Начало
За нас
Контакти
Връзки
Българска
социалдемократическа
партия
 
 
   
Ръководство

Председател

Изпълнително бюро

ЦКРК

Национален комитет

Решения

Изпълнително бюро

Национален комитет

Конгреси

Национални конференции

Законодателна дейност

На БСДП в 39 ОНС

На БСДП в 38 ОНС

Предложения за законови промени

Становища и декларации

На партийни органи

На общински организации

Публичен регистър

Конференции и дискусии

Теоретични конференции

Материали за дискусия

Документи и членство

Как да стана член?

Програма на БСДП

Устав


 
Текуща информация / Социалдемократите за

БЪЛГАРИЯ ВЕЧЕ Е ПЪЛНОПРАВЕН ЧЛЕН НА НАТО

18.03.2004 г. - 226 народни представители гласуват в подкрепа на ратифицирането на Североатлантическия договор, четирима са против. С този факт се финализират усилията на демократичните сили у нас за включване на страната като пълноправен член на алианса, образуван на 04.04.1949 г. във Вашингтон. На 02.04.2004 г. с тържествени церемонии в София и Брюксел българският трибагреник е издигнат редом до знамената на другите 25 страни-членки. Това е краят на една остра полемика за пътя на гарантиране на националната сигурност, продължила повече от десетилетие, и началото на нов етап от развитието на целите и задачите по нейното реализиране.
Всичко започна с изказването на Соломон Паси - тогава депутат от СДС, от трибуната на VІІ-то ВНС. В онези дни то бе прието като твърде екстравагантен опит да се даде отговор на въпроса: "Как да се разделим с миналото на Варшавския договор?". Дълги години в съзнанието на народа бе набивана идеологемата, че НАТО е агресивен пакт - жандарм на империализма. Силите, които активно преструктурираха по онова време политическата си власт в икономическа, гледаха на подобни идеи като ерес, която пряко заплашва реализацията на бъдещите им планове. Часовникът, обаче неуморимо цъкаше, а хората проглеждаха.


Парламентът определи ратификацията като исторически акт

Още в първите си документи, изготвени през 1990 - 1991 г. БСДП постави въпроса за НАТО. Отначало срамежливо, с уговорката за присъединяване към политическия, но не и към военния съюз, за следване на френската независима политика на президента Шарл Дьо Гол спрямо алианса, ала постепенно становищата по отношение на позицията ставаха все по-ясни и конкретни. В програмата "Националната сигурност на България - наше общо дело", приета на VІ-тата Национална конференция 25-27.03.1994 г., вече се посочва: "България гледа на едно евентуално членство (нейното и на други страни от бившия социалистически блок) в НАТО, съчетано с членство в Европейската система за сигурност, като на още по-висока степен за гаранции на националната й сигурност, както и като нова фаза за укрепването на мира в Европа и света."
На практика изпитанието за социалдемокрацията по въпроса за партньорството и бъдещото членство в НАТО дойде в дните на Косовската криза от пролетта на 1999 г. Тогава БСП и нейните сателити показаха откровената си симпатия към политиката на посткомунистическия режим на Милошевич в Сърбия. По площадите, под развети червени знамена и парадно ляво единство политици скандираха: "НАТО, фашисти, световни терористи!" Към Западна Европа потекоха гневни декларации, в които лидери на социалдемокрацията като Блеър и Шрьодер бяха засипвани с обидни определения.
По това време единствено членовете на БСДП, провели 43-ия Извънреден конгрес в Пловдив, обединени в Българския социалдемократически съюз, подкрепиха евроатлантическата линия. Дори откровеният ни недоброжелател г-н Фридрих Рол, пристигнал в страната тогава, бе принуден да признае пред зам.председателя на БСДС г-н Т.Дечев: "Единственият положителен факт, за който мога да докладвам от България, е позицията на Вашата партия". Но кризата отмина, бившите комунисти надянаха отново маските, а после стана така, че някои от тях се оказаха застъпници на атлантическата ориентация на България и дори сложиха подписите си под присъединителните документи. Ирония на историята и българския преход.
Демократичните сили в България, обединени в коалицията ОДС, въпреки трудностите и бързо променящата се международна обстановка, устояха на своите предизборни обещания и стъпка по стъпка приближаваха страната към целта - членство в НАТО и Европейския съюз. Линията на БСДП също продължи да се развива към засилване на евроатлантическата интеграция. Изготвените и приети на І-ия конгрес на БСДС през ноември 2000 г. тезиси станаха основа на програмата на БСДП, утвърдена на нейния 44-ти конгрес 8-9 юни 2002 г. Приоритетната насока в този основополагащ за партията документ е именно бъдещото развитие на страната като член на евроатлантическите структури.


Гласовете "за" бяха категорично мнозинство. Равнодушни нямаше.

Какво носи пълноправното членство в НАТО за България? На първо място гаранции за националната сигурност на страната, а оттам по-добри условия за развитие на икономиката. Дори обладаните от носталгия по голямата ни социалистическа наборна армия, облечена в шаяка на своите деди, отлично знаеха, че трябва да разчитат в случай на криза на бързата подкрепа на съветските войски. Варшавският договор, обаче, вече е минало. Единственият път е да се търси нова система за колективна сигурност, която може да гарантира позициите на страната ни в размирния район на Балканите и сред променящите се противоречия в днешния свят. Но членството в алианса е свързано и с отговорности, които никой не трябва да подминава. Поговорката за меда и жилото тук важи с пълна сила.
Все пак четирима депутати от Коалиция за България (коалицията на БСП) гласуваха против. Отзвукът на техния вот е далеч по-показателен от скромния протест на петимата антинатовци, издигнали лозунги пред парламента на 18.03.2003 г. Той е показателен за двойнствения характер на една посткомунистическа политика, която се опитва да прави крачка напред, взряла поглед в миналото. Нейните представители са се загнездили дълбоко в устоите на обществото и опрени на икономическата си база, са готови да използват всеки удобен случай за противопоставяне или за разгаряне на страх от най-малката, дори хипотетична опасност. Главната цел е да се забрави, че те и техните другари служиха на чужд режим и сътвориха много от нещастията, за които днес винят други. Нима не започнахме да привикваме с факта, че бившите агенти и доносници на Държавна сигурност гордо се потупват по рамото, а да се говори за извършените от тях безобразия е някак си демоде и даже неприлично. Както е неприлично вече да се попита някой червен бизнесмен: "От къде дойде първият ти милион, другарю капиталист?" Вината обикновено се стоварва върху хората, бавно и упорито преследващи целите, с които трябваше да се ликвидира старото ни незавидно положение на народ от лагера, от социалистическия лагер. Най-вероятно обективната си дума ще каже след години историята, ако изобщо й дадат възможност, защото тя, както твърдят, се пишела от силните на деня.


Посланикът на САЩ г-н Пардю в кулоарите на парламента минути след ратификацията

И така първата голяма крачка по пътя, от който България бе отделена преди половин век, вече е направена. Страната ни е част от едно друго семейство. Прескочихме огромна преграда от миналото и стана ясно, че процесът е необратим. Дано следващите крачки покажат, че заветната цел - силна България в обединена Европа, не е твърде далеч.
Йордан Нихризов

 
Текуща информация

Предстоящи събития

Социалдемократите за

Материали за дискусия

Пресцентър - съобщения

Избори

Избори

Избори 2015 - 2017

Партньорство

БСДС

СДА

Синдикати

Неправителствени организации

История

Историческо наследство

Вестник

Вътрешно-партиен бюлетин "Позиция

Вашето мнение

Ако желаете да изкажете вашето мнение направете го от тук.

Търсене

Тук можете да извършите търсене на материали по зададени от Вас ключови думи.

Предизборен клип на БСДП

Copyright www.bsdp.bg. All right resivet.
Темплейти