Начало
За нас
Контакти
Връзки
Българска
социалдемократическа
партия
 
 
   
Ръководство

Председател

Изпълнително бюро

ЦКРК

Национален комитет

Решения

Изпълнително бюро

Национален комитет

Конгреси

Национални конференции

Законодателна дейност

На БСДП в 39 ОНС

На БСДП в 38 ОНС

Предложения за законови промени

Становища и декларации

На партийни органи

На общински организации

Публичен регистър

Конференции и дискусии

Теоретични конференции

Материали за дискусия

Документи и членство

Как да стана член?

Програма на БСДП

Устав


 
Текуща информация / Социалдемократите за

ОТ ИЗТИЧАНЕ КЪМ ПРИВЛИЧАНЕ НА "МОЗЪЦИ"

Изказване на Ренета Рашкова член на БСДП пред форума "Българският Великден" 2004г.
Уважаеми приятели,

За мен е чест и признание да говоря пред толкова авторитетен форум, какъвто без съмнение е Българският Великден.
Ще използвам възможността да споделя пред Вас някои свои мисли и чувства по темата "Емиграция и завръщане у дома".

Вече няма да е актуално ако кажа, че ще остана тук в България , защото в чужбина приятелите ще ми липсват. На мен лично, ми липсват сега, защото те са в чужбина:
Наскоро срещнах съученичка от гимназията и от нея разбрах , че почти всички от класа са зад граница.
От колегите ми в Университета останахме само трима.
Приятелите ми от квартала също ги няма.
И съотборниците ми от клуба по фехтовка са извън Родината.
Да не говорим за настоящите ми контакти в приятелски среди от млади хора - те само чакат подходяща възможност - било то оферта по спогодба за заетост , програма за специализация, стипендия за обучение, нова визова схема за Канада и Австралия, лотария за Зелена карта, бизнес виза за Великобриатния, пилотен проект на Чешкото правителство - вариантите са много , дестинациите също.... А разговорите им се въртят не около дилемата да емигирират и ли да не емигрират, а в Австралия или в Канада да емигирират, примерно.
Стотици българи напускат всеки ден Родината за да търсят щастие и по-добро съществуаване в чужбина, повечето от тях в най-трудоспособната възраст от живота си, в повечето случаи с много добра квалификация и образование и желание за емиграция в страни-членки на ЕС. И това далеч не са само безработни, а напротив - наемни работници, служители в обществения сектор, предприемачи, които се чувстват унижени от размера на заплащането, а не от липсата на работни места, т.е. че причините да емигириат не са изцяло икономически, а свързани с обща неудовлетвореност от "правилата на играта ".
Обнадеждаващ, обаче, е факта, че когато се интересувам за какъв период от време ще емигириат, повечето посочват за кратко, понякога за дълго, но почти никога за постоянно.
Днес е важно да обсъдим как да ги мотивираме да останат, преди да е вече късно. Сигурна съм, че ще генерирам идеи, които ще бъдат в обществена полза.

Най - обезпокоително е, че родителите са тези, които поощряват децата си да емигрират, подтикват ги - без да жалят сили и средства. Днешните и бъдещи тинйджъри израстват от раннна детска възраст с тази цел в живота - да се изучат и да напуснат, защото искат да имат достатъчно свои пари за да живеят така, както им харесва, искат да се обличат по-добре, а не могат да си го позволят, искат да си купуват разни неща - без да спестяват с месеци за тях, мислят, че колкото и да учат, колкото и да работят, ако са в България, нищо няма да постигнат, искат да пътуват, да видят света, да промнят живота си по начин който максимално да се различава от "постиженията" на родителите им.
Чувала съм, че по стар кумунистически модел някои майки са възпитавали чедата си с думите "Учи, мамо, за да не работиш", а сега може би, ако го перефразираме, за да кореспондира с настоящето, изречението би звучало така: "Учи, за да емигирираш" - това е съвременната родителска загриженост.
В общественото пространство на средностатистическия българин трайно се е настанило убеждението, че на всякъде другаде е по-добре от България, че нещата тук са обречени, но вярвам, че всички, които сме днес задено, мислим по друг начин и сме тук за да го покажем!
Как да променим това усещане - нека се опитаме да осмисляме живота и бъдещето в страната ни в контекста на приемането ни в НАТО и очакваното присъединяване към Европейския съюз, а не извън нейните предели. Или казано по-просто - как да намалим емиграционните нагласи сред младите хора, така че да предотваритм процеса на "изтичане на мозъци", да формулираме предложения за официална държавна политика за предотвратяване на "брейн -дрейн" и даже - как да обърнем процесът от изтичане към привличане на "мозъци".
Безспорно, трябва да има национална политика за задържане на младите в България, национална кампния под мотото "Вашето образование - за вашата държава" / в Афганистан имаше такава /, за да не се наложи, както Чешкото правителство прави в момента - да си внасяме квалифицирана чуждестранна работна ръка ...................
Заинтересовани страни са всички управляващи, бюрократи, политици, българския бизнес - но първо, те трябва да се самоосъзнаят като заинтересовани страни и да провеждат политика, ориентирана към младите, да ограничават държавната намеса в икономиката, да се свие публичния сектор, за да бъде по-ефективен, да направят така , че израстването в йерархията да става не на база прослуженото време, а на база показаните резултати, инициатовност, творческо мислене, свежи идеи /това са само няколко примера...../. Модернизацията на държавната администрация е тема, по която може много да говорим и дори да я превърнем в отделен панел на срещата догодина.
Скъпи съмишленици от чужбина, какви са вашите наблюдения - материалното благополучие прави ли европейците, гражданите на Канада, САЩ и другите държави откъдето идвате, щастливи и довлни от живота или ги е превърнало само в консуматори, неспособни да се радват на синьото небе и пролетното пробуждане? Рекламата, дали не ги е зомбирала и притежанието на вещи не се ли е превърнало в самоцел...? Подреден ли е подредения Западен свят, и нека да не преувеличаваме предимствата му, а да споделите и слабостите - наприемер липсата на емоции. Нека се запитаме, защо Вие българите, които сте напуснали в близкото и по-далечно минало страната сте по-големи патриоти, отколкото сме ние, които сме останали в България?! Отговорът на този въпрос не означава ли, че явно в чужбина сте озъзнали някаква загуба, липса, и сега се връщате тук за да се заредите с енергия и емоции ...? Малко критика и малко реалност , без да създавате илюзии - няма да е излишна, но дали ще е достъчна? И ако не, какви са другите необходими условия за да се завърнете към БЪЛГАРСКАТА ЗЕМЯ?

Да се доказваме тук, а не навън, да изполваме даденостите и ресурсите на страната е важно и хубаво, но това не трябва да останат фрази с пожелателен характер, а да предложим на властимащите план за действие - Да ги призовем - да не сещат за нас само, когато наближат избори и да се замислят как един изучил се в чужбина млад човек, инвестирал в образованието си 20 000 -30 000 $ ще се завърне в България за да работи като квалифициран специалист срещу 100 - 200 $?! За всички сънародници, които си идват трябва да бъдат осигурени най-малко данъчни облекчения или директни премии, каквато политика има Франция.

Да вземем прословутата Пирамида на човешките потребности - на известния социолог Маслоу. На върха на пирамидата е човешката потребност от уважение и самоусъвършенстване, но за да стигне до там човек се нуждае първо да задоволи физиологичните си потребности - от храна, подслон, после да задоволи потребността си от сигурност - собственна и на семйството си и едва тогава да участва пълноценно в гражданското общество - така че бита, определя съзнанието и докато този бит не се промени, докато стандарта не се покачи и хората не могат да покриват елементерните си нужди , то страната ни ще продължи да гененрира емигранти , от България ще изтекат всички мозъци и българите в чужбина ще станат повече от българите в България - това е песимистичния сценарии, който трябва да не позволим да се случи на практика


Темата, както виждате, е противоречива и ме изпълва със смесени чуваства, защото и аз самата не съм далеч от мисълта да напусна страната, но винаги си намирам достътъчино лични мотиви и опавдание да не го правя, засега..
И тъй като съм оптимист по-природа знам ,че след лошото идва хубаво, че след нещаститето идва щастието, че след робството идва свободата и т.н. Само че, нещата не се случват от самосебе си, трябва да положим усилия и нека днес , в тези два часа, мислим заедно и генерираме предложения в тази посока.
Трябват ентусуасти, доброволци, а тук всички сме такива.
Иска ми се България да стане по привлекателно място за живеене, и знам, че това зависи от самите нас, не от митичното "отгоре" или от други фактори.
Нека променим статуквото - КОЙ, АКО НЕ НИЕ, КОГА, АКО НЕ СЕГА ?!

Благодаря Ви за вниманието!

 
Текуща информация

Предстоящи събития

Социалдемократите за

Материали за дискусия

Пресцентър - съобщения

Избори

Избори

Избори 2015 - 2017

Партньорство

БСДС

СДА

Синдикати

Неправителствени организации

История

Историческо наследство

Вестник

Вътрешно-партиен бюлетин "Позиция

Вашето мнение

Ако желаете да изкажете вашето мнение направете го от тук.

Търсене

Тук можете да извършите търсене на материали по зададени от Вас ключови думи.

Предизборен клип на БСДП

Copyright www.bsdp.bg. All right resivet.
Темплейти