МЕМОРАНДУМ НА 44-ия РЕДОВЕН КОНГРЕС НА БЪЛГАРСКАТА
СОЦИАЛДЕМОКРАТИЧЕСКА ПАРТИЯ ЗА ПОЛИТИЧЕСКАТА СИТУАЦИЯ В БЪЛГАРИЯ И ПРОТИЧАЩИТЕ ПРОЦЕСИ В ЛЯВОТО ПРОСТРАНСТВО


Скъпи приятели,
Последната година беше много тежка за партиите в България, деклариращи социалдемократическа ориентация. Всички
те понесоха тежко поражение на парламентарните избори през юни 2001 г. Тук Ви предлагаме становището на 44-ия
редовен конгрес на БСДП, проведен на 8 - 9 юни 2002 г. в град София за текущата политическа ситуация в България и за
актуалните тенденции в българския политически живот.
Управляващата партия - Националното движение "Симеон Втори" (НДСВ).
НДСВ е интересно за европейския наблюдател по няколко причини.
- На първо място като изборен феномен. Твърде много неща бяха вече написани за зашеметяващия резултат, постигнат от НДСВ на парламентарните избори през 2001 г. Действително, без да има каквито и да е партийни структури, само на базата на апела на харизматичния водач на Движението - Симеон Втори, сборището от твърде различни личности, наречено НДСВ спечели точно половината от местата в Парламента - 120 броя. Разбира се, всички коментари бяха съсредоточени върху провала на текущия политически модел в България и върху изборния резултат, като следствие от разочарованието на обществото от основните политически актьори в преходния период 1989 г. - 2001 г. Някои журналисти побързаха да обявят края на "двуполюсния модел" в българския политически живот или както те предпочитат да се изразяват - "края на червено -синята мъгла".
Трябва да отчетем много важния факт, че обществото гласува против цялата политическа класа (или както я нарича Гаетано Моска - "управляваща класа") и че Симеон Втори беше единствената личност, която не принадлежеше към политическия елит, който беше създаден в България по време на преходния период 1989 г. - 2001 г. Фактът, че някой идва от чужбина, жертвувайки своя "приятен и лесен живот в Мадрид" (това беше един от основните митове в пропагандата на НДСВ и неин лайтмотив), заедно с желанието да бъде наказана цялата политическа класа, доведе на власт Симеон Втори и неговото НДСВ.
От политологична гледна точка, България е уникална с нейните резултати от парламентарните избори. На всички избирателни кампании от 1991 г. насам е използувана пропорционална избирателна система. Също така, изборите за Велико Народно Събрание, бяха проведени в съответствие с решенията на т. нар. "Кръгла маса", по смесена избирателна система - 200 депутатски мандата бяха разпределени по пропорционална система, а 200 по мажоритарна.
Когато някъде се използува пропорционална система, основното очакване е, че изборните резултати няма да доведат до създаване на абсолютно мнозинство, а до значителна фрагментация в Парламента. В Европа, като правило, изборите по пропорционалната система водят до повече или по-малко консенсусни модели на функциониране на избраните парламенти. Нищо подобно не се случи в България. Само през 1991 г., в Народното събрание не се създаде абсолютно мнозинство.
През 1994 г., Българската социалистическа партия, заедно с по-малките и коалиционни партньори - БЗНС "Александър Стамболийски" и ПК "Екогласност", постигнаха абсолютно мнозинство на изборите и формираха правителството на Жан Виденов. През 1997 г., Обединените демократични сили (СДС,ДП,БЗНС,БСДП) също спечелиха абсолютно мнозинство и на власт дойде правителството на Иван Костов. През 2001 г., НДСВ спечели "де факто" абсолютно мнозинство и на власт дойде коалиционното правителство на НДСВ и ДПС, с министър - председател Симеон Сакскобургготски.
Забележителн факт е и това, че през 1990 г., по време на изборите за Велико народно събрание. Българската социалистическа партия почти спечели абсолютно мнозинство по пропорционалната компонента на "смесената" избирателна система - 48 %. Всичко това ни дава основание да посочим България, като парадокс в контекста на практикуването на пропорционалната избирателна система в Европа. Така нареченото "махало на Дарендорф" се люшкаше от една крайна позиция до друга. В този смисъл, виждаме, че амортизацията на политическия елит в България не е изненада. В крайна сметка, това доведе до победата на Симеон Втори и неговото НДСВ на парламентарните избори през 2001 г.
- На второ място НДСВ представлява интерес като уникален случай на загуба на обществено доверие. На
социалистическото правителство на Жан Виденов (декември 1994 г. - февруари 1997 г.), бяха необходими две години, за да загуби общественото доверие, като падне от абсолютното мнозинство на парламентарните избори през 1994 г. (43,50 % или 2262943 действителни гласа) до 22,07 % през 1997 г. (939308 гласа). На правителството на Иван Костов бяха нужни цели три години, за да направи нещо подобно - от 1997 г. до 2000 г., когато стана ясно, че обществената подкрепа започва да спада по драматичен начин. Независимо от това, правителството на ОДС успя да изпълни целия си мандат и по този начин стана първото и единствено засега правителство в България, успяло да постигне подобно нещо.
На правителство на НДСВ бяха достатъчни не повече от пет месеца, за да загуби положителното отношение на публиката. Неговият рейтинг се срина от 42,74 % (1952513 действителни гласа), получени на изборите през 2001 г., до /5 - 17 %, четири - пет месеца по-късно. Това явление се дължи на пълното разочарование на обществеността от правителството на НДСВ, което се отказа от почти всички свои предизборни обещания и лозунги. Най-голямото разочарование идва от министрите, отговарящи за икономиката на страната - т. нар. YUP-та (YUP - Young Urban Prpfessionals), които се завърнаха от чужбина, където работеха за големи транснационални компании. Много от тези личности принадлежат към т. нар. "Сити Клуб" в Лондон и са много близки до сина на министър - председателя - Княз Кирил.
Друг проблем на правителството е пълната липса на практически опит у мнозинството от членовете на Министерския съвет. В действителност на правителството беше даден един доста дълъг период на медиен и политически комфорт. БСП и ръководената от нея коалиция "За България", де факто участвува в Правителството. Тя има вицепремиер и един министър. Те отговарят за регионалното развитие и за държавната администрация, така че очевидно играят важна роля в Кабинета. СДС изчакваше доста дълго време, без да критикува правителството особено остро. Но министрите на НДСВ и особено YUP - тата, демонстрираха арогантност, недостатъчна компетентност и враждебност към социалните партньори - особено към профсъюзите. Резултатът беше стремително сриване на популярността на правителството.
Симптоматично е, че НДСВ загуби тотално всички частични местни избори, които се проведоха в България след парламентарните избори през 2001 г.
- На трето място, НДСВ е много важен обект на политическо и / или политологическо изследване, като представител на т. нар. "анти-системни" партии. Разбира се, риториката на лидера на Националния фронт във Франция и на Иорг Хайдер в Австрия или пък на покойния Пим Фортаун в Холандия се различава твърде много от изявленията на лидера на НДСВ. Този въпрос беше обсъждан в специализираните среди - така например имаше много интересна дискусия в софийския университет "Св. Климент Охридски", между студентите от магистърския курс по политология и проф. Георги Карасимеонов, върху проблема за анти-системните партии в страните от ЕС и в страните от Централна и Източна Европа. Дискутиращите стигнаха до съгласие, че се появява нов "разлом" (точният термин е "cleavage" - според формулировката на известния норвежки политолог Степн Рокан), особено в политическия живот в страните от ЕС. Този "разлом" -"cleavage", се основава на степента на приемане на промените, предизвикани от глобализацията. включително от ускоряването на процеса на европейска интеграция. Очевидно, в страните от ЕС се появява нова обществена "cmpamct". която се състои от хора, които са ощетени от глобализацията или поне смятат, че е така. Тази "страта" може ла бъде мобилизирана от екстремистки или анти - системни партии - били те левичарски или десничарски.
Публиката дискутира твърде много резултата, постигнат от Националния фронт във Франция, но резултатът на крайно левите троцкисти е дори още по - интересен. Вижда се, че има симетрия при "анти-системния вот" във Франция - има "десничарска" компонента - Националният фронт, както и "левичарска" компонента - троцкистите. Подобна "огледшша симетрия" между ляво и дясно течение в рамките на анти-системния вот засега отсъствува в Холандия. Белгия (Фландрия), Италия и Австрия, където са налице силни, десничарски,популистки, "анти-системни" партии или движения - като Листа "Пим Фортаун", "Влаамс блок", "Алианца Национале" в Италия, т. нар. "Лега Норд" или "Ломбардската лига" на Умберто Боси - пак в Италия, "Форца Италия" на Силвио Берлускони, "Партията на свободата" на Иорг Хайдер. Но френският опит сочи, че подобен "симетричен" сценарий е възможен в съвременното политическо развитие на една или друга страна.
В страните от Централна и Източна Европа, ние откриваме (било днес, било в близкото минало), подобни партии и движения, като партията на Ищван Чурка в Унгария, партията на Вадим Тудор в Румъния, анти-европейското селско движение в Полша, екстремисткото Моравско движение в Чешката република, движението на Владимир Мечияр в Словакия, екстремистите националисти в Словакия, Българският бизнес блок на Жорж Ганчев до някаква степен и т.н. Тук вече мненията на специалистите се разделят. Някои учени (като проф. Карасимеонов), смятат че появата на подобни партии на политическата сцена се дължи на незрелостта на "развиващите се демокрации" в тези страни. Има и друго мнение (и ние го споделяме), че има доста сходства между "анти-системните партии" в страните от ЕС и в "развиващите се демокрации". В този смисъл, НДСВ е типична "анти-ситемна партия", но за щастие далеч от екстремизма и ксенофобията на някои от изявените образци в ЕС.
Ние можем да направим оценката, че ако НДСВ успее да оцелее, след тоталната загуба на обществено доверие има шанс. Движението да се трансформира в нещо като либерална партия. Има няколко аргувента за това:
- икономическата програма и практика на НДСВ са крайно либерални и дори "либеристки", както някои италиански политолози предпочитат да наричат екстремисткия икономически либерализъм, който според Ален Кайе "няма нищо общо с красивата идея за свобода и политически либерализъм". Днешната критика на СДС по отношение на правителството на НДСВ, като "левичарско", като използуващо "социалистически методи в икономиката" и т.н. е безсмислица. Никога до сега не сме имали в България, такова правителство, което така открито пренебрегва тристранното сътрудничество и социалния диалог, декларира готовността си да приватизира дори митниците (!) и забравя да приведе в действие вече гласувани важни социални закони, като Законът за икономическия и социален съвет и Законът за социално инвестиционният фонд. Разбира се, министрите на НДСВ и по-специално т. нар. YUP-та са привърженици на различните монетаристки техники и на фискализма, но това няма нищо общо със социалистическите практики - нито с традиционните, нито с модерните.
- НДСВ има коалиционен партньор - Движението за права и свободи, което е член на Европейската Либерална, Демократична и Реформистка Партия (ЕЛДРП), с добри позиции в Либералния Интернационал. ДПС може да посредничи между либералите и НДСВ. ДПС се чувствува, като толкова стабилен партньор в международните либерални структури, че лидерите му едва ли ще бъдат особено ревниви, ако представят НДСВ там. Сигурно е, че лидерите на ДПС разбират неудобството на делегатите от НДСВ в Парламентарната Асамблея на Съвета на Европа (ПАСЕ), където те са сложени да седят едни до други с "Руския феномен" - Владимир Волфович Жириновски и с представителите на "Партията на свободата" на Иорг Хайдер.
- Има индикации, че либералите търсят и нови партньори в България. Точно след победата на НДСВ на парламентарните избори през 2001 г., Симеон Втори беше посетен от Графиня фон Вартбург, в качеството и на представител на Либералния интернационал. Тя заяви публично, че "много скоро е България ще се появи мощна либерална партия". Вероятно, тя е проверявала, доколко лидерът на НСДВ е склонен да сътрудничи с ЛИ. (Другата партия, която беше и все още е възможен партньор на ЛИ в България, е новата партия на кмета на София и бивш министър -
гредседател на служебното правителство през 1997 г., Стефан Софиянски - "Съюзът на свободните демократи". Засега, ССД на Софиянски предпочита да общува с Християн социалният съюз в Бавария).
^олемият проблем, стоящ пред евентуалната интеграция на НДСВ в либералната партийна фамилия е водаческият финцип, възприет в устава на партията. Уставът на НДСВ дава на лидера - Симеон Сакскобургготски невъобразими права ia управлява партията, така както предпочете.
Коалиция "За България" и Българската социалистическа партия - управляваща сила или опозиция?
Добре известно е. че Българската социалистическа партия (БСП) винаги е била обект на критики, от преименуването и 1рез 1990 г. до сега, за това че е "нереформирана" "посткомунистическа", "еклектична" партия, в която съжителствуват ^талинисти, обожатели на "Китайския модел на социализма" и дори някои социалдемократи. Разбира се, още доста фемс ще мине, докато настъпи идеологическо избистряне на БСП. Добре известно е, че това не е просто идеологически фоблем, а генерационен - въпрос на противоречия между поколенията, вътре в БСП. Наистина, след 1997 г., елитът на БСП Тияд^ал^5инач4?1(^?^^^^^н^?ъководс^о^ко^т(^!авашедо^тс^^
''еорги Първанов и Сергей Станишев, успяха да представят БСП пред международната публика, като развиваща се лява шртия, ориентирана към ценностите на Социалистическия Интернационал. За нещастие, основните вътрешни проблеми на iCTI остават. Старите елити в БСП не желаят да се откажат от идеята да влияят активно върху поведението на партията. SCII остава много зависима от "дотациите" на хора, които успешно са се възползували от някогашното си положение в българската комунистическа партия или в тайните служби. Така например, след като Димитър Иванов - предишният oгздател на в "Дума" (и бивш началник на Шести отдел в Шесто управление на ДС), се отказа да го финансира повече, той 5еше заместен от Петър Манджуков - бивш и настоящ търговец на оръжие. В миналото той е работил за добре {звестната компания "Кинтекс" - специализирана в търговия с оръжие под прякото наблюдение и указания на шмунистическите тайни служби. Звучи странно, но съвсем неотдавна, Петър Манджуков беше награден от Президента на Зепубликата с престижен орден "за неговия ценен принос в развитието на ... културата на България".
1окойният главен редактор на в. "Дума" - известният журналист и публицист Стефан Продев, беше успял да изрази в едно изречение основното противоречие на БСП - "конфликтът между "червените мобифони" и "червените бабички" ".
парламентарните избори от юни 2001 г., бяха почти катастрофални за БСП. Водената от БСП коалиция "За България", юстигна най-ниският резултат в цялата история на партията, след 1989 г. (77,75 % или 783 372 действителни гласа през

грез кошмарната за БСП 1997 г.) Очакванията, че БСП ще спечели изборите, че ще спечели над 30 % от гласовете 1ли че поне ше бие ОДС на изборите, пропаднаха едно след друго. В един миг стана ясно, че всички тези прогнози, са 5или разпространявани в рамките на платената PR - кампания на БСП в медиите. Разбира се, мощен "генератор" на юдобни "големи надежди" бяха и демоскопските агенции "BBSS Gallup International", "Медиана", заедно със 'Социалдемократическия институт" и вестник "Сега" - все частни предприятия, контролирани от Андрей Райчев и Кънчо ""тойчев и съответно свързани с ПД "Социалдемократи" - един от най-малките коалиционни партньори на БСП.

С ДС,НС. БСДП, Н ДПС). В нощта на изборите Георги Първанов смая обществеността с декларацията, че БСП е "постигнала
oвоята стратегическа цел - отстраняването от властта на ОДС и правителството на Иван Костов". Очевидно шокът п изборните резултати е бил много силен. Още повече, че беше ясно, че НДСВ е "откраднало" от БСП много по-малко
oласове, отколкото от ОДС (СДС,НС,БСДП,НДПС). В дните след парламентарните избори, на никой, дори и на Георги Гьрванов лично, не му е хрумвала мисълта, че БСП и лидерът й ще спечелят идващите президентски избори.
1ри това положение на разочарование и объркани чувства, БСП се присъедини към кабинета на Симеон Сакскобургготски : двама министри - Костадин Паскалев (вицепремиер и министър на регионалното развитие) и Димитър Калчев министър на държавната администрация). Разбира се, беше декларирано, че те се включват в кабинета като експерти, а ie като политически лица (!?), но никой не хвана вяра на подобни изявления. И Паскалев и Калчев бяха (и все още са) :мблематични личности за БСП и нейните симпатизанти. Те са хората, които спечелиха най-престижните победи за БСП на местните избори през 1995 г. и през 1999 г. И двамата са избирани на два пъти за кметове във важните областни центрове злагоевград и Русе. И двамата заеха много важни, ключови постове в правителството. Подобни постове не бяха дадени Юри и на официалния коалиционен партньор на НДСВ - ДПС. (В кабинета на Симеон Сакскобургготски, ДПС получи юстовете на министър на земеделието и на един министър без портфейл, отговорен за извънредните ситуации).
Иежду другото, Костадин Паскалев беше смятан за един от възможните наследници на Георги Първанов, непосредствено :лед оборите, когато много от "партийните другари" на последния, чакаха с нетърпение неговата оставка.
Еа обществеността, правителството на Симеон Сакскобургготски е коалиционно правителство на НДСВ, ДПС и ...
ia БСП. От друга страна, БСП декларира, че остава в опозиция. За чуждестранните наблюдатели, подобна позиция може да (зглежда странна, дори налудничава, но за българската публика тук е налице много сериозен прецедент - в периода 1993 -994 г., България беше управлявана от правителството на проф. Любен Беров, като ситуацията беше много подобна на [нешната. БСП декларира, че е в опозиция, но от друга страна изцяло подкрепяше правителството в Парламента. 1равителството оцеля с помощта на БСП при няколко последователни искания за вот на недоверие от страна на ПГ на "ДС. Друга "прилика" може да бъде открита в това, че БСП беше представена в правителството на проф. Беров от Кирил Дочев - известно време след съставянето на кабинета, той зае поста на вицепремиер, като гаранция за интересите на БСП, а ъщо и на някои икономически групировки. Кирил Цочев остана за дълго вицепремиер и в социалистическото фавителство на Жан Виденов и го напусна, след като провалът му стана ясен за всички.
Сигурно е, че "старата гвардия" скоро ще поиска младото ръководство на БСП да плати цената за дванадесет годишната, Зезусловна, сляпа подкрепа. Ще бъдат повдигнати въпросите за идеологията, за отношението към НАТО и т.н., които ще намерят важно място в дневния ред на БСП. Затова процесът на трансформиране на БСП си остава трудна и сложна задача. Отсъствието на Георги Първанов от председателското място, отново дава надежди на хора като Румен Попов (бивш лидер id ксенофобската Отечествена партия на труда - сателитна партия на БСП, обвинен от бившия лидер на БСД Платформа - Петър Агов, че е организирал вътрешнопартиен преврат за замяната му с Георги Анастасов), като Красимир Премянов (дясната ръка на Жан Виденов и шеф на ПГ на БСП от 1994 г. до 1997 г., лидер на хардлапнерската рракция "Открит форум" в БСП) и като много други хора от средите на анти-европейската и анти-натовската олигархия в БСП, че могат да вземат реванш и да "сложат ръка" на ръководството на партията. Това няма да се случи на предстоящия конгрес на БСП на 8-9 юни 2002 г., но подобна атака може да започне при всеки §дин нов неуспех на партията.
Сливането на ОБТ, ПД "Социалдемократи" и на БСД Платформа с БСП няма да реши проблема за създаването на обединен, аобре изглеждащ, социалдемократически политически субект. Подобно сливане само ще направи броя на партиите в България със социалдемократически етикет малко по-малък. От друга страна, БСП има да решава голям проблем, който иожем да смятаме за "лакмусова хартия" за трансформацията й от посткомунистическа, дълбоко свързана с олигархията зодена от старата номенклатура, в социалдемократическа партия. Това е въпросът за взаимоотношенията й с профсъюзите.
Налице е много горчиво наследство в отношенията между БСП и профсъюзите. Към днешна датаима две големи, национално признати синдикални конфедерации в България:
Конфедерацията на независимите синдикати в България (КНСБ), с повече от 680 000 члена с колективни трудови
договори;
Конфедерацията на труда "Подкрепа" (КТ "П"), с около 150 000 члена с колективни трудови договори;
Отношенията между БСП и двете профсъюзни конфедерации бяха вгорчени много отдавна. През 1990 г., КТ "Подкрепа" }апочна генерална, национална стачка срещу правителството на покойния Андрей Луканов. На социалистическото правителство се наложи да подаде оставка. КНСБ подкрепи стачката и дори издигна лозунгът за оставка на Великото народно събрание и нови избори.
По-късно, през 1995 г. - 1996 г., правителството на Жан Виденов направи всичко възможно за да промени пейзажа на индустриалните отношения в България и да ограничи влиянието на двете основни профсъюзни конфедерации. Следвайки гази стратегия, Виденовото правителство толерираше всяка новообявила се синдикална формация, дори си създаде свой "жълт" синдикат. В края на Виденовото управление, в страната вече имаше седем (!) национално признати синдикални конфедерации в България. Само две от тях (между другото - дълбоко свързани със СДС) имаха по-сериозна членска маса, но и тя беше под критериите за национална представителност.
Гова поведение на социалистическото правителство, заедно с много други анти-профсъюзни мерки стана допълнителна причина за пълната подкрепа от страна на профсъюзите (и от КНСБ и от КТ "Подкрепа") за голямото протестно движение :рещу кабинета на Виденов в края на 1996 г. - началото на 1997 г., предизвикано от икономическата катастрофа в която :траната беше вкарана от правителствената политика.
Периодът на управлението на ОДС (СДС,ДП,БЗНС,БСДП) от 1997 г. до 2001 г.,беше период на тясно взаимодействие чежду правителството и социалните партньори и това направи БСП особено ревнива и враждебна към двете големи профсъюзни федерации.
Грябва да се отчете фактът, че индустриалните работници в България, концентрирани в по-големите градове, традиционно предпочитат СДС доста повече от БСП. Звучи странно, но е факт. БСП си остава много по-влиятелна в селата и до неотдавна хората се шегуваха, че тя трябва да се преименува на "Българска селска партия", запазвайки досегашната си 1бревиатура.
По време на управлението на ОДС, БСП си позволи лукса да заеме по важни социални въпроси позиция, близка до /лтралибералните възгледи на Васил Василев ( председател на Съюза на работодателите в България - непредставителна национално организация, претендираща да обединява едрите индустриалци в България. В устава на СРБ фигурират таузи за минимален капитал на компаниите, които искат да участвуват в него, както и за минимален брой работници, работещи в тях - 100 души. Съгласно Кодекса на труда, при такива ограничителни условия, СРБ по дефиниция не момее )а покрие критериите за национално представителство. По тази причина СРБ се изказва против съществуването на :егашния Кодекс на труда, против колективното договаряне и дори оспорва осем часовия работен ден). Тъжното е, че гвърде често БСП буквално пригласяше на r-н Василев и на СРБ, като особено фрапиращ беше случаят с питането на гепутати - социалисти до Конституционния съд, с което се оспорваше конституционността на задължителното социално осигуряване. Едва ли е нужно да се обяснява, защо социалните партньори и особено синдикатите бяха възмутени от юдобна "социалистическа" позиция.
Последната горчива капка в отношенията между БСП и КНСБ наля Кръстьо Петков - лидерът на маргиналния Обединен 5лок на труда, партньор в коалицията "За България" и предишен председател на КНСБ. Той е изключително враждебен към сегашното ръководство на КНСБ, защото се надяваше, че конфедерацията ще застане изцяло зад създадената от него гартия, но подобна подкрепа му беше отказана недвусмислено. ОБТ си остана малък кръжец около Кръстьо Петков и wiapi инална формация, която никога не би могла да се промъкне в Парламента без "подемната сила" на БСП.
Кръстьо Петков се намеси във вътрешните проблеми на КНСБ по крайно нетактичен и злонамерен начин, точно преди юследният конгрес на синдиката, като се опита да очерни репутацията на актуалното ръководство на конфедерацията и по-пециално на председателя й - д-р Желязко Христов. Най-грозното беше това, че Петков атакува Христов не само заради
личните им взаимоотношения, а и заради острата критика, на която Христов подложи някои министри от НДСВ.
(Факт е. че Кръстьо Петков се намира в много близки връзки с НДСВ. Нещо повече - топ дори предложи Симеон Сакскобургготски да се кандидатира за президент, а коалицията "За България" да застане зад него. Последното не стана поради решението на Конституционния съд, който реши, че към дадения момент Симеон Сакскобургготски не покрива конституционните критерии за да бъде кандидат за Президент на Републиката).
Това беше последният засега лош шанс във взаимоотношенията между БСП и профсъюзите. Ясно е, че е илюзия, че може да съществува социалдемократическа партия, която да не може да взаимодействува с профсъюзите. Затова, последното е много важен проблем в процеса на преобразуване на БСП. Социалистите трябва да намерят модел за тяхното сътрудничество с профсъюзите или да си останат посткомунистическа "партия на властта".
Българската социалдемократическа партия (БСДП) и Социалдемократическата партия (СДП).
Добре известно е, че през 2001 г., ръководството на БСДП избрано на 43 извънреден конгрес през октомври 1998 г. в град Пловдив, спечели процеса в съда и стана законното ръководство на партията. Също така е добре известно, че партията беше сурово критикувана от ПЕС и лично от Фридрих Рол заради коалиционното й партньорство със СДС в рамките на ОДС (СДС,ДП,БЗНС,БСДП).
Също така трябва да се отбележи, че БСДП напусна коалицията СДС през 1991 г. (СДС стана партия в края на 1996 г. -началото на 1997 г.). Оттеглянето на БСДП от коалицията СДС стана причина за разцепление в партията, като СДП се отдели от БСДП и остана в рамките на СДС. От 1991 г. насам, БСДП никога не е имала организационни взаимоотношения със СДС или пък каквато и да е структурна принадлежност към него. БСДП само е била член на коалицията ОДС, заедно с ред други партии. БСДП беше критикувана за това, че е била член на парламентарната група на СДС (1997 - 2001) и на ОДС (СДС,НС,БСДП,НДПС) - от 2001 до 2002 г. Тук трябва да се направи задължително разяснение. През 1997 г. - 2001 г" БСДП имаше двама депутати и нямаше как да образува отделна парламентарна група. Идеята, двамата ни депутати да напуснат ПГ на СДС и да станат независими не беше особено мъдра, защото в Българския Парламент, независимите депутати се третира като хора "втора ръка", (те не могат да станат членове на парламентарните комисии, нито пък да прокарват законопроекти). Разбира се, ние много добре знаем, че в ПЕС никак не харесваха членството ни в ПГ на СДС. Ние се надявахме, че ще решим проблема чрез формиране на Парламентарен съюз на ОДС - с парламентарни групи на СДС и на Народен съюз и с индивидуално членство на депутатите от БСДП, ВМРО, НДПС, Християн аграрната партия, и БЗНС (с главен секретар Георги Пинчев). Имаше дори устно споразумение, постигнато между тези партии в навечерието на изборите през 1997 г., че в новото Народно събрание ще има точно такъв парламентарен съюз. За нещастие, Народният съюз отказа да участва в подобен парламентарен съюз и по този начин не ни остави никаква възможност за маневриране. Не беше възможно "просто ей - така"да напуснем групата на СДС и да обявим, че депутатите на БСДП стават "независими". Най - малкото това би се намирало в драстично противоречие с елементарния политически морал -депутатите на БСДП влязоха в Парламента с листата на ОДС (СДС,ДП,БЗНС,БСДП). Не бихме могли да обясним на избирателите подобна стъпка, нито пък имаше сериозна причина да постъпим така. Сега, след изборите през 2001 г.. парламентарният съюз на ОДС най - после е създаден. Днес, единственият ни депутат - Йордан Нихризов е член на "Парламентарната група на СДС, Демократическата партия и БСДП". Петимата депутати на БЗНС - НС станаха независими (въпреки, че бяха избрани с бюлетината на ОДС (СДС, НС, БСДП, Н ДПС)). ПГ на СДС, ДП и БСДП, заедно с
преодолеем абсурдната ситуация, когато членовете на една партия седят в парламентарната група на друга партия. (Разбира се, ние сме готови да вземем пред вид всички забележки и коментари на нашите приятели от ПЕС и партиите сестри по новата ситуация).
Ние се опитвахме да обясним всички тези обстоятелства на всеки представител на ПЕС, който посетеше България и особено на Фридрих Рол, който беше ангажиран в най-голяма степен с българските въпроси. За нещастие, той не пожела да обсъжда каквото и да е с ръководството на БСДП. Ние имахме само частни срещи с него. Публично той винаги декларираше, че ПЕС работи само с Петър Агов и Георги Анастасов, и че ПЕС признава само тяхната фракция за истинска социалдемократическа партия и за член на Социнтерна. Ние бяхма наистина наранени, когато той декларира публично пред всички медии в България, че "не е българският съд, който ще каже, кое е законното ръководство на БСДП". Тази позиция беше толкова шокираща, че беше критикувана дори и от лидера на Евролевицата - Александър Томов. Разбира се, никой няма намерение да се оплаква от позицията и от изявленията на Фридрих Рол. Може би неговата гледна точка е била правилна, а ние да сме грешили. Но въпросът е там, че ние бяхме посочени и заклеймени като "агенти на крайната десница" и че контактите с нас бяха прекъснати. От наша гледна точка, това е грешка, която само вреди на българското социалдемократическо движение. Ние не смятаме, че това може да бъде начинът на общуване между хора, които делят общи идеи и общи идеали.
По изключително непочтен начин, ние бяхме набедени от някои членове на сателитните партии на БСП, че БСДП е напуснала Социалистическия Интернационал. Такова нещо никога не е ставало. Никога не сме правили подобни декларации. Винаги сме се опитвали да възстановим близките отношения с всички партии - сестри от СИ и отхвърляме всякакви интриги, че БСДП не желае да членува в Социнтерна, че партията се е отказала от принципите на Социнтерна или пък че сме провеждали дясна политика. Ние настояваме на факта, че никой - нито от ръководството на партията, нито от редовите и членове не е напуснал партията , за да се присъедини към СДС (независимо от това, че в периода 1997 г. - 200! г, СДС беше "партията на властта"). Ние сме готови да представим детайлен доклад за действията и инициативите на двамата ни депутати в Парламента, както и на нашия Заместник министър на труда и социалната политика. Ще бъдем щастливи, ако мисия за установяване на фактите посети България за изясняване на ситуацията.
Разбира се. ние знаем много добре, че винаги сме били критикувани заради нашето упорито нежелание да сътрудничим с БСП и заради положителното ни отношение към СДС. И двете от тези обвинения са истина и за тях има ясни исторически и политически причини. Тези причини са много добре известни на всеки, който има и най-малко отношение към проблемите
на взаимоотношенията между "традиционните социалдемократи" и "посткомунистите" в страните от Центрана и Източна Европа. В някои от тези страни, отношенията днес не са враждебни, в други си остават негативни. Ние сме готови да започнем нов диалог с представителите на ПЕС за бъдещето на социалдемократическата левица в България. Ние разбираме, че България не може да влезе в Европейския съюз без да има избистрена партийна система, отговаряща на системата на европейските партийни фамилии. Ние сме готови да мислим заедно за различни формули за достигане на критериите на ПЕС. Но не мислим, че е правилно да се "замразява" БСДП за безкраен период, поради противоречията между БСП и БСДП.
Действително, между БСДП и БСП днес не съществува никакво доверие, но ние сме готови да обсъждаме заедно с БСП пълния спектър от политически и икономически въпроси, които стоят пред българското общество. Ние знаем, че да се демонизира или да се сатанизира БСП днес е смешно. Разбира се, не смятаме БСП за пример за подражание, но сме готови поне да разговаряме с тях за проблемите на левицата. Не много отдавна, БСДП се обърна към Президента Първанов (естествено, днес топ не е формален лидер на БСП, но по всякакъв начин топ си остава символ на тази партия) с молбата да постави вето върху измененията в Закона за приватизацията, с оглед на конституционните му правомощия. Въпросните промени премахваха и малкото останали преференции за работниците в предприятията, които бяха останали в Закона. Синдикатите се обърнаха със същата молба към Президента. Ние бяхме щастливи да видим, че Президентът отчете нашето предложение и наложи вето върху предложението на НДСВ. Смятаме, че този случай е знак, че диалогът между БСДП и БСП е възможен.
Не трябва да имаме големи очаквания за този диалог от самото начало, (изобщо не смятаме, че е възможно веднага да започнем съвместни действия с БСП - засега тяхното политическо поведение си остава държането на една "партия на властта", а не на модерна социалистическа партия), но все пак можем да вървим напред. Ще бъдем щастливи, ако нашите партии - сестри от СИ и от ПЕС вземат пред вид еволюцията във възгледите ни и възстановят отношенията си с нас. Желаем да бъдем "реинтегрирани" в структурата на Форума за демокрация и солидарност. Готови сме да отговорим на всички въпроси, които нашите приятели от партиите - сестри биха ни задали и сме отворени за всякакви дискусии по проблемите на европейската и българската левица.
Що се отнася до взаимоотношенията между БСДП и СДП. На последния конгрес на СДП беше взето решение за напускане на СДС и за предприемане на спешни усилия за сливане с БСДП. За председател на СДП беше избран Крум Славов - трето поколение социалдемократ, бивш народен представител и доскорошен посланик на България в Дания. Смятаме, че много от положителните промени в СДП са свързани с неговото влияние и добра воля. (Крум Славов и Петко Тарпанов от СДП бяха делегати на конгреса на СИ в Ню Йорк през 1996 г., от квотата на БСДП). Всички членове на новоизбраното ръководство
бързото обединение на БСДП и СДП. На 11 -ти май 2002 г., беше възстановен Социалдемократическият алианс (СД А)
между БСДП и СДП. На 44 редовен конгрес на БСДП (8-9 юни 2002 г.) беше взето решение за обединение на БСДП и
СДП.
БСДП и СДП вече се подготвят за независимо участие на местните избори през 2003 г. Ние предвиждаме изцяло
самостоятелно участие на изборите за общински съветници, провеждащи се по пропорционална система, с разпределение
на гласовете по системата на д'Онт. Местните организации ще бъдат свободни в техния избор на предпочитани кандидати
за кметове. Те ще могат да издигнат партийни кандидатури или пък да подкрепят коалиционни или независими кандидати.
се представя добре на местни избори) и да бъдат доказателство за реалното съществуване на социалдемократическа партийна организационна структура с национално значение.