, визирани във визираната и в някои други анализи и публикации едва ли са напълно меродавни и по-вероятно е те да не се сбъднат, но е по-реалистична е вероятността темпа на растеж на БВП да е между 3 и 4 %. По този начин ще се увеличат вътрешните лихвени равнища, което в комбинация с намаления износ е възможно да се отрази на приходната част на бюджета и през следващите тримесечия той да не приключва с излишък, а с дефицит. Прогнозата ми за възможен по-нисък растеж от заложения в макрорамката на бюджета за текущата 2004 г. се подкрепя от неусвоените според одита на Сметната палата близо 1 млрд. евро по предприсъединителните програми "ФАР" и ИСПА от Министерството на благоустройството и регионалното развитие, за което неотдавна бе създадена в парламента специална временна анкетна комисия, която да разследва причините за това. Подобни прецеденти са налице и в Министерството на околната среда и водите, Министерството на икономиката и Министерството на транспорта, а в Министерството на земеделието и горите по Програма "САПАРД" са налице редица трудности. Те се свеждат до липса на достатъчно проекти по новите 6 мерки, които касаят публичния сектор и преди всичко общините от една страна, а от друга - по втора и трета мерки, към които интереса е най-голям и са разработени най-много проекти - парите са изчерпани и се очаква "благословия" от Европейската комисия в Брюксел за евентуалното прехвърляне на средства от неусвоените по останалите мерки. Налице са стотици готови проекти, които очакват този паричен ресурс вече няколко месеца, а изобщо не е сигурно дали той ще бъде осигурен от правителството ни (обещанията са за края на юни, но това най-вероятно ще е през есента) и респективно направените разходи по изготвянето им ще бъдат покрити.
Вторият възможен риск е, че при определени неблагоприятни външни и вътрешни (най-вече евентуални предсрочни избори до края на годината, независимо от липсата на готовност на основните политически партии у нас) обстоятелства е дефицитът в бюджета за 2004 г. да надхвърли с до 0,5% заложения в макрорамката - 0,7 %. Тази възможност също е малко вероятна, тъй като през последните години в бюджетите за тях се планират със значително по-малко приходи от тези, които в действителност са реални и министърът на финансите обикновено в края на годината разпределя без съответна санкция от парламента между 0,5 и 1 млрд.лева.
Третият възможен риск, който е значително по-реалистичен и допустим според мен се отнася до българската банкова система и на нея е посветен специален раздел в меморандума, представен на МВФ "Финансов сектор и политика на доверие". Договорено е с мисията на фонда т.нар изтегляне на ликвидност от българската банкова система по следните два начина: Първият е прехвърлянето на 185 млн.лева срочни депозити от фискалния резерв в няколко големи български банки и връщането им в БНБ, където те не се олихвяват и фискът ще загуби няколко милиона лева лихви. Тази мярка бе очаквана, тъй като независимо от известните финансови бонуси под формата на сравнително високи лихви за фиска, тя е в противоречие с принципите на валутния борд. На практика това е кредитиране или по-точно ресурсно финансиране от фискалния резерв на българските банки, което е недопустимо в условията на системата на паричен съвет. Вторият начин е значително по-болезнен за българската банкова система и той ще даде отражение, както на броя и на размера на банковите кредити, така и по косвен начин на ръста на БВП у нас. Министерството на финансите и БНБ е договорило с мисията на фонда промяна на методиката за изчисляване на минималните задължителни резерви (МЗР), които остават едни от най-високите в Европа - 8 % (в повечето страни от ЕС те са до 5 %), но ще се начисляват на значително по-широка база. В нея от юли 2004 г. ще се включват 50 % от парите в брой и ще се повиши от 4% на 8 % начисляването на минимални задължителни резерви и върху срочните депозити със срок над 2 години. Според някои оценки по този начин ще бъде "изтеглена ликвидност" от българската банкова система от 170-180 млн.лв., а според други които споделям - 265-300 млн.лв. Основателно е недоволството на водещи банкери и финансисти за недалновидния начин на провеждане на преговорите с МВФ в тази насока и апелът им е БНБ да начислява за в бъдеще лихва върху МЗР, както централните банки на други държави. Налице са прогнози за спад при инвестиционното кредитиране и преди всичко за кредити за малки и средни предприятия, които и без това са минимален дял в кредитния портфейл на банките, които са под 5% от броя и под 2% от размера им. Друга опасност е при привличането на дългосрочни депозити, което също ще става занапред все по-трудно и проблематично и стопанските субекти и гражданите ще се въздържат да ги осъществяват, тъй като ще получават за тях по-ниска лихва. По-малките банки, като Българо-американската кредитна банка ще трябва да задели близо 2 пъти повече МЗР или вместо 3 млн. лв. - 5,4 млн. лв., а Насърчителна банка - 4 пъти повече или вместо 500 хил.лв. - 2 млн.лв., което ще се отрази преди всичко на техните клиенти - кредитополучатели. Ще бъдат повишени както таксите за обслужване на кредитите, а не е изключено някои по-малки банки да повишат лихвата по кредитите, независимо че тя е от най-високите в Европа и варира от 10 до 18 %. Най-голямата ни банка "Булбанк" АД ще посрещне тази рестриктивна монетарна мярка значително по-безболезнено, тъй като тя ще трябва да увеличи МЗР само с около 20 % или от около 148 млн.лв. на 178 млн.лв. Това се отнася и за останалите големи български банки, като: Банка ДСК, ОББ и Биохим и те едва ли ще повишат лихвите по кредитите и таксите за обслужването им. Но и те от своя страна ще бъдат принудени да свият парите в брой и по всяка вероятност евентуално ще повишат таксите за всяка една транзакция, както за внасяне и за теглене на пари на гише в банка, така и за в бъдеще евентуално и през банкомат и ПОС терминал, монтирани в големите търговски и хотелски вериги. По данни от печата ръководството на ОББ след септември 2004 г. смята вместо досегашните 50 млн.лв., които поддържа в т.нар. кеш система, да я намали наполовина или с 25 млн.лв. От тях 20 млн.лв. са в банкоматите на банката, които отскоро са в отделна мрежа от системата БОРИКА и по всяка вероятност за клиентите на останалите банки ще бъдат обслужвани на цени, които са по-високи от досегашните. Възможно е да възникнат затруднения при обслужване на гражданите от банкомати, тъй като банките няма да имат сметка да ги зареждат с голяма левова наличност, за която да плащат допълнително МЗР. И понастоящем особено през почивните и празнични дни в някои квартали на София и големите ни градове е проблем да намериш зареден банкомат, а в по-малките, където са монтирани само по няколко банкомата - това е още по-трудно. Някои финансисти прогнозират в резултат на новия начин на изчисляване на МЗР понижение на цената на ДЦК (държавните ценни книжа) на пазара, тъй като банките ще са принудени да продадат част от книжата с ниска доходност, което аз споделям. Това ще се отрази негативно на изпълнението на държавния бюджет от една страна, който ще понесе загуби, а от друга ще ограничи юридическите и физически лица в избора на един сравнително сигурен начин за спестяване на свободните парични средства.
По принцип приветствам останалите две мерки, договорени в споразумението с МВФ, а именно:
- включването в Централния кредитен регистър, който се води от БНБ на отпуснатите кредите до 10 хиляди лева, с което ще бъдат обхванати и всички потребителски заеми, отпуснати на граждани и част от по-малките жилищни заеми, предназначени предимно за ремонт и довършване на недвижими имоти;
- по-строг контрол от страна на управление "Банков надзор" при БНБ на лизинговите и финансово-брокерските къщи.
Остава открит въпроса обаче защо и заложните къщи не са обхванати от надзорните регулации на БНБ и защо тяхното контролиране не е издаден досега законов или подзаконов нормативен акт? Очевидно някой е заинтересован от обстоятелството през тях да преминават милиони лева годишно, а по-голямата част от тях е публичен факт, че са от т.нар. черна икономика, в т.ч. и се приемат като залог и редица откраднати стоки.
В заключение следва да бъде даден отговор и на въпроса след изтичане на споразумението с МВФ ще стане ли по-богат обикновения български гражданин и ще се повиши ли неговото благосъстояние през 2006 г. - годината преди влизането ни в ЕС? Отговор на този въпрос даде не някой друг, а управителя на БНБ на конференцията на централните банки на балканските държави, посветена на 125-годишнината от основаването на БНБ. Гротескно звучи признанието му, че с наличните доходи от 2255 евро на година на глава от населението за 2003 г., като се отчетат покупателните стандарти, българинът е едва с 28 % от средното равнище на доходи в ЕС и той ще остане беден и при влизането ни в съюза. За това ниво на доходи не трябва да търсим вина в мисията на МВФ, както това често правят някои популистко настроени политици. Налице е обаче подчертано неумение на провеждане на преговорите с МВФ от страна екипа на правителството и на БНБ, което много често загърбва българските национални интереси в името на свои конюнктурни интереси и цели и това се отразява както на българския бизнес, така и на обикновения българин.

 
Текуща информация

Предстоящи събития

Социалдемократите за

Материали за дискусия

Пресцентър - съобщения

Избори

Избори

Избори 2015 - 2017

Партньорство

БСДС

СДА

Синдикати

Неправителствени организации

История

Историческо наследство

Вестник

Вътрешно-партиен бюлетин "Позиция

Вашето мнение

Ако желаете да изкажете вашето мнение направете го от тук.

Търсене

Тук можете да извършите търсене на материали по зададени от Вас ключови думи.

Предизборен клип на БСДП

Copyright www.bsdp.bg. All right resivet.
Темплейти