КОЯ КОНСТИТУЦИЯ ?
Д-р Атанас Москов

(публикувано във в-к "Свободен народ" на 6.10.1946 г.)

Тоя въпрос изниква. Защото на Търновската конституция се противопоставя проекта ОФ конституция, който вече е публикуван и вероятно в негово име правителствените партии ще водят изборната борба.
Конституцията на един народ трябва да отразява неговите идеали за управление, схващанията му за стопанския и социален строй, неговата душа. Отделните закони са временни. Те са най-често израз на моментни нужди, на съотношение на сили, на минаващи политически страсти. Във всяко време могат да бъдат изменяни и отменяни. Конституцията е основен закон, траен, постоянен, предназначен да бъде правна опора за цялата нация и скелет на държавата за дълги години. Затова тя не може да бъде и не трябва да бъде олицетворение на идеите само на една партия, колкото и напредничави и съвършени да са тия идеи. Тя трябва да бъде съчетание на сходните концепции, за да може в нея всеки гражданин да намери стимул за национално единение, и всяко движение - пътека, по която да се движи на законна почва към осъществяване на своите идеи. Като съдържа максимум от това, което всички възприемат и всички желаят, тя трябва да открива на всички българи възможностите за добруване, а на народа като цяло, възможност да прояви своя национален гений, своята национална особеност и национална самостоятелност.
Пречупвайки на народна почва онова, което и други народи са изпитали като хубаво и съвършено в управлението, тя трябва обаче да бъде скалата на националната независимост и да препречва пътя на всекиго, който би търсил в конституционното сходство повод, за да накърни държавния ни суверенитет.
Във всички тия насоки Търновската конституция съдържа здрави и изпитани постановления. Плод на стихийния устрем на българския народ към свобода и независимост, израз на който в законни постановления са дали разумните, широки по концепция и въодушевени редактори в Учредителното събрание. Търновската конституция е била през изминалите десетилетия топлата и благоприятна атмосфера, в която бързо израснаха народът и държавата ни да завидна висота.
В нейно име и за нея са се водили най-големите борби в нашата политическа история. С нея се свързва най-светлите моменти на народни постижения и победи по пътя на установения народен суверенитет. В нейния дух са били възпитавани политически цели поколения. В нейните идеи са черпили вдъхновение хиляди дейци, чиито имена и усилия са свързани с борбата за народовластие.
Българинът никога не се е отказвал от нея, никога не е посягал на нея. Наистина, тя не е била винаги спазвана. Не е била пълно прилагана. Била е често нарушавана, изнасилвана. Но са го правили чужди на народа ни оръдия на чужди идеи и внушения.
Короната в своята цялост е била враг на Конституцията. От нея, или по нейно искане са идвали най-тежките удари над основния ни закон. Но народът винаги се е опълчвал против. Двама монарси си отидоха, защото народът, в името на Конституцията си, побеждаваше. А днес самата монархия е провалена, защото пак народът иска да бъде подчертан и зачитан неговия суверенитет.
Но Търновската конституция в своята най-важна конструкция си остава здрава и все така желана и нужна на народа ни. Принципите за държавна организация и да демокрация, които тя съдържа, не са отречени от никоя Конституция на културна и истински демократична държава. Приспособена към републиканската форма на управление и освежена от съответна постановления за социална и стопанска демокрация и за осигуряване конституционността на законите и управлението, тя е най-добрата основа за републиканска България. Защото тя е душа от душата и кръв от кръвта на нацията ни.
През нейното време е имало насилие и диктатура, но те са били винаги противоконституционни. Без нея можем да имаме конституционна диктатура.